0 продукта

Заболявания

Радикулопатия мкб M54.1

Радикулопатия - изображение

Гръбначномозъчните коренчета най-често се засягат от патологични процеси на гръбначния стълб. Това са дегенеративни промени на прешлените и междупрешленните дискове като: дискови хернии, спондилозни промени с остеофитоза, спондилолистеза, луксации на интервертебралните стави и др. В някои случаи коренчетата могат да бъдат притиснати от тумори (невриноми, менингеоми, лимфоми, мултиплена миелома, метастази), спондилити, артерио-венозни малформации, ревматоиден артрит, болест на Бехтерев, диабетна радикулопатия и др. Травми на гръбначния стълб са честа причина за лезии на коренчетата, като фрактури на прешлените, камшичен удар и др.

Най-честата причина за компресия на коренчетата са дисковите хернии. Появата им е свързана дегенеративни промени, засягащи интервертебралните дискове и лигаменти. С напредване на възрастта, при тежки физически натоварвания и генетична предиспозиция, настъпват дегенеративни промени на дисковете, нарушава се тяхната васкуларизация и се развива дехидратация на диска и фиброзни промени. Височината на диска намалява, нарушават се нормалните анатомични взаимоотношения и се развиват сублуксации на интервертебралните стави, хипертрофия на околоставната капсула и околоставните връзки, артрозни промени, артропатии и остеофитоза.

Ануларният пръстен също се променя от процеса на дегенерация. Целостта на неговите влакна се нарушава и се образуват фисури по неговата повърхност. Това довежда до разкъсване, най-често на задната част на фиброзния пръстен и lig.longitudinalis post., през което nucleus pulposus пролабира към гръбначния канал. Този пролапс се нарича дискова херния. Има степенни етапи в развитието на този процес. В по-леки случаи (дискова протрузия) nucleus pulposus избутва annulus fibrosus към канала, без да е нарушена целостта на фиброзния пръстен. при дисковия пролапс, фиброзният пръстен е разкъсан и през цепката преминава пулпозното ядро.

Според локализацията си дисковата херния може да бъде латерална, парамедианна и медианна. Обикновено пролапсът е в латерална посока (латерална дискова херния), където задният надлъжен лигамент е най-слаб и по-рядко в медианна посока (медианна дискова херния). Медианната херния намалява напречното пространство на лумбалния канал и притиска гръбначния мозък или коренчетата в състава на cauda equina. Когато хернираният е в латерална посока, най-често се притиска по-долното коренче, което е отклонено встрани, за да излезе от по-долния интервертебрален отво. В по-редки случаи, при много латерална дискова херния може да се засегне и коренчето на същото ниво. Засягането на тези коренчета се съпровожда с тежък болков синдром.

Към рубриката радикулопатия спадат брахиален, лумбален, лумбосакрален или гръден неврит или радикулит.

Заболяванията на лумбосакралните коренчета представляват едни от най-честите болести на периферната нервна система. Те заемат 60-70% от болестите на периферната нервна система. Причината за това е голямото физическо натоварване на тази част на гръбначния стълб и честото развитие на дискови пролапси в тази област, които притискат коренчетата и обуславят развитието на радикулит. Освен това, поради дегенеративни промени в ставно-лигаментния апарат в тази област, често се наблюдават болки и от нерадикулерно и дискогенно естество.

Лумбосакралният радикулит най-често представлява хронично-рецидивиращо заболяване. Причините за възникване на заболяването са свързани с дегенеративни промени в интервербалните дискове, при хронично травмиране, с развитие на дискови протрузии и пролапси и по-рядко с травматични, токсо-инфекциозни и неопластични причини.

Най-често заболяването се наблюдава между 30-50 годишна възраст. Дисковите хернии в лумбалната област са най-честата причина за развитието на радикулопатия. Те са най-често на ниво L5-S1 - около 50-55%, в които 20-25% са на ниво L4-L5, в 20% едновременно и на двете нива, а в останалите случаи по-високо. Мъжете боледуват по-често от жените, поради по-честата заетост с тежък физически труд.

Не всяка дискова херния се проявява със субективна симптоматика. Около 35-40% от случаите, тя може да протече асимптомно. За развитието на клиничната симптоматика са от значение фактори, като големина на дисковата херния, тежест на компресията върху коренчето, развитие на възпалителен въпрос с отделяне на алгогенни невротрансмитери като простагландини, субстанция "Р" и др. От значение са нарушения на кръвообращението и развитието на едем на коренчето, фиброзни промени, демиелинизация и аксонална дегенерация на нервните влакна. Други фактори, които имат значение за развитието или не на симптоми са степента на дегенеративния процес, вродени и придобити аномалии на лумбалния канал. Заболяването може да започне остро, най-често след физическо усилие, при вдигане на тежести, внезапно навеждане, торзия на тялото, след банални възпалителни процеси или тежък труд. При дискова херния L4-L5 или L5-S1 се получава:

1. Спонтанна, много силна паравертебрална болка в областта на кръста. Обикновено тя се развива внезапно. Болката се свързва с иритация на дуралния сак, лигаментите и дислокация на интервертебралните стави.

2. Спонтанна радикулерна болка - тя е много силна, режеща или стрелкаща, понякога ирадиира и към ингвиналната гънка. Засилва с при кихане, кашляне и напъване. Болката се провокира при: Притискане в точките на Вале и при разтягане на седалищния нерв.

3. Отпадните сетивни прояви са също по дерматомен тип. Характерно за дисковата херния на ниво L5-S1 е хипестезия по дерматом S1, който обхваща като лента последните пръсти и върви латерално нагоре към бедрото. Хипестезия по дерматом L5 се установява при дискова херния L4-5. Този дерматом обхваща големия пръст и се движи нагоре и латерално.

4. Вертебрален синдром. Той се състои от паравертебрална ригидност и рефлекторна сколиоза. Налице е рефлекторно, ригидно повишен мускулен тонус на паравертебралната мускулатура. С това се постига разширяване на задното дисково пространство между прешлените, намаление на компресията на дисковия пролапс, разширяване на интервертебралните отвори и облекчаване на натиска върху коренчетата. Вентралната и дорзална флексия на тялото са ограничени.

5. Двигателни разстройства. Може да се наблюдава мускулна слабост, хипотония и хипотрофия на мускулите в съответния миотом. При дискова херния L5-S1 е засегнато S1 коренче и се уврежда тибиалната група мускули. Стъпалото е в позиция еквиниварус и болните не могат да направят плантарна флексия и да ходят на пръсти. При дискова херния L4-L5 се получава пареза на перонеалната група мускули и се дължи на засягане на L5 коренче. Болният не може да направи дорзална флексия със стъпалото и да стъпва на пети. В някои случаи двигателните симптоми могат да са водещи или да се проявяват само с мускулна хипотония.

6. Рефлексни разстройства. При дискова херния L5-S1 със засягането на S1 коренче се развива ахилова хипо- или арефлексия.

7. Автономни разстройства. Може да се наблюдава цианоза, променена кожна температура, суха или влажна кожа.

Диагнозата радикулопатия се поставя след снемане на подробна анамнеза и осъществяване на щателен физикален преглед. Образни изследвания, като рентгенография, магнитен резинанс и компютърна томография са от изключително значение за точната локализация на процеса и определяне тежестта на увредата.

Стандартни рентгенови снимки показват дегенеративните промени - снижение на диска на съответното ниво, локално остеофити по предните или задни ръбове на прешлените, сколиоза на гръбначния стълб и др. Компютърната томография (КТ) и Магнитно-резонансната томография (МРТ) имат основно значение за поставяне на диагнозата. Те изобразяват дисковата протрузия или пролапс, стесняването на интервертебралния отвор и гръбначния канал, състоянието на меките тъкани около тях и други промени на дисковете и прешлените. С МРТ се вижда целия гръбначен канал в сагитален план и наличието на дискови пролапси и на други нива.

Диференциалната диагноза може да бъде много широка, тъй като съществуват множество причини за болкови синдроми в кръста или ниска болка в кръста. Такива болки могат да бъдат както от вертеброгенно, така и от невертеброгенно естество.

Невертеброгенни болки в кръста:

1. Болка при абдоминална или ретроперитонеална патология - възпалителни или неопластични заболявания на гастро-интестинален тракт, бъбреци, патология на органите в малкия таз и др.;

2. Дегенеративни и възпалителни промени на тазобедрената става. Болката е локализирана в ставата. Тя се засилва при активни и пасивни движения на ставата.

3. Болести на сакроилиачната става. Установява се блокаж на ставата и болка при натиск в областта на двете стави.

Вертеброгенни болки в кръста:

1. Увреда на n.femoralis. Най-често причината е дискова херния на ниво L3-L4. Болката е по предната част на бедрото. При притискане на нерва в ингвиналната гънка и по неговия ход се получава силна болка.

2. Неврит на n. cutaneus femoris lateralis. Болката е по страничната част на бедрото и е съчетана с парестезии, хиперпатия и намалена повърхностна сетивност в инервационната област на нерва.

3. Spondylolisthesis - разместване на прешлените в сагитална посока. Най-често по-горният прешлен е изместен напред, при което се получава стеснение на гръбначния канал в сагитална посока. Профилната рентгенография е достатъчна за поставяне на диагноза.

4. Стеноза на спиналния канал при хипертрофия на ligamentum flavum, ligamentum longitudinalis posterius, задни остеофити на ръбовете на прешлените, сублуксация на интервертебралните стави, вродена стеноза и др. Диагнозата е с КТ и МРТ.

5. Възпалителни вертеброгенни заболявания - спондилит, анкилозиращ спондилоартрит (Болест на Бехтерев), дисцит (възпаление на интервертебралния диск) и др.

Дискогенният радикулит е хронично заболяване с периодична екзацербация. Влошаване на състоянието настъпва при неспазване на щадящ режим - тежка физическа работа, вдигане на тежести и др. Понякога студеното и влажно време могат да доведат до екзацербация на заболяването.

Лечението на радикулопатия представлява комплекс от подходящ режим на живот, медикаментозно, физикално и оперативно лечение.

1. Режимът се състои в пълен покой, лежане на твърдо легло, което запазва нормалната поясна лордоза. Препоръчват се и специални матраци, а за кръста - корсети, които не позволяват значителни размествания на прешлените.

2. Нестероидните противовъзпалителни и аналгетични медикаменти се започват още в началото на заболяването. При силен болков синдром може да се започне за няколко дни медикамент за парентерално приложение, а след това да се премине към перорална терапия.

3. При парези се използват антихолинестеразни медикаменти, като Galantamin по схема до 30 mg дневно, за около 30 дни.

4. Невротрофично действие имат витамини от групата "B" - прилагат се водно- или мастноразтворими форми парентерално или орално.

5. Физиотерапевтичните процедури, криотерапия и др. целят намаляване на болковите явления, миорелаксация на паравертебралната мускулатура.

6. Мануалната терапия се провежда сублукасация на интервертебралните стави само в хроничния стадий на заболяването. Тя се реализира чрез различни технически приоми и се провежда от специалисти мануални терапевти.

7. Вертебрални екстензии, балнеолечение, иглотерапия и др. след преминаване на острата болкова симптоматика. В хроничния стадий на заболяването са показани лек спорт, лечебна физкултура и др.

8. Хирургическо лечение на дисковата херния се прилага, когато консервативната терапия е безуспешна при: неповлияващи се болкови синдроми, парези на мускулни групи, тежък паравертебрален синдром със сколиоза, чести болкови рецидиви, масивни дискови пролапси в спиналния канал и др. Абсолютна индикация се явява медианна дискова херния с cauda equina синдром. При нея се развива частична или пълна компресионна увреда на cauda equina с двустранни радикулерни болки, седловидна анестезия, вяли парези на мускулите в двата долни крайника, тазоворезервоарни нарушения.

При част от пациентите подложени на оперативно лечение след различно дълъг период от време настъпва рецидив (до 8%) на същото или на друго ниво.

Органи и системи свързани с радикулопатия

Оцени страницата и я сподели с приятели
12345 3.7, 36 Гласа
Сподели в Facebook
Коментирай във Facebook

!. forum.framar.bg

Споделете вашето мнение, задайте въпрос или отворете дискусия за "Радикулопатия" във форума.

?. www.framar.bg:

Коментирайте "Радикулопатия"

Кърменето на обществени места – естествено, допустимо или неприемливо?

Майката има право да кърми детето си независимо от възрастта му когато и където пожелае, без разголването й да се отъждествява с форма на ексхибиционизъм. Собствениците на търговския комплекс следва да бъдат осъдени и да платят обезщетение.
Кърменето на обществени места не подлежи на коментар, когато майката се стреми да запази интимността на този акт встрани от чуждите погледи като наметне себе си и бебето с шал. Искът на БХК не следва да бъде удовлетворен.
Кърменето на бебето и детето извън дома е редно да се практикува в уединението на специални помещения, предназначени за хранене и преобличане. Майката основателно е била помолена да преустанови храненето на детето си, щом не желае да завоалира процеса.
Не само тютюнопушенето, но и кърменето на обществена места трябва да бъде забранено.

Бюлетин

Промоции.

Актуални продукти.

Информация и новини.

При възникнало съмнение за здравословен проблем или нужда от лечение, моля винаги се обръщайте за медицинска консултация към квалифициран и правоспособен лекар или фармацевт. В никакъв случай не възприемайте дадената Ви чрез сайта информация като абсолютно достоверна и правилна, дори и същата да се окаже такава.