Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Бактериални зоонози Туларемия Улцеро-жлезна туларемия

Улцеро-жлезна туларемия МКБ A21.0

Улцеро-жлезна туларемия МКБ A21.0 - изображение

Туларемията е природно-огнищна трансмисивна зооантропоноза. Протича с инфекциозно-токсични признаци, засяга лимфните възли и други органи и системи.

Инфекцията се причинява от Pasteurella tularensis и се среща главно при гризачите (зайци, плъхове и др.), а понякога и при човека. Той се заразява при контакт със заразени животни (ухапване, дране на кожи, консумиране на заразено месо), чрез ухапване от насекоми (кърлежи и др.). Не е известно заразяване от човек на човек.

Входна врата са кожата (дори здрава), храносмилателният тракт, конюнктивите, дихателните пътища. Боледуват главно ловци, месари, кожари, лаборанти и др.

Инкубационният период е средно 3 - 5 дни.

Най-честата клинична форма на туларемията е т.нар. улцето-жлезна туларемия (кожнобубонна форма). Среща се в над 70% от случаите.

На мястото на инокулацията се появява папула, която бързо се превръща във везикула, пустула, изпълнена с гноевидно съдържимо, след 2 - 4 дни се разязвява. Образува се кратерообразна, слабо болезнена, с повдигнати, твърди ръбове язва. По същото време се развива и лимфангит на регионалните лимфни възли, които бързо се увеличават. В определена област могат да бъдат засегнати множество лимфни възли или само един. При засягане на повече възли, те срастват помежду си и образуват различни по големина конгломерати, наречени бубони. Контурите на отделните възли, образуващи бубона, най-често се опипват, тъй като перинодуларният оток е слабо изразен. Надлежащата кожа е нормална или леко зачервена. Големината на отделните възли или на бубона се колебае от лешник до кокоше яйце и повече. Консистенцията има в началото е меко-еластична, по-късно става плътна.

Еволюцията е различна - нагнояване, разнасяне, склерозиране. Нагнояване се наблюдава в около 30% от случаите, най-често 2 - 4 седмици от началото на заболяването. Кожата върху бубона се зачервява, става по-топла и оточна. Засегнатите възли омекват, опипва се флуктуация и настъпва спонтанен пробив с образуване на фистула, от която изтича рядка, бледа, немиришеща гнойна материя. Образуваните фистули заздравяват бавно - за няколко месеца. Най-често се засягат ингвиналните, аксиларните и бедрените лимфни възли. Може да се наблюдава и засягане на съседните възли - бубони от втори ред и т.н.

Клиничната картина на улцеро-жлезната туларемия започва внезапно с поява на студени тръпки, втрисане, обилно изпотяване, а температурата се повишава до 39-40°С. Болните се оплакват от главоболие, загуба на апетит, болки в кръста, мускулите. При тежки случаи се появяват епистаксис, повръщане, замъглено съзнание, бълнуване.

Понякога патологичният процес протича вълнообразно с периоди на подобряване и влошаване.

Диагнозата се поставя на базата на клинико-епидемиологичните данни, доказване на причинителя в материал от язва, гной, лимфен възел, чрез реакция аглутинация и др.

Диференциална диагноза се прави с бубонната чума, туберкулоза, венерична лимфогранулома.

За лечение на улцеро-жлезна туларемия се прилага стрептимицин, тетрациклин, новобиоцин, хлорамфеникол, канамицин (при хронични рецидиви). При нужда - венозни вливания на глюкозни и глюкозно-солеви разтвори, антипиретици, витамини кислород и др. Прави се защитна превръзка на кожните язви. Лимфаденитът не трябва да се инцизира или травматизира през ранните стадии на болестта.

3.7, 3 гласа

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО