Стресово състояние, некласифицирано другаде (СИНДРОМ НА ХРОНИЧНА УМОРА (СХУ)) мкб Z73.3

Определение: Синдром на хронична умора представлява състояние на персистираща адинамия и лесна уморяемост, с неясна етиопатогенеза, в съчетание с разнообразни клинични прояви и имунологични промени.

 

Етиология: Засега не е установен със сигурност причинител.

Претолага се че заболяването се проявява вследствие на:
- вируси- цитомегаловирус, Ебщайн-Бар вирус, ентеровируси, парвовируси и други,
- бактерии- E. coli, Brucella, R. conori, R burnetti, B. burgdorferi,
- хламидии,
- паразити- токсоплазмоза.
Повечето автори смятат че единствен причинител на синдрома на хроничната умора е Ебщайн-Бар вируса.

 

Епидемиология: Тя не е напълно изяснена. Болният не може да зарази други, здрави лица. Заболяваемостта е от 1-3 %. По-често боледуват жените. Заболяването не се наблюдава при деца до пет годишна възраст.

 

Патогенеза: Съществуват няколко теории за настъпването на този синдром:
- нарушение в оста хипоталамуо (хипофиза)- адреналната система. С последваща недостатъчност в секрецията на серотонин.
- първично увреждане на централната нервна система от латентна инфекция.
- първичен миалгичен енцефаломиелит.
- процес на демиелинизация в централната нервна система.
- първична психопатия с последващи соматични лезии и други.
Важно за клиничната практика е да с отдиференцира синдрома на хроничната умора от вторичната реконвалесцентна адинамия след прекарани инфекциозни заболявания.

 

Клинична картина: Заболяването се проявява със множество симптоми разделени на „главни" и такива наречени- „малки".
Към главните симтоми спадат: персистираща повече от 6 месеци умора, която не се влияе от покой и почивка, както и невропсихически прояви: депресия, фотофобия и конгестивни смущения.
Малките симптоми са: температура, мускулна слабост и болки в мускулите, главоболие, възпаление на фаринкса и болезнени лимфни възли.
Много често настъпват и имунологични промени: повишени цитокини и понижен интерлевкин 10 и NK-клетките.

 

Диагноза: Диагнозата се поставя трудноСпоред повечето автори диагнозата синдром на хронияна умора се поставя когато са налице поне един главен и пет малки симптома.

 

Лечение: Прилагат се антидепресантни средства, инерферони, нестероидни противовъзпалителни препарати и кортикостероиди.