Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Чревни инфекции Тиф и паратиф Паратиф, неуточнен

Паратиф, неуточнен МКБ A01.4

Паратиф, неуточнен МКБ A01.4 - изображение

Паратиф, неуточнен включва група остри инфекциозни заболявания, сходни по своята етиология, патогенеза, клинични прояви и лечение. Те се наблюдават главно в развиващите се страни. У нас се срещат рядко. Протичат с продължителна висока температура, токсични прояви, хепатоспленомегалия и обрив.

Причинителят е Salmonella paratyphi - Gram (-) пръчки с множество ресни, притежават три антигена: O - соматичен, H - ресничест, V - на вирулентността. Отделят ендотоксин. Устойчиви са на външна среда, а са чувствителни към висока температура и дезинфектанти.

Инфекцията, предизвикана от Salmonella paratyphi се отнася към антропонозите. Източник на заразата са болните и хроничните заразоносители, които отделят патогените главно с фекалиите. Механизмът на заразяване е фекално-орален, чрез инфектирана храна, вода, прибори за хранене, ръце и др. Боледуват всички възрасти, най-често от 15 до 30г. В миналото заболяванията са се увеличавали през лятно-есенния сезон. След преболедуване остава траен имунитет. При отделни болни настъпва пожизнено заразоносителство. Хроничните заразоносители се смятат за основен източник на паратифните заболявания.

Входна врата за инфекцията е стомашно-чревният тракт. В стомаха голяма част от причинителите се разрушават от солната киселина. Попаднали в тънките черва, те бързо се размножават, след което се локализират в лимфния апарат на червата и предизвикват хиперплазия на лимфните структури, сенсибилизиране и образуване на грануломи. Оттам агентите попадат в мезентериалните лимфни възли, където също се размножават и предизвикват възпалителни и хиперпластични процеси. Следва постъпване в общото кръвообращение и развитие на бактериемия, което съвпада с началото на заболяването. Част от причинителите се разрушават и отделят ендотоксин, който предизвиква специфична интоксикация, а друга част се локализира в различни органи, в които настъпват възпалителни и дистрофични промени (черен дроб и жлъчни пътища, костен мозък, бъбреци, слезка, бели дробове, кожа, стави и др.). Микроорганизмите, отделени чрез жлъчните пътища, повторно попадат в тънките черва и предизвикват хиперергично възпаление с некрози на сенсибилизирания лимфен апарат.

Инкубационният период на паратиф, неуточнен е средно 3 до 10 дни. Клинично протича като лека и средно тежка форма на коремен тиф. Началото по-често е остро с хрема, кашлица, инициирани склери, херпес. Характерни симптоми са висока температура с втрисане, мускулни болки, изпотявания, обрив - розеолен, а може и морбилоподобен или петехиален, разположен по цялото тяло. Температурата обикновено е краткотрайна (5-6 дни) и с неправилен характер. Често се наблюдава остър гастроентерит като хранителна токсиинфекция. Липсва тифозен статус.

Лабораторните изследвания показват левкоцитоза с олевяване и неутрофилия.

Диагнозата обикновено е трудна, поради рядкостта на заболяването и липсата понякога на някои основни симптоми, характерни за типичните форми. Диагнозата може да се подозира при наличие на висока температура с давност повече от 6-8 дни при увредено общо състояние, хепатоспленомегалия, метеоризъм, обрив. Основно място заема епидемиологичната анамнеза - контакт с болни или хронични заразоносители, епидемия в населеното място. Необходимо е излиране на причинителя от кръвта през целия фебрилен период, от урината и фекалиите - след първата седмица, от жлъчния сок и костния мозък - след 2-3 седмици.

Лечението изисква режим на легло до нормализиране на температурата. Необходими са грижи за устната кухина, кожата и редовна дефекация. Етиологичното лечение включва антибиотиците хлорнитромицин, хлороцит, левомицетин. Добър ефект се получава и при приложение на цефалоспорини, най-вече от трета генерация, тетрациклини, бисептол, аминогликозиди, квинолони, особено при комбинация между тях. Патогенетичното лечение се състои във венозни вливания и корекция на нарушенията на водно-солевата хомеостаза и алкално-киселинното равновесие, ако има такива. Назначават се също симптоматични средства - антипиретици, аналгетици и др.

Прогнозата на паратиф, неуточнен при своевременна диагноза и адекватно лечение е благоприятна. Леталитетът е под 0,5%, главно при преморбидно увредени болни, тежки клинични форми и усложнения.

Противоепидемиологичните мерки включват:

  • изолация на болните и съмнително болните
  • наблюдение и имунизация на контактните
  • дезинфекция на тоалетните, съдовете и стаите на болните
  • диспансеризация на преболедувалите
3.2, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Паратиф, неуточнен МКБ A01.4

ВСИЧКИ

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО