Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Белодробна туларемия

Белодробна туларемия МКБ A21.2

Белодробна туларемия МКБ A21.2 - изображение

Туларемията е трансмисивна зооноза с бактериална етиология и природна огнищност.

Причинителят на заболяването е Pasteurella tularensis, Грам-отрицателен аероб. По времето на Втората световна война F.tularensis е включена в списъка на агентите, използвани с цел биологична заплаха в различни програми по време на войната и след нея.

Резервоар на заразата са дивите животни, особено зайци, обикновени полевки, водни плъхове, различни хищни животни, а също така кърлежи и комари.

Туларемията се среща по-често при мъже. Засегнати са определени професии - селскостопански работници, ловци. Поради трансмисията на причинителя чрез кърлежи, заболяването се среща по-често през пролетта и лятото.

Туларемията се предава на хората чрез контактен, фекално-орален, трансмисивен и инхалационен механизъм.

Контактното заразяване става обикновено при обработка на животни след лов или контакт с болни гризачи. Причинителят прониква през увредена кожа и лигавици.

Алиментарното заразяване възниква при употреба на контаминирани от гризачи хранителни продукти.

Трансмисивното заразяване става след ухапване от кърлежи, комари или други насекоми.

Аерогенният път на заразяване се реализира предимно при обработка на заразени фуражи и зърнени продукти.

Една от най-честите клинични форми на заболяването е белодробната туларемия. Инфектирането настъпва по аерогенен механизъм. Белодробната туларемия може да се дължи също на хематогенна или лимфогенна разсейка.

При едни болни се поразяват дихателните пътища - ларинкс, трахея, бронхи, при други - паренхима на белия дроб. В първия случай се появява суха кашлица, болки зад гръдната кост, изострено дишане със сухи, свиркащи хрипове и данни за увеличение на бронхиалните, паратрахеалните и медиастиналните лимфни възли. Туларемийната пневмония може да бъде огнищна или конфлуираща. Болните се оплакват от непродуктивна кашлица в началото, но по-късно отделят слузни или слузно-кървави храчки. При прегледа се установява тахипнея с дребни влажни или крепитиращи хрипове. Протича тежко, със склонност към рецидиви, абсцеси и плеврални изливи, с мононуклеарна цитоза. Установява се увеличение на медиастиналните лимфни възли.

Диагнозата се поставя въз основа на клиниката и лабораторни и микробиологични изследвания. Потвърждаването на диагнозата става чрез изолиране на причинителя на специални хранителни среди от храчките.

Препоръчва се всички пациенти с подозрение за заболяване от туларемия да се хоспитализират до окончателно уточняване на диагнозата. Етиологичното лечение на белодробна туларемия включва цефалоспорини, аминогликозиди и макролиди.

3.3, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО