Начало Медицинска енциклопедия Медицински изследвания Изследване за протеин /албумин/ в урината

Изследване за протеин /албумин/ в урината

Изследване за протеин /албумин/ в урината - изображение

Протеинурията представлява излишък от серумен протеин (белтък) в урината. Това често води до помътняване на урината. Протеините са основните градивни единици в човешкото тяло. Когато бъбреците са здрави, нормално протеините не преминават в урината, а само отпадни продукти от метаболизма се отстраняват от кръвообращението. Обаче при бъбречно заболяване намаляват възможностите им да изпълняват добре филтърната си функция, поради което част от белтъците се филтрират през тях и попадат в урината.

Определянето на белтък в урината при здрави възрастни хора варира между 50-150 mg/24h, като количеството на албумина е от 10-30% т.е. по-малко от 15 mg/24h. За наличие на белтък в урината се приема отделянето на > 150 mg/24h при възрастни, а при деца под 10 годишна възраст > 100 mg/24h. Протеинурията е значима при отделяне на > 300 mg/24h. Протеинурия > 1 g/24h е много вероятна за паренхимно бъбречно заболяване. Протеинурия > 1,5 g/24h е подозрителна за гломерулно увреждане, а > 3,5-4 g/24h дори без наличие на нефрозни оттоци насочва за нефрозен синдром.

Протеинуриите биват с бъбречен или не бъбречен произход.

С бъбречен произход се разделят на функционални или органични.

Функционалните протеинурии са в резултат на преходни промени в гломерулите. При тях липсват органични увреждания на бъбреците и се дължат най-често на увеличена пропускливост на бъбречния филтър. Те са преходни и не се съпровождат с други промени в урината (лисват еритроцити, левкоцити, цилиндри) често се срещат при:

    • Новородени и продължават до около 5-10 дни след раждането и се дължат на неукрепналост на бъбречния филтър или обезводняване. При недоносени деца може да продължи по-дълго.
    • Бременност
    • Механични, термични, химични и други дразнения на бъбрека (студени бани, физическа преумора, трескави състояния, дехидратация и др.) изчезват при премахване на причината.
    • Ортостатична протеинурия. Среща се най-често при подрастващи деца. Типично за нея е появата на белтък в урината само в изправено положение на тялото.

      Органичните протеинурии са характерни за бъбречни заболявания и могат да бъдат класифицирани като в резултат от предимно тубулна или предимно гломерулна дисфункция.

      • Гломерулната протеинурия е в резултат на увреждане на гломерулната мембрана. Увреждането на гломерулната филтрация може да настъпи от въздействието на разнообразни фактори: токсини, инфекции, съдови смущения, имунни реакции и др. Повишеното отделяне на белтък е предимно за сметка на албумина. В най-ранния стадии на гломерулно увреждане протеинурията е селективна и белтъците, които се появяват са с ниско молекулно тегло (албумин и трансферин). По-късно ако гломерулното нарушение прогресира, както и при тежки нарушения на гломерулите селективността на мембраната силно намалява и в урината преминават протеини с различно молекулно тегло. Установяването в урината на високомолекулни белтъци (α2-макроглобулин, IgG) дава основание за приемане на тежко увреждане в селективната пропускливост на гломерулите.
      • Тубулната протеинурия според определянето на белтъчното количество е < 2 g/24h и обикновенно се дължи на смутена обратна резорбция на белтък в тубулите, намален активен транспорт, или повишен метаболизъм на тубулния епител. Отделят се обикновено нискомолекулни серумни белтъци като албумин. Тубулната протеинурия може да се появи самостоятелно или заедно с гломерулна протеинурия.

      Протеинурия с не бъбречен произход при свръхпроизводство на протеини в организма наблюдава се при мултиплен миелом, хемолитични състояния, левкемии, бронхогенен рак и др. Тук се касае за необичайно висока плазмена концентрация на нискомолекулни белтъци, които се филтрират нормално от гломерулите. В случая многократно се превишава физиологичната способност на тубулите за резорбция, поради което останалия излишък от белтък се излъчва с урината.

      Микроалбуминовият тест е изследване с помощта, на което се проверява за наличие на албумин в урината. Албуминът е протеин, които се намира в големи количества в кръвта, понеже молекулата му е малка по размер, е един от първите протеини, които преминават в урината, при бъбречно заболяване. Наличието на малки количества албумин в урината е състояние, което се нарича микроалбуминурия. Ако увреждането на бъбреците прогресира, количеството албумин се увеличава тогава понятието микроалбуминурия се замества с албуминурия или протеинурия.

      Микроалбуминурия най-често се среща при увреждане на бъбреците от диабет, високо кръвно налягане (хипертония), сърдечна недостатъчност, цироза, системен лупус еритематозус.

      В кои случаи се препоръчва провеждането на изследването?

      Изследване за протеин /албумин/ в урината е от изключително значение в оценка на бъбречната функция, диагноза, диференциална диагноза, прогноза и лечение на пациентите с бъбречни заболявания. Наличието на протеинурия е отличителен белег на повечето бъбречни заболявания, поради което изследването на белтък в урината е задължително условие при бъбречни заболявания. Количественото измерване на протеинурията видовото и идентифициране, както и определянето на съотношението между високо и ниско молекулните белтъци е от съществено значение и предоставя богата информация за локализацията и активността на болестния процес в бъбрека, както и за оценка на ефективността от лечението.

      Необходима ли е предварителна подготовка?

      Обикновено не се налага да правите нищо преди изследването. Ако имате каквито и да е въпроси за това как да се подготвите за изследването, какви са рисковете или какво означават получените резултати се обърнете към Вашия лекар.

      Метод на провеждане на изследването:

      Изследването за албумин в урината включва качествена проба за албумин (протеин) в еднократно взета урина или количествено определяне в 24-часова урина.

      Как се взема еднократна проба урина?

      С помощта на този метод се предпазва пробата урина от контаминиране и замърсяване.

      •    Измивате си ръцете;
      •    Отстранявате внимателно капачето на съда, в който ще бъде пробата като внимавате да не замърсите и да не пипате вътрешната повърхност на капачето;
      •    Почиствате внимателно областта около гениталиите;
      •    Започвате да уринирате в тоалетната чиния, писоара или подлогата и след няколко секунди поставяте съда в струята (без да прекъсвате уринирането) докато се напълни;
      •    Съда не трябва да се допира до гениталиите и трябва да се внимава да не попаднат тоалетна хартия, косми, фецес (изпражнения), менструална кръв или др. в пробата;
      •    Уринирането завършва в тоалетната чиния, писоара или подлогата;
      •    Внимателно поставете капачето върху съда и си измийте ръцете;
      •    Ако не можете да занесете пробата до лаборатория в рамките на един час я поставете в хладилник.

      Как се взема 24-часова проба урина?

      •    Започвате да събирате урина от сутринта. След като станете от сън отидете до тоалетна, без да събирате отделената първа урина, а само отбележете часа и спрямо този час отбележете 24-часовия период;
      •    Събирайте урината, която отделяте през следващите 24 часа. Вашия лекар или лабораторията, в която се провежда изследването ще Ви снабдят с достатъчно голям съд (~ 4 l). В този контейнер има малко количество консервант. Отделяйте урината първо в по-малък, чист съд, след което я изливайте в големия контейнер като внимавайте да не докосвате с ръце вътрешната му повърхност;
      •    През тези 24 часа съхранявайте големия контейнер с урина в хладилника;
      •    Отделете последната урина в края на 24-часовия период или малко преди изтичането му и я добавете към големия контейнер като отново отбележете часа;
      •    Внимавайте да не попаднат тоалетна хартия, косми, фецес (изпражнения); менструална кръв или др. в пробата.

      Като първа стъпка в изследване за протеин /албумин/ в урината се използват експресни методи (сухи тестове) под формата на тест ленти. Индикаторът за белтък в урината има жълт цвят, в присъствие на белтък той се свързва с него като образува белтъчно индикаторно съединение, което променя цвета на индикатора в синьо-зелен.

      При позитивен сух тест се преминава към тест със сулфосалицилова киселина. В практиката най-често се използва 20% сулфосалицилова киселина. В епруветка се поставя 3ml филтрирана или центрофугирана урина към нея се прибавят 4-5 капки 20% сулфосалицилова киселина. Отчитането става с помощта на втора епруветка (контрола), в която има само филтрирана урина. Резултатът се отчита само на тъмен фон. Резултатът може да бъде следният: няма помътняване–липса на белтък, леко помътняване (+)–около 0,5 g/l урина, умерено помътняване, но без флокули (++) около 2 g/l, силно помътняване с наличие на флокули (+++) около 5g/l, много силно помътняване с изразена флокулация (++++) приблизително около 10 g/l. Пробата се позитивира при наличие на албумини глобулини, гликопротеини, пара протеини на Bence-Jones и др. Сулфосалициловият метод се използва за потвърждаване на сухия тест и за изключване на причини за фалшиво положителен резултат от него. При положителен резултат се извършва количествено измерване за белтък в урината. При резултат <150 mg/24h тестът се прекратява.

      Какво ще усещате по време на изследването?

      При това изследване не се усеща дискомфорт или болка.

      Има ли рискове от провеждането на изследването?

      При вземането на проба урина няма опасност от възникване на проблеми.

      Резултати от проведеното изследване:

      Микроалбуминовият тест е изследване за наличие в урината на протеин наречен албумин. Най-честата причина за микроалбуминурия е увреждането на бъбреците от диабет.

      Нормалните резултати могат да варират в зависимост от:

      •    Лабораторията;
      •    Вида на урината (еднократна, 24-часова);
      •    Времето, в което е взета пробата;
      •    Дали сте мъж или жена;
      •    Дали се движите нормално или сте на легло.

         Нормални стойности:

      За нормален резултат се счита, когато има по-малко от 30 milligrams (mg) албумин в 24-часова урина.

         Отклонения от нормата:

      Може да се наложи да Ви направят повече от едно изследване, за да се установи как работят Вашите бъбреци.

      •    Ако Вашите резултати са по-високи от нормалните тогава Вашия лекар може да Ви назначи по-често изследване на урина.

      •    Ако имате 2 или 3 резултата с повишено ниво на протеин в урината в рамките на 3 до 6 месеца и имате диабет може да имате увреждане на бъбреците наречено диабетна нефропатия.

      •    Освен диабет има и много други причини и състояния, които могат да доведат до по-високо ниво на албумин в урината.

      При бременни жени с диабет се налага по-често изследване на урина за проследяване на нивото на албумин.

      Захарният диабет е изключение от конвенционалните референтни стойности за протеинурия. Появата на албуминурия в значително по-ниска степен на концентрация може да бъде отражение на ранно бъбречно увреждане, тъй като в тази фаза на заболяването показателите в кръвта, които могат да бъдат повлияни от нарушената бъбречна функция, все още са в референтния интервал. Установяването на микроалбуминурия е от особенна важност поради обратимостта на увреждането след подходяща ревизия в терапията, активно управление на диетата, контрол на кръвнозахарното ниво, артериалното налягане и подържането им в оптимални граници. Микроалбуминурията е надежден индикатор за следващо развитие на явна диабетна нефропатия (по-често при първи тип) или на усложнения от генерализирана микроангиопатия (предимно при тип 2 на захарния диабет), най-често с летален изход. Изискването при инсулинозависим диабет с над пет годишна давност е да се търси микроалбуминурия най-малко един път в годината, а при възможност на всеки 6 месеца. При болни с диабет от тип 2 това трябва да стане в момента на диагнозата, поради дългия латентен период между началото на заболяването и откриването му, а след това един или два пъти годишно.

      Кога не трябва да провеждате изследването?

      Изследването на урина може да не се проведе или получените от него резултати да не са полезни в следните случаи:

      •    Ако имате високи нива на кръвна захар, инфекция на отделителната система, високо кръвно налягане, сърдечна недостатъчност, висока температура по време на инфекция;

      •     Ако сте правили упражнения преди провеждане на изследването;

      •    Ако приемате някои лекарства като аспирин, кортикостероиди, някои антибиотици (като амоксицилин);

      •    Ако сте в менструален цикъл или имате вагинално течение.

      3.0, 12 гласа

      ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА Изследване за протеин /албумин/ в урината

      ВСИЧКИ

      ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

      КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

      СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

      Клинични пътекиМедицински изследванияИсторияСнимкиЛюбопитноОрганизацииНовиниАлтернативна медицинаСпециалистиНормативни актовеЗаведенияБотаникаЛайфстайлХранене при...Здравни съветиЛеченияДиетиРецептиСоциални грижиСпорт