Застойна сърдечна недостатъчност

Застойна сърдечна недостатъчност: сърдечно заболяване, при което сърцето не може да изпомпва достатъчно кръв, която да достига до различни части на тялото. Постепенно настъпва декомпенсация и развитие на белодробен оток.

Застойната сърдечна недостатъчност може да се дължи на някое от следните състояния и заболявания: кардиомиопатия, миокарден инфаркт, ендокардит, перикардит, миокардит, след кардиоверзия, бременност, тромб в ляво предсърдие, деформация на гръдния кош, плеврит, пневмония, кистична фиброза (муковисцидоза), затлъстяване, чернодробна цироза, вродени сърдечни малформации (персистиращ дуктус артериозус, тетралогия на Фало) и други.