Етанол мкб T51.0

ЗНАЧЕНИЕ: Етиловият алкохол представлява безцветна течност с характерна миризма и вкус, с широко разпространение в бита, медицината и промишлеността. Притежава висока липофилност. Бързо и добре се резорбира. Метаболизира се в черния дроб посредством три различни ензимни системи: алкохолдехидрогиназа, микрозомалната етанолоксидираща ензимна система и каталаза. Ключова роля в метаболизма на етиловия алкохол играя алкохолдехидрогеназата. Постъпилият в организма етилов алкохол преминава следния път на разграждане: етилов алкохол - ацеталдехит - оцетна киселина - въглероден двуокис - вода. Този процес протича средно  с около 6-10 мл/час. Разграждането на етиловия алкохол се осъществява в две фази: чрез алкохолдехидрогеназата се достига до ацеталдехит, след което се намесва алдехитдехидрогеназата до получаване на въглероден двуокис и вода.

ТОКСИЧНО ДЕЙСТВИЕ: Етиловият алкохол постъпва в организма през храносмилателната система, по-рядко през кожата и през дихателната система. Острите отравяния настъпват при консумация на големи количества алкохол. Етиловият алкохол преодолява мембраните на клетките богати на липиди, увреждат функциите на клетъчните ензимни системи, разстройват метаболизма на клетката, причиняват вътреклетъчна хипоксия, натрупване на кисели метаболити главно млечна и оцетна киселина. При хронична употреба на алкохол настъпва индуциране на метаболизиращи ензимни системи с изграждане на алкохолна зависимост.

ПАТОМОРФОЛОГИЯ: При остро отравяне настъпва зачервяване и оток на мозъка, мозъчните обвивки, промени в лигавицата на стомашно-чревния тракт, венозен застой в белите дробове и вътрешните органи. При хронична злоупотреба настъпват дистрофични процеси в главния мозък,периферни нерви, панкреас, черен дроб, бъбреци, сърце и др.

КЛИНИКА: Установяват се 4 основни синдроми - церебеларен (мозъчен), дихателен, храносмилателен и сърдечно-съдов. Установяват се също и 4-ри степени на отравяне с етилов алкохол:

• 1 степен - еуфория, психомоторна възбуда при концентрация на етиловия алкохол от 0,5-1,0 на хиляда.
• 2 степен - кома със запазени рефлекси, залитаща походка, но все още адекватен, при концентрация от 0,5-2,0 на хиляда.
• 3 степен - дълбока кома с намалени до липсващи рефлекси, нарушено дишане и понижено артериално налягане. Концентрацията на етиловия алкохол е 1,0-3,0 на 1000.
• 4 степен - установява се дълбока кома до липсващи рефлекси, остра дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност, при концентрация на етиловия алкохол от 1,5 - до и над 4,0 на 1000.

При отравяне с етилов алкохол се наблюдава гадене, повръщане, диарични изхождания, аспирация на стомашно съдържимо. Като острото отравяне с етилов алкохол може да бъде съпътствано с черепно-мозъчни травми, гръдна или коремна травма.

При пациенти с хронична злоупотреба с етилов алкохол се установява деградация на личността, алкохолна епилепсия, Корсаков синдром. Увреждане на периферната нервна система - алкохолен полиневрити, трудно подаващи се на лечение, уврежда се и черния дроб, като от алкохолен хепатит се преминава към цироза на черния дроб, хроничен панкреатит, хронична анемия, както и хронично увреждане на сърдечния мускул.

ДИАГНОЗА: Поставя чрез изследване на концентрацията на етиловият алкохол в кръвта при лабораторни условия. При концентрация над 0,5 на 1000 може да е съчетана с картина на остро алкохолно отравяне.

ЛЕЧЕНИЕ: Провеждат се следните етапи:

- стомашна промивка с разтвор на медицински въглен;

- инфузия с глюкоза 20% с Пирамен и неспецифичен антидот - Центрофеноксин - 1-2г. венозно;

- провежда се форсирана диуреза, дихателна и кардиоциркулаторна реанимация при необходимост;

- симптоматични средства: Диазепам при възбуда в дози 10-20 мг.; аналептици - Кофеин при ниско артериално налягане и нарушено съзнание;

- при високи концентрации в кръвта се прилагат депурационни методи или обменно кръвопреливане.

При лечение на алкохолната болест лечението е предимно симптоматично и комплексно, отчитащо наличните органни увреждания. Специфично лечение се провежда с дисулфирам - вещество, което възпрепятства разграждането на алкохола до вода и въглероден двуокис.

Като резултат настъпва едно ацеталдехитно отравяне - антабус ефект - характеризира се с нарушаване на общото състояние, кардиоциркулаторни нарушения с повишаване на артериалното налягане или колапсни явления, зачервяване по кожата на гърдите, недостиг на въздух, стягане в областта на гърдите, нарушаване на съзнанието до инфаркт на миокарда. Лечението на антабуса включва разтвор на 20 % глюкоза и симптоматични средства съобразно наличните клинични прояви.