Импотентност от органичен произход (СЕКСУАЛНИ РАЗТРОЙСТВА ПРИ МЪЖЕТЕ) мкб N48.4

ЕТИОЛОГИЯ: Те се дължат на следните причини:
- нервни;
- соматични;
- урологични причини

Изразяват се в невъзможност да се води нормален полов живот, с което се нарушава и възпроизводителната функция. Най-значимото сексуално разстройство е импотенцията. То представлява невъзможност за извършване на полов акт поради липса на ерекция или други елементи по време на половия акт. Най-често проблемът се проявява в най-ранната възраст на мъжете между 20 и 40 годишна възраст. Около 70% от тези мъже са семейни и това предизвиква социални и етични проблеми.

Нормално сексуалното влечение започва по времето на пубертета, а еякулацията - средно около 14 година. Честотата на половите сношения зависят от възрастта, националните особености, психическото и физическото състояние на индивида. Сексолозите смятат, че около 20 годишна възраст половите сношения трябва да бъдат около 250 пъти годишно, а между 20 и 30 година около 150 до 200 пъти на година, а между 30 и 40 годишна възраст между 100 и 130 пъти на година, между 40-50 година - около 90 пъти на година, между 50-60 годишна възраст е от 30-60 пъти и над 60 годишна възраст - в зависимост от здравословното състояние на партньорите и условията на живот.

Приема се, че над 60 годишна възраст около 20 % от партньорите са импотентни. половият акт се състои от следните елементи:
1. Полово влечение
2. Желание
3. Ерекция
4. Еякулация
5. Оргазъм
6. Емоции

При сексуалните разстройства могат да липсват някои от посочените елементи на половият акт, при което се получава:
1. Липса на либидо (на сексуални желания)
2. Импотенция на ерекцията;
3. Импотенция на еякулацията
4. Липса на оргазъм
5. Липса на емоции
От значение за възможностите на мъжа за водене на полов живот е партньорът.

 

ПАТОГЕНЕЗА: Причините за сексуалните разстройства са много и не са напълно изяснени. Едни от тях са функционални или органични причини в централната и периферната нервна система, а други са психогенни.

Ерекцията и еякулацията може да се нарушат при засягане на центровете им в гръбначния мозък. Възпалителните заболявания на половия член, на простатната жлеза и тестисите също водят до импотенцията. При аденом на простатната жлеза потенцията не се нарушава, но при премахване на простатната жлеза се нарушава еякулацията. Ендокринните нарушения, инфекциозни заболявания и болести на обмяната на веществата също водят до импотенция.

 

КЛИНИКА: Импотенцията може да бъде пълна или частична.
1. Смущения в половото влечение:
- липсва желание за полов контакт, но може да има някаква степен на ерекция. Сутрин при пълен пикочен мехур ерекцията е налице.
- липса на желание за сексуален живот - въобще липсва сексуално въображение, въпреки, че има сексуални сънища и нощни полюции - няма интерес за търсене на сексуален контакт с жена. Имат сексуални сънища и ерекция, водещи до мастурбация.
- Пациентите нямат желание за хетеросексуални контакти, а само за хомосексуални.

2. Разстройство в ерекцията:
- тя липсва или е слаба, а всички останали компоненти са налице.
- ерекцията е възможна при сексуална фантазия. Може да маструбира, но не може да осъществи полов акт.
- ерекцията е на лице, но при контактс половия партньор тя изчезва.

3. Нарушения в еякулацията:
- в резултат на прекъсване на ерекцията или преждевременна еякулация.
- еякулацията е преждевременна, в резултат на непълна ерекция, ежедневна еякулация без ерекция или късна еякулация при продължителен полов акт (забавената еякулация затормозява мъжа).

4. Смущения в оргазма:
- оргазма не се получава въпреки наличието на либидо (влечение), както и ерекция и еякулация при нормален полов акт. Като завършва с болезнена еякулация, причиняваща отрицателни емоции у мъжа.

5. Нарушена емоционалност - в резултат на комплексни причини, след нормален полов акт мъжа загубва интерес към партньора и с поведението си нарушава взаимната хармония.

 

ДИАГНОЗА: Тя се поставя при щателен разпит на пациента, физикално изследване, извършване на хормонални изследвания.

 

ЛЕЧЕНИЕ: То е комплексно и включват се медикаменти и здравни навици, които целят ликвидиране на вредни навици като: тютюнопушене, алкохол, нервно-психична неустойчивост, преумора, хранителен дисбаланс. От особено значение е психотерапията. Медикаментозното лечение включва общоуспокояващи, психотропни препарати. Препоръчват се локално възбудими препарати на главичката на пениса. Внимание трябва да се обръща и на афродизиаците като: йохинбим, които се изписват при строги индикации.

Хормоналните препарати се прилагат само при пациенти с хормонална недостатъчност и то много внимателно след 50 годишна възраст, поради опастност от бърз прогрес на карцином на простатната жлеза. Прилага се тестостерон, както и витаминЕ. Важно място в лечението имат общоукрепващи средства: калциев глюконат, поливитамини, фитопрепарати - като женшен. Физиотерапията, спортуването, курортолечението имат значение за решаване на индивидуалните сексуални проблеми.
Оперативно лечение се прилага при дефекти в половите органи, които създават психоконтакти и ограничават осъществяването на половия акт.