Ректален полип МКБ K62.1

от 16 юли 2015г.

Ректален полип МКБ K62.1 - изображение

Ректален полип представлява всяка огранична формация, която е на краче или широка основа и проминира (изпъква) в лумена на ректума. Ректалните полипи имат разнообразна морфологична структура, която определя лечебния подход.

Полипите на ректума се подразделят на:

  • Епителни тумори (аденоми и аденоматоза);
  • Неепителни тумори (липоми, лейомиоми, фиброми, шваноми, хемангиоми, лимфангиоми) и
  • Псевдотуморни поражения.

Аденомите са най-честите доброкачествени тумори на ректума. Голямото им клинично значение се определя от честотата и малигнения потенциал, който притежават. По-чести са при мъже на възраст над 40 години.
Хистоморфологично аденомите са 3 типа: тубуларни, вилозни и смесени. Тяхното формиране е резултат на абнормен растеж на чревния епител.

Повече за аденоматозни полипи можете да прочетете при:

Етиологията (причините) и патогенезата на ректалните полипи е неясна. За възникването им има различни теории: диета богата на мазнини и червено месо, намалена консумация на целулозна храна, хронични възпалителни изменения в лигавицата, проявени аномалии на мукозата (лигавицата) в ембрионалния период, въздействие на недостатъчно проучени хормони, наследствени фактори. Най-често се локализират в ректосигмоидната област. Полипите са разположени обикновено на гребена на лигавичните гънки. Главичката им е кръгла или елипсовидна, а крачето – с различна дължина (до 5-7 см), интермедиерно или липсва. В последния случай полипът е широко захванат за чревната стена.

Клинична картина на ректални полипи
Най-честите симптоми са дискомфорт и болка ниско в корема, кървене и мукорея (особено при вилозните). В някои случаи обилната загуба на слуз може да доведе до тежка хипокалиемия, хипопротеинемия и дехидратация, а продължително кървене води до анемия. Големите ректални полипи създават чувство за пълнота в ректума, незавършеност на дефекацията или обтурират (запушват) лумена и могат да причинят илеус. Малките ректални полипи (под 1 см) протичат безсимптомно и се откриват случайно.

Диагноза на ректални полипи
Анамнезата и обективното изследване насочват, но решаващи за диагнозата са двойно-контрастното рентгеново изследване на дебелото черво и ендоскопията. Съществено значение има ендоскопската характеристика на полипите, която се базира на няколко показателя: локализация, форма, големина, цвят, състояние на лигавицата, вид на крачето и хистологичната преценка.
Решаваща за диагнозата ректален полип е хистологичната характеристика на лезията след тотално отстраняване. По тази причина полипите не се биопсират.

Лечение на ректални полипи
Малките полипи се отстраняват чрез механична щипкова или кюретна полипектомия. Ректален полип с по-големи размери се отстранява ендоскопски или хирургично. След полипектомия болните остават на диспансерно наблюдение. Първият ендоскопски контрол се извършва след 45-60 дни от полипектомията (отстраняване на полип), вторият – от 3 до 6 месеца, а в следващите 2 години – през 6 месеца.

3.7, 6 гласа

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Ректален полип МКБ K62.1

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Ректален полип МКБ K62.1

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Анатомия