Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Пълна кръвна картина (ПКК)

Пълна кръвна картина (ПКК)

Пълна кръвна картина (ПКК) - изображение

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Необходима ли е предварителна подготовка?

Метод на провеждане на изследването:

Какво ще усещате по време на изследването?

Има ли рискове от провеждането на изследването?

Резултати от проведеното изследване:

Кога не трябва да провеждате изследването?

 

Изследването на пълна кръвна картина (ПКК) предоставя много важна информация за вида и броя на кръвните клетки, като този тест включва:

  • Бели кръвни клетки (левкоцити, WBC):

Белите кръвни клетки имат бариерно-защитна роля срещу бактериални и вирусни причинители.

Когато е налице бактериална инфекция, броят на белите кръвни клетки се повишава много бързо.

  •  Диференциална кръвна картина (ДКК):

Нормално при изследване на ДКК се определя броя (в %) на основните редове бели кръвни клетки:

  1. неутрофили;
  2. лимфоцити;
  3. моноцити;
  4. еозинофили;
  5. базофили;
  6. плазматични клетки;

Всеки един от тези редове играе различна роля в защитата на организма срещу инфекциозни причинители (агенти), тъй като броя на клетките от всеки един ред дава важна информация за състоянието на имунната система.

Наличието на твърде много или твърде малко клетки от определен ред може да подпомогне определянето на вида на инфекцията (бактериална или вирусна), както и да даде информация за наличието на алергична или токсична реакция спрямо чуждите агенти.

  •  Червени кръвни клетки (еритроцити, RBC):

Еритроцитите и съдържащият се в тях хемоглобин (Hb) участват в пренасянето на кислород от белите дробове до тъканите, както и на въглероден диоксид от тъканите до белия дроб.

  • Хематокрит (HCT):

Този показател практически дава информация за отношението на обема на еритроцитите спрямо общия обем на кръвта.

  • Индекси на червените кръвни клетки (еритроцитни индекси):
  1. Среден обем на еритроцитите (mean corpuscular volume, MCV) — дава информация за обема на червените кръвни клетки;
  2. Средно съдържание на хемоглобин (mean corpuscular hemoglobin, MCH) — дава информация за средната концентрация на хемоглобин в един еритроцитит;
  3. Средна концентрация на хемоглобин в еритроцитите (mean corpuscular hemoglobin concentration, MCHC) — дава информация за средната концентрация на хемоглобин в даден обем от червени кръвни клетки;
  4. Ширина на еритроцитното разпределение (red cell distribution width, RDW) — дава информация за вариацията в размера или формата на червените кръвни клетки;
  • Тромбоцити (кръвни плочки, PLT):

Тромбоцитите са най-малките по размер кръвни клетки и участват в процеса на кръвосъсирване.

  • Кръвна натривка:

Изследването на ПКК може да се направи едновременно с изследване на кръвна натривка.
При това изследване се поставя капка кръв на предметно стъкло, разстила се и оцветява, след което се наблюдава под микроскоп.
По този начин могат да се наблюдават патологични отклонения във формените елементи на кръвта.

В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

Изследването на пълна кръвна картина се провежда при различни състояния, включително:

Необходима ли е предварителна подготовка?

При кръвни изследвания е необходимо е да се вземе кръв за теста сутрин на гладно, т.е. пациентът не трябва да е приемал храна поне 12 часа преди вземане на пробата.

Ако имате въпроси за това как да се подготвите за изследването, обърнете се към Вашия лекар.

Метод на провеждане на изследването:

метод за провеждане на изследването

Взема се кръв, която се изпраща в лаборатория за изследване.

Подробна информация за вземането на кръв от медицински специалист ще намерите при:



Какво ще усещате по време на изследването?

Ще усетите пристягане от еластичния маншет, след което леко боцкане при поставяне на иглата.

По време на самото вземане на кръв няма да усещате нищо.

Има ли рискове от провеждането на изследването?

При вземане на венозна кръв има минимален риск за пациента, като подробна информация ще намерите при:

 

Резултати от проведеното изследване:

Нормални стойности:

Може да се наблюдава вариация в стойностите на ПКК зависимост от възрастта, пола, надморската височина, бременност и др.

Отделните лаборатории могат също да имат колебания в стойностите в зависимост от апарата и реактивите, които използват.

Това е причината до получения резултат винаги да се посочват и референтните (нормалните) стойности.

Бели кръвни клетки (WBC): 3.5–10.5 x 109/L

Диференциално броене на бели кръвни клетки:

  • St (щабове) до 6% 
  • Sg (сегментоядрени) — 51-67%
  • Ly (лимфоцити) 22% — 44%
  • Mo (моноцити) до 8%
  • Eo (еозинофили) до 4%
  • Ba (базофили) до 1%
  • Pl (плазматични клетки) до 0.5%

Червени кръвни клетки (RBC):

  • Мъже: 4.5–5.5 x 1012/L
  • Жени: 4.0–5.0 x 1012/L
  • Деца: 3.8–6.0 x 1012/L
  • Новородени: 4.1–6.1 x 1012/L

Хематокрит (HCT):

  • Мъже: 0.42–0.52
  • Жени: 0.36–0.48
  • Деца: 0.29–0.59
  • Новородени: 0.44–0.64

Хемоглобин (HB):

  • Мъже: 140-180 g/L
  • Жени: 120–160 g/L
  • Деца:
    1. Новородени: 145–245 g/L
    2. до 1 седмица: 154–240 g/L
    3. от 1 седмица до 1 месец: 127–187 g/L
    4. от 1 до 3 месеца: 92–150 g/L
    5. от 3 до 6 месеца: 101–129 g/L
    6. от 6 до 12 месеца: 107–131 g/L
    7. от 1 до 3 години: 108–128 g/L
    8. от 3 до 6 години: 111–143 g/L
    9. от 6 до 14 години: 118–150 g/L

Индекси на червените кръвни клетки:

  • MCV: 82–98 fl
  • MCH: 26–34 pg
  • MCHC: 320–360 g/L
  • RDW: 11.5%–14.5%

Тромбоцити (PLT):

  • Възрастни: 140–440 x 109/L
  • Деца: 150–450 x 109/L

Кръвна натривка

Не се открива промяна в броя, размера, оцветката и формата на кръвните клетки.

 

Отклонения от нормата:

Ако имате отклонения в резултатите, Вашият лекар ще ви обясни на какво може да се дължат и дали се нуждаете от провеждане на допълнителни изследвания или лечение.

Високи стойности:

Повишени стойности на червените кръвни клетки може да има при:

  • тютюнопушене;
  • белодробни заболявания;
  • бъбречни заболявания;
  • излагане на въглероден оксид;
  • злокачествени новообразования;
  • сърдечни заболявания;
  • алкохолизъм;
  • чернодробни заболявания;
  • заболявания на костния мозък;
  • състояния, които предизвикват дехидратация — диария, повръщане, повишено потене, тежки изгаряния, използване на диуретици и други;

Повишени стойности на белите кръвни клетки може да има при:

Повишени стойности на тромбоцитите може да има при:

  • дефицит на желязо;
  • кървене;
  • при някои злокачествени заболявания;
  • абсцеси;
  • заболявания на костния мозък;

Ниски стойности:

Понижени стойности на червените кръвни клетки може да има при:

Понижени стойности на белите кръвни клетки може да има при:

Понижени стойности на тромбоцитите може да има при:

Кога не трябва да провеждате изследването?

Желателно е пробата да се вземе в стандартни условия сутрин на гладно. Тогава преценката на лекуващия лекар ще бъде по-прецизна.

В случай на спешност липсват противопоказания за изследване на пълна кръвна картина.

4.3, 43 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА Пълна кръвна картина (ПКК)

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Клинични пътекиЗдравни съветиМедицински изследванияАлтернативна медицинаХранене при...СпортЛюбопитноСнимкиНовиниСпециалистиЗаведенияИсторияЛеченияОрганизацииБотаникаХрани и ястияСъставкиНормативни актовеЛайфстайлФизиологияДиетиСоциални грижи