Начало Медицинска енциклопедия Патология Клинична патология Клинична патология на бъбреците

Клинична патология на бъбреците

Клинична патология на бъбреците - изображение

Клиничната патология на бъбреците е една от най-често срещана в практиката днешно време.

Тя може да се среща във всяка възраст и социално значима.

Съществуват множество методики за изследване на клинична патология на бъбреците.

1) Биопсично изследване е един основните методи на изследване при този вид патология. Стартова площадка на съвременната нефропатология е перкутанната пункционна бъбречна биопсия, въведена през 1951 г.

Десетина гломерула, подложени на комплексно проучване, позволяват прецизна диагностика на дифузните бъбречни заболявания, за разкриване на патогенезата на гломерулното поражение, за определяне на лечението, проследяване на ефекта от него при повторна биопсия и за предсказване на прогнозата. малин, оцв. Н-Е, РАS, сребърна импрегнация (Jones, Wilder) - за оценка на състоянието на базалните мембрани и трихром по Masson, които дават шанс дори за визуализиране на имунни комплекси;

3) Имунофлуоресцентно изследване: използват се 3-4 микронови криостатни срези от свежа нефиксирана тъкан - за локализиране на имуноглобулини (анти-IgG, IgM, IgA), комплемент (анти-C3, C4, C1q), антигени, фибрин, повърхностни клетъчни маркери. При антибазалномембранен гломерулонефрит антисерумите индуцират линеарна флуоресценция на гломерулните базални мембрани. При имунокомплексните гломерулонефрити се открива зърниста флуоресценция по хода на базалната мембрана, в мезангиума или едновременно на двете места;

4) Електронна микроскопия: имунните комплекси се представят като електронноплътни депозити на различни нива: субендотелно, в базалната мембрана и субепително и/или в мезангиума;

5) Хистохимично изследване: оцветявания за фибрин, амилоид и липиди и др.

Основни клинични синдроми при клинична патология на бъбреците са:

Нефротичен синдром -характеризира се с масивна протеинурия (над 3,5 g за 24 h), диспротеинемия, хипопротеинемия, хиперлипидемия с хиперхолестеринемия и отоци, които се дължат на първични морфологични изменения в гломерулите.

Нефритен синдром - наблюдава се микро- и макрохематурия, лека до умерена протеинурия, намалена гломерулна филтрация и олигурия, които водят до отоци и хипертония. В хода на основните типове гломерулонефрити може да се развие дифузен полулунен (бързо прогресиращ) гломерулонефрит, който се разглежда като клинико-морфологичен синдром (тежка форма на нефритен синдром, водещ до остра бъбречна недостатъчност).

Остра бъбречна недостатъчност (ОБН) - характеризира се с олигурия (под 400 ml урина за 24 h) и бързо повишаване на уреята и креатинина в кръвта (азотемия), без значима протеинурия

Хронична бъбречна недостатъчност (ХБН) - краен стадий на повечето бъбречни заболявания се дължи на тежки изменения на бъбречния паренхим, които водят до намалена гломерулна филтрация и азотемия. С термина уремия означаваме ХБН с тежка клинична симптоматика, която се дължи на напреднали морфологични изменения в сърдечносъдовата, храносмилателната, хемопоетичната система и кожата.

Заболяванията на гломерулите се обозначават като гломерулопатии. Различаваме два основни типа на гломерулопатии: първични и вторични.

1) Първични гломерулопатии, които се наричат гломерулонефрити.

Те са група възпалителни заболявания на бъбреците, при които най-рано и най-тежко се засягат бъбречните телца. В повече от 70% от тях се намират гломерулни отложения на имуноглобулини и комплемент, допуска се и участие на клетъчномедиирани и цитотоксични имунни механизми. Морфологично можем да докажем само австралийския и стрептококовия антиген. Във всички останали случаи етиологичният фактор остава неизвестен, но поради стереотипността на гломерулния отговор това не се отразява на диагностиката и на патогенетичното лечение. По силата на имунната генеза на гломерулонефритите, измененията в двата бъбрека са винаги симетрични, а бъбречната тъкан и урината са стерилни. По-тежките форми на гломерулонефритите протичат с нефритен, а по-леките - с нефротичен синдром.

2) Вторични гломерулопатии, при които бъбречните телца се увреждат в хода на друго системно или наследствено заболяване.

Когато целият гломерул е обхванат от патологичния процес, изменението е "глобално", а когато е засегнат само негов лоб, то е "сегментно".

Терминът "дифузен гломерулонефрит" означава засягане на повече от 80% от гломерулите.
Огнищният гломерулонефрит обикновено е сегментен и има клинична изява, ако засяга над 20% от гломерулите.

Сегментните изменения могат да прераснат в глобални, а огнищните - в дифузни. При такава "генерализация" морфологичната картина е мозаична: съчетават се изменения в по-ранна и в напреднала фаза.
Терминът "гломеруларен хиперцелуларитет" включва мезангиалноклетъчна пролиферация и левкоцитна инфилтрация в мезангиума.

По топография тези процеси са интракапилярни (мезангиум и ендотел), интеркапилярни (мезангиум) и екстракапилярни (Бауманово пространство). Имунните комплекси се отлагат субендотелно, в самата базална мембрана или между нея и подоцитните крачета (епимембранозно - "отвъд мембраната") и ултраструктурно се представят като електронноплътни депозити.

Като "синехии" (гр. synecheia - тясна свръзка) светлинно - микроскопски се означава сливането между гломерулни капиляри или между тях и париеталния лист на Баумановата капсула.

Преципитацията на протеини като еднородна еозинофилна маса, заличаваща гломерулните капиляри се означава като хиалинизация, а склероза е облитерация на просветите им от увеличен мезангиален матрикс.

3.7, 6 гласа

ПОДРАЗДЕЛИ НА Клинична патология на бъбреците

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Категория