Начало Медицинска енциклопедия Лечения Трансплантация на бял дроб

Трансплантация на бял дроб

Трансплантация на бял дроб - изображение

Белодробната трансплантация е хирургична процедура, при която увредените бели дробове на пациента се заместват частично или тотално от тези на донора. Съществуват няколко разновидности на този вид трансплантация:

  • трансплантация на белодробен лоб - част от белия дроб на жив донор замества увредена част от белия дроб на пациента;
  • трансплантация на единия бял дроб - в този случай обикновено донорине са с мозъчна смърт. Замества се онзи бял дроб, който е с влошени функции. Когато двата бели дроба са еднакво засегнати, винаги се предпочита десния бял дроб да бъде заместен с донорски, тъй като достъпът до него е по - лесен;
  • трансплантация на двата бели дроба (билатерална) - такава се налага при пациенти с кистична фиброза. Двата бели дроба могат да бъдат заменени последователно или едновременно. Най - често се трансплантира първо единия, след това другия бял дроб. Това значително удължава времетраенето на процедурата - понякога 6 - 12 часа;
  • кардиопулмонална трансплантация - показана е при пациенти със съчетано увреждане на дихателна и сърдечна функции - увреждания на лява камера и повишено белодробно съдово съпротивление, кардиомиопатии, клапни увреждания.

Показания:

Извършването на белодробна трансплантация е показано при пациенти с редица тежки заболявания:

  • ХОББ;
  • идиопатична белодробна фиброза;
  • кистична фиброза;
  • дефицит на алфа-1 антитрипсин;
  • първична пулмонална хипертензия;
  • бронхиектазии;
  • саркоидоза.

Противопоказания:

Белодробна трансплантация не се предприема в случаите с:

  • хронично съпътстващо заболяване на бъбреците;
  • черния дроб;
  • застойна сърдечна недостатъчност;
  • малигнено заболяване през последните две години;
  • психични разстройства;
  • хронични инфекции с хепатит В;
  • хепатит С;
  • HIV;
  • тютюнопушене;
  • недохранване или затлъстяване.

Техника на трансплантацията:

Увреденият бял дроб на пациента се привежда в колапс, кръвоносните съдове се срязват и на негово място се поставя донорския бял дроб. Следи се за запазване на регионалните нерви - vagus, reccurens, phrenicus. За да се помести донорският бял дроб в гръдната кухина на реципиента е необходимо съответствие в размерите на двата индивида.

Напредналата възраст се свързва с повишен риск за смъртност. Затова се поставя граница от 50г за сърдечно - белодробната трансплантация, 60г - за билатералната и 65г - за трансплантацията само на единия бял дроб.

Най - честите следоперативни усложнения са хеморагии, бъбречна недостатъчност и сепсис.

3.2, 6 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Трансплантация на бял дроб

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

ЛеченияИсторияНовиниНормативни актовеЗаведенияСпециалистиКлинични пътекиМедицински изследванияХранене при...СнимкиСоциални грижиЛюбопитноЗдравни съветиСпортОрганизацииАнатомияЛайфстайлБотаникаФизиологияАлтернативна медицинаИнтервютаНаправления в медицината