Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Очно-жлезна туларемия

Очно-жлезна туларемия МКБ A21.1

Очно-жлезна туларемия МКБ A21.1 - изображение

Туларемията е природно-огнищна трансмисивна зооантропоноза. Протича с токсиинфекциозен синдром, характерен лимфонодулит и поражение на различни органи и системи.

Причинява се от Pasteurella tularensis, Грам-отрицателен аероб. Не образува спори и при неблагоприятни условия образува капсула. По патогенните си свойства се приближава до чумния бактерий, а по антигенната си структура - до бруцелите.

Извор на заразата са главно дивите гризачи - обикновената полевка, водните плъхове, домашната мишка, зайци, белки и други диви животни и птици.

Според локализацията на болестния процес се различават няколко клинични форми. Често срещана е очната туларемия.

Входна врата е конюнктивата. Клиничната картина на очно-жлезната туларемия протича с тежък конюнктивит с болки, фотофобия, сълзене, хемозис и изтичане на мукопурулентен секрет. Върху зачервената очна конюнктива могат да се появят папули, везикули или некротични язви, покрити с гноен налеп. При обхващане на булбуса, може да се стигне до трайно ослепяване. Бързо се увеличават предушните или субмаднибуларни лимфни възли, които формират характерните туларемийни бубони. Общото състояние на болните е тежко.

Диагнозата се поставя въз основа на клинико-епидемиологичните данни, доказване на причинителя в материал от язва, гной от лимфен възел или чрез реакция аглутинация.

Диференциалната диагноза се прави с венерична лимфогранулома, орнитоза и др.

Лечението на очната туларемия включва стрептимицин, тетрациклин, новобиоцин, хлорамфеникол, канамицин (при хронични рецидиви). При нужда се назначават симптоматични средства.

Профилактиката на очно-жлезната туларемия се състои в дератизация, защитно облекло, забрана на лова на зайци при епидемия, понякога превантивно лечение със стрептомицин.

4.0, 4 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО