Начало Медицинска енциклопедия Лечения Калолечение (пелоидотерапия)

Калолечение (пелоидотерапия)

Калолечение (пелоидотерапия) - изображение

Природата ни е осигурила по естествен път всичко необходимо, за да заситим всички свои нужди и да се справим с всички заболявания и болестни състояния.

Природолечението (натуртерапия) е важен дял от медицината, който се обосновава на благоприятното въздействие на всички природни, естествени, заобикалящи ни източници, като средства за лечение на множество заболявания и мощно средство за повишаване на индивидуалната имунологична резистентност.

Лечебните свойства на калта са известни на човека от дълбока древност, като са описани още от Гален и са прилагани във времето от многобройни известни и безизвестни лечители. Самата Клеопатра се е подлагала неведнъж на процедури, включващи приложението на лечебна кал.

Калолечението (пелоидотерапия) е един от най-древните методи на лечение, част от физикалната терапия. Думата "пелоид" е понятие с гръцки произход, обхващащо всички видове лечебна кал.

Лечебната кал представлява изключително ценен природен ресурс, богат на биологични и химични съставки, включително йони, витамини, микроелементи, биологично активни вещества, всяко от които с полезни за организма ефекти.

Всички сме виждали (някои на живо, друго по телевизията или на картинки) щастливи и безгрижни прасенца да се въргалят блажено в калта, видимо наслаждавайки се на преживяването.

Обратно към първичното

Ефектът едва ли би бил същия, ако и вие решите да се повъргаляте в най-близкия двор, тъй като за реализиране на своите полезни ефекти е необходима специална кал (не просто пръст или почва), пречистена от съдържащите се в нея треви, камъчета и други замърсители.

Лечебната кал е субстанция, която се образува в земята под въздействието на геоложки, биологични и климатични фактори, като процесът е продължителен.

Видове лечебна кал

Съществуват различни видове кал (колкото и невероятно да звучи на много хора), като съществено влияние за състава на отделните видове имат намиращите се в близост географски обекти (скали, планини, реки, езера, морета).

Всичко в природата си взаимодейства и формирането на калта не е изключение от това становище. За състава на калта допринасят и наличната в района флора и фауна, наличието или липсата на човешка намеса (застрояване, изсичане на горите) и метеорологичните условия.

В зависимост от своя произход и изброените фактори, оказващи влияние върху състава им, се различават следните основни видове кал:

  • лиманна кал
  • минерално-изворна кал
  • торф
  • сапропели
  • кални вулкани

Видове лечебна кал

Най-често в България се използва лиманната кал, която се образува в крайбрежните райони, на дъното на откъснати от морето солени езера (лимани). Тези езера имат високо съдържание на соли, най-вече натриев хлорид.

Лиманната кал представлява тъмна утаечна субстанция изградена от глина, минерални соли, наноси и разпадни продукти от растителен и животински произход. Калообразуването е бавен процес, при който за 1 година се формира около 1 милиметър лечебна кал. У нас такава кал има във Варненското езеро, Бургаските езера, Шабла, Тузлата и др.

Използваната за лечебни цели лиманна кал се състои от твърда фаза (пясък, гипс, силикати) и течна фаза (в нея са разтворени естествени антибиотици, витамини, фитоелементи и различни продукти от естествените биологични процеси). Богатият състав на този вид лечебна кал е причината за нейната широка популярност и многобройни фенове.

Минерално-изворната кал се формира в районите на минералните извори, в резултат от утаяването на минералните вещества, като не съдържа (или съдържа в минимални количества) органични съставки.

Сапропелите са вид лечебна кал, формираща се на дъното на повечето сладководни басейни, като се състои предимно от органични вещества, резултат от естествените разпадни процеси на продукти с животински и растителен произход.

Калните вулкани са характерни за районите с нефтени находища и въгледобивни мини, като по същество представляват малки изригвания на смес от глина и вода.

Свойства на лечебната кал

Какви свойства притежава лечебната кал?

Независимо от вида и състава на лечебната кал в основата на метода на калолечение стоят многобройните полезни ефекти на самата процедура.

Пелоидите оказват термично, химично и механично въздействие върху човешкия организъм и участъка от тялото, върху който са приложени.

Термичният фактор е във връзка с лесното затопляне на калта и нейното бавно топлоотдаване, като топлинният фактор подобрява кръвооросяването и обмяната на веществата.

Механичното въздействие от приложението на калта се състои в достигане до дълбоките тъкани и разпространението на топлината, а по отношение на химичния фактор значение имат съдържащите се в пелоидите биологично активни субстанции, микроелементи, вещества с органична и неорганична природа.

В резултат от всички тези фактори са налице следните физиологични ефекти от приложението на лечебната кал:

  • дилатация (разширяване) на кръвоносните съдове
  • ускоряване на системното кръвообращение
  • ускоряване на обменните процеси
  • подобряване на трофиката на клетките, структурите и органите
  • подобряване на тъканното дишане
  • повишаване на защитните сили на организма
  • противовъзпалителен и антимикробен ефект
  • ускоряване на резорбтивните процеси и намаляване на подлежащи оточни състояния
  • стимулиране на естествената регенерация на тъканите
  • забавяне на процесите на стареене
  • стимулиране на хемопоезата и процесите на обновяване на червените и белите кръвни клетки
  • стимулиране на обмяната на белтъци, мазнини и въглехидрати, подобряване на метаболизма
  • нормализиране на секреторната функция на стомаха
  • улесняване и подобряване на образуването и отделянето на жлъчни киселини

За реализиране на своите многобройни полезни ефекти съществено значение има начинът на приложение на лечебната кал.

Видове калолечение (пелоидотерапия)

Методи на калолечение (пелоидотерапия)

  • Египетски метод

Един от най-старите методи за калолечение. При него след слънчева баня в рамките на половин до един час се намазва цялото тяло с половин до един сантиметър кал и се остава на слънце до пълното й изсъхване и влажно напукване. След това калта се измива под душ с топла морска вода.

Тази процедура е особено ценна, поради това че не натоварва сърдечно-съдовата система и се понася изключително добре от почти всички пациенти. Методът е изключително икономичен, хигиеничен, достъпен и лесен за изпълнение. Прилага се при подходящи метеорологични условия и температура над 24 градуса по Целзий.

  • Кални апликации (апликационен метод)

Най-често използваният метод за приложение на лечебната кал. Калните апликации могат да бъдат локални (определен участък от тялото, например ботуши, ръкави, пояс, яка, лице) или общи (обхващащи цялото тяло).

При този метод калта се затопля предварително до температура 38 до 42 градуса по Целзий (при определени състояния температурата може да е и по-ниска, но не под 25 градуса по Целзий) и се поставя на съответната част на тялото или върху цялото тялото. След това калта се увива с найлон и отгоре се поставя одеяло.

Продължителността на процедурата е от 15 до 30 мин. След процедурата калта се измива и се препоръчва почивка на легло за около половин до един час. Терапевтичният курс включва 12 до 14 процедури.

  • Кална вана

Прави се с разредена в обикновена, минерална, речна или морска вода лечебна кал. Продължителността на процедурата е около 15 до 20 минути, а терапевтичният курс изисква 12 до 14 процедури.

Промените в организма са интензивни и резултати настъпват по-бързо особено при лица със заболявания на опорно-двигателната система. Методът се прилага сравнително рядко, поради това че натоварва значително сърдечно-съдовата система.

  • Кални компреси

Предварително затоплената кал се поставя в подходящ плат (памук, коприна) и се формира непроницаем компрес.

Калните компреси се използват с висока ефективност за приложение върху очите (при наличие на сърбеж, дразнене, умора в очите, като представлява и допълнителен метод за лечение на глаукома) и главата, обикновено върху челото (особено ефективно средство при някои видове главоболие).

Компрес върху корема се прилага при пациенти с нарушения в храносмилането, за стимулиране на перисталтиката, жлъчкоотделянето и жлъчкообразуването.

  • Кавитарен метод

Прилага се с помощта на специални за целта инструменти и е предназначен при пациенти с различни гинекологични и урогенитални заболявания, включително стерилитет. Различават се вагинален метод (при заболявания на женската полова система, безплодие) и ректален метод (при заболявания на мъжката полова система).

Особено ефективно е съчетаването на калолечението с електро процедури (галвано-калолечение) и ултразвук (фонофореза с екстракт от лечебна кал), тъй като се осигурява оптимален ефект и проникване в дълбочина на полезните биологично активни вещества, съдържащи се в пелоидите.

Показания за калолечение

Показания за калолечение

Калолечението намира приложение в терапията на широк кръг от заболявания, ангажиращи различни органи и системи в организма, поради своите многобройни и комплексни ефекти.

  • Неврологични заболявания, ангажиращи централната и периферната нервна система: неврити, радикулити, плексити, травми на периферните нерви и гръбначния мозък, състояния след полиомиелит.
  • Заболявания на опорно-двигателния апарат: хронични дегенеративни заболявания на ставите (коксартроза, гонартроза) и гръбначния стълб, възпалителни ставни заболявания (различни видове артрит), травматични заболявания, включително фрактури, луксации и контузии.
  • Заболявания на мъжката и женската полова система: хронични възпалителни процеси на женските и мъжките полови органи, като например простатит, епидидимит, колпит, ендоцервицит, ендометрит, както и стерилитет, дисменорея, олигоспермия
  • Заболявания на храносмилателната система: хронични колити и гастрити, холецистопатии, дискинезии на жлъчните пътища, хроничен панкреатит, хепатит, холангит
  • Кожни заболявания: склеродермия, псориазис, ихтиозис вулгарис, лепра
  • Професионални заболявания: състояния, протичащи с пренапрежение на крайниците, вибрационна болест, продължително излагане на вредни субстанции (например олово)
  • Метаболитни заболявания: добри резултати са налице при пациенти с наднормено тегло и затлъстяване, както и при подагра

След процедурите при някои пациенти са възможни странични нежелани прояви, най-често под формата на главоболие, нарушения в съня, повишена уморяемост, промяна в апетита, гадене, повръщане. Възможни са появи на болки в ставите и мускулите, които обикновено отзвучават в рамките на няколко дни.

За намаляване на риска от възникване на нежелани прояви се препоръчва задължителна предварителна консултация със специалист за определяне на вида на калолечението, продължителността на терапията и наличието на по-особени предписания, които е необходимо да се спазват.

Противопоказания за калолечение

Противопоказания за калолечение

Към този тип терапия е необходим внимателен подход и консултация със специалист при избора на съответния метод на лечение, продължителността на процедурите и терапевтичния курс. Редица подлежащи заболявания представляват риск за реализиране на оптималните резултати, като е възможно влошаване състоянието на пациентите при приложението на процедурата.

Пелоидотерапията не се препоръчва при нарушения в хемопоезата, доброкачествени или злокачествени новообразувания, независимо от локализацията, сърдечно-съдови (напреднала хипертонична болест, сърдечна декомпенсация, стенокардия) и бъбречни (нефрит, нефроза, бъбречна недостатъчност) заболявания в тежък стадий, варикозни вени.

Процедурите са противопоказни по време на бременност, както и при фебрилни състояния. Други противопоказния са:

  • инфекциозни заболявания, включително туберкулоза
  • всички състояния в остър стадий
  • тежко изтощение на организма (дехидратация, малнутриция)
  • състояния след инфаркт на миокарда или мозъчен инсулт
  • активна язвена болест (язва на стомаха или язва на дванадесетопръстника)
  • някои психични заболявания
  • тежки белодробни заболявания (бронхиектазия, абсцес, хроничен бронхит)

Калолечението е достъпна, икономична и лесна за изпълнение процедура, която носи многобройни позитивни ефекти и благоприятни въздействия за организма, като в допълнение се бори ефективно със стреса, тревожността и леките депресивни епизоди.

Методът е подходящ за изпълнение самостоятелно или в комбинация с други процедури, част от балнеотерапията или физикалната терапия. Съчетанието на калолечение с таласотерапия, както и с подходящ масаж води до бързо облекчаване на подлежащите болки, релаксация на ума и тялото.

 

По текста работи: д-р Лилия Пашова-Стоянова

5.0, 6 гласа

БИБЛИОГРАФИЯ

http://naturopathycure.com
http://ayush.gov.in
https://en.wikipedia.org
http://www.drsonicakrishan.com
http://wellnessandacupuncture.com
https://www.groupon.com
http://www.terme.org
http://laboratorios-duaner.com
http://www.4remedy.com
http://www.thinknaturaltoday.com
http://bathsromanspa.com

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Алтернативна медицинаСпортТестовеЗаведенияСоциални грижиСпециалистиКлинични пътекиНовиниНормативни актовеЛечения