Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Туларемия, неуточнена

Туларемия, неуточнена МКБ A21.9

Туларемия, неуточнена МКБ A21.9 - изображение

Туларемия, неуточнена е остра зооантропоноза с бактериална етиология и природна огнищност.

Причинителят Pasteurella tularensis e Грам-отрицателен аероб. Не образува спори. Неголемите епидемии показват ниска контагиозност на причинителя за хората, а лекото протичане на заболяването е показател за ниската му вирулентност. Високите титри на антителата при заболелите сочат съответно високата имуногенност на причинителя.

Извор на заразата са диви гризачи - зайци, белки, домашни мишки, селскостопански животни - овце, свине, кучета, котки. Някои видове кърлежи служат за резервоар на заразата, предавайки я трансфазално и трансовариално. Болният човек не може да предава заразата, тъй като у човека количеството на туларемийните бактерии е малко и те не се отделят навън.

Входна врата на инфекцията са лимфните съдове на наранената кожа и лигавиците на очите, горните дихателни пътища и храносмилателната система. На мястото на проникване на туларемийните бактерии се развива първичен афект - зачервяване, инфилтрат, болезнена папула, която образува бавно зарастваща язвичка. Първичният афект може да се образува бавно под формата на конюнктивит или ангина.

Туларемийните бактерии, преминаващи бариерата на лимфните възли, могат да предизвикат бактериемия със засягане на паренхимните органи до септикопиемия.

Инкубационният период е от 3 до 21 дни.

Според входната врата на инфекцията се различават няколко клинични форми:

  • язвено-жлезна
  • жлезна
  • очно-жлезна
  • тифоидна
  • орофарингеална
  • белодробна

Заболяването, независимо от клиничната форма започва остро, внезапно, с втрисане и бързо повишаване на температурата до 39-40 градуса. Често срещани симптоми са главоболие, мускулни болки, особено в прасците и кръста, гадене, повръщане, отпадналост, замъглено съзнание. Налице са тахикардия, хипотония, приглушени сърдечни тонове. Характерен за заболяването е краниофарингеалния синдром. Често се наблюдава еритемен, папулозен или петехиален обрив.

Диагнозата се базира на епидемиологичните данни, характерните клинични симптоми, кръвната картина, бактериологичните и серологични изследвания. Потвърждаването на диагнозата става чрез изолиране на причинителя от бубонни пунктати, секрет от фистули и кожни улцерации, кръв, храчка, изпражнения, ликвор.

Лечението на туларемия, неуточнена е антибиотично - стрептомицин, гентамицин, хлорамфеникол, тетрациклини, цефалоспорини. При нужда се прилагат и патогенетични средства - венозни вливания, витамини, кортикостероиди и др.

4.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО