Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Бруцелоза Бруцелоза, неуточнена

Бруцелоза, неуточнена МКБ A23.9

Бруцелоза, неуточнена МКБ A23.9 - изображение

Бруцелоза, неуточнена е рядко заболяване за нашата страна. Тя е зооантропоноза и има професионален характер с множество механизми на предаване на заразата. Протича с продължителен фебрилитет, токсиинфекциозен синдром и засяга много органи и системи. Показва склонност към рецидиви и хронифициране, особено при неправилно лечение.

Причинителите на заболяването са Грам-отрицателни бактерии от рода Brucella. Известни са 6 основни вида, които морфологично не се различават: Brucella mellitensis (от овце и кози), Brucella abortus (от едър рогат добитък), Brucella suis (от свинете), Brucella canis (от кучетата) и др. Представляват неподвижни микроорганизми с овална форма, култивират се на специални хранителни среди, отделят ендотоксин. Устойчиви са на външна среда и в хранителни продукти, но са твърде чувствителни на дезинфекционни средства.

Резервоар и източник на инфекцията са главно домашни животни - кози, овце, едър рогат добитък, свине, кучета и др. При заболяване от бруцелоза болните животни абортират и отделят голямо количество бруцели с плацентата и плода. Болните животни с клинични и инапарентни форми отделят бруцели и с млякото и с изпражненията.

Най-често заразяването става по алиментарен път чрез консумация на непреварено мляко, по-рядко чрез други млечни продукти и месо. Обслужващите абортиралите животни се инфектират чрез микролезии по кожата. Възможен е и аерогенен път на заразяване при вдишване на прах от фекалии, кожи, вълна и др. и контактно-битов при близък контакт с болни животни.

От входната врата бруцелите по лимфен път постъпват в регионалните лимфни възли, където се размножават. След това проникват в общото кръвообращение и се разсейват в ретикулоендотелната система (РЕС) на черния дроб, слезката, костния мозък, белите дробове и др. Характерно за бруцелоза, неуточнена е вътреклетъчното размножаване на причинителите. След натрупването в клетките на РЕС бруцелите повторно попадат в общото кръвообращение (вторична бактериемия), което съвпада с началото на клиничните прояви. В кръвта част от бруцелите се разграждат, отделят ендотоксин, който предизвиква специфична интоксикация. Друга част се локализира в тъканите и клетките на различни паренхимни органи, където предизвиква възпалителни, дистрофични и хиперпластични процеси (фаза на полиорганна локализация). Поради неефективен имунен отговор този процес може да се повтаря. Това обяснява тенденцията към вълнообразно, хронично протичане на заболяването.

Антигените на бруцелите могат да предизвикат сенсибилизация с по-късно развитие на реактивноалергични промени.

Заболяването протича в три клинични форми: остра, подостра и хронична.

Острата форма има инкубационен период от 5 до 28 дни, най-често 14 дни. Началото е по-често остро, внезапно с втрисане, бързо повишение на температурата до 39-40 градуса, главоболие, адинамия, обилно изпотяване, анорексия, ставни и мускулни болки. Може да бъде и постепенно - в продължение на няколко дни до една седмица с леки втрисания, субфебрилна температура, лесна уморяемост, ставни и мускулни болки, изпотявания и едва към края на седмицата температурата достига до 39-40 градуса. В следващите дни настъпва пълен разгар на болестта. Температурата се задържа висока и добива вълнообразен или интермитентен характер. Въпреки това, сутрин болните се чувстват добре, следобед състоянието им се влошава, а нощем се оплакват от обилно изпотяване и безсъние. Установяват се хепато- и спленомегалия, рядко до иктер, генерализирано увеличение на лимфните възли (до бобени зърна).

Ако входната врата е кожата, силно се увеличават регионалните лимфни възли. Лицето е тургесцентно и зачервено. Наблюдават се обриви - в 15 - 20% от случаите те са еритематозни, макуло-папулозни и др. Установява се ускорена сърдечна дейност, хипотония, глухи сърдечни тонове. Често има симптоми от страна на нервната система (невробруцелоза) - неспокойствие, тремор, отслабване на паметта, менингити и менингоенцефалити, полиневрити, радикулити и др. Характерно е засягането на слуховия нерв. Други чести клинични изяви на бруцелозата са артрити, спондилити, простатити, гломерулонефрити, интерстициални нефрити, увеити, иридоциклити, ретинити, бронхити, бронхопневмонии, белодробни инфилтрати с изливи и др.

Продължителността на острата форма е обикновено 1-2 месеца. След това настъпва оздравяване. В известен процент, особено при нелекуваните и неадекватно лекуваните, заболяването може да рецидивира и да се развият следващите клинични форми.

Подострата форма продължава от 3 до 6 месеца. Тя може да бъде рецидив на острата форма или непосредствено преминаване на острата в подостра форма. Клиничните изяви не се отличават съществено от тези при острата форма, но често водещи са уврежданията на опорно-двигателния апарат - артрити, тендовагинити, бурсити и др., като обикновено се засягат големите стави и гръбначния стълб. Развиват се серозни и гнойни артрити с деструкция на хрущяла и костните повърхности.

При хроничната форма болестните прояви продължават над 6 месеца. Тя също може да бъде рецидив на острата форма или резултат на непосредственото преминаване в хронична. Характеризира се с полиморфизъм на клиничните прояви, рецидивиращи огнищни поражения. Голяма част от клиничните прояви са свързани с алергизацията на болните. Най-често при тази форма настъпва поражение на опорно-двигателния апарат и нервната система. Може да се наблюдава също хепато- и спленомегалия, ендо- и миокардити, перикардити, васкулити, орхити, оофорити и др. Температурата е нормална или субфебрилна.

Диагнозата бруцелоза, неуточнена е трудна. Заболяването трябва да се подозира, когато ветеринари, животновъди и други рискови групи, лица, които употребяват непреварено прясно мляко или недобре термично обработено месо, заболеят с описаната клинична картина и покажат характерните промени в левкограмата. Потвърждаването на диагнозата става чрез установяване на бруцели в хемокултура, ликвор, урина, ставна течност, костен мозък и др. на специална хранителна среда.

Лечението започва с общ режим и диета, както при фебрилни болни. Етиологичното лечение е задължително за острата фаза. Ефективни са тетрациклини, хлорамфеникол, цефалоспорини, аминоглюкозиди. Хроничната форма се лекува със същите антибиотици, но те не са така ефективни, както в острата фаза, затова се провеждат курсове с ваксинотерапия. При необходимост се прилага и патогенетично лечение.

Прогнозата при острата форма е благоприятна, особено при своевременна диагноза и адекватно етиологично лечение. При хроничната форма има продължителна нетрудоспособност и сериозни остатъчни прояви, анкилози и деформации на ставите, сериозни невропсихични нарушения и др.

3.5, 6 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО