Болести на слюнчените жлези мкб K11

Болести на слюнчените жлези включва: атрофия и хипертрофия на слюнчените жлези, сиалоаденит, абсцес и фистула на слюнчената жлеза, сиалолитиаза, нарушения на слюнчената секреция и други уточнени и неуточнени заболявания на слюнчените жлези.

Сиалоаденитът е първично или вторично, остро или хронично възпаление на слюнчените жлези, засягащо предимно детската възраст. Най-често се причинява от вируси (парамиксовируси, цитомегаловирус) и по-рядко от бактериална инфекция.

    1. Епидемичен паротит. Типичен вирусен сиалоаденит е епидемичният паротит. Той се характеризира предимно със серозно възпаление. Слюнчените жлези са увеличени по размер и уплътнени. Макроскопски се установява оток на интерстициалната съединителна тъкан, която може да показва белези на фибриноидна дистрофия и възпалителен ексудат, сред който доминират лимфоцити, плазмоцити и големи хистиоцити. 

    2. Цитомегален паротит. При цитомегалната инфекция в епителните клетки на интралобуларните канали се откриват вътре ядрени и вътре цитоплазмени включвания.

    3. Бактериален сиалоаденит. Наблюдава се по-рядко и възниква във връзка с инфекции в устната кухина. Сред възпалителния ексудат при острите случаи доминират левкоцити, а при хроничните - лимфоцити и плазмоцити с изразен фибропластичен процес.

    4. Остър следоперативен паротит. Причината за възникването на следоперативния паротит е най-вероятно във връзка с лошо състояние на устната кухина у болни, с намалени защитни сили на организми, което позволява нормалната сапрофитна флора да премине в патогенна и да нахлуе в слюнчените жлези. Към това трябва да се прибави и намалената секреция на слюнчестата жлеза, дължащо се на общата дехидратация на организма, което води до невъзможност да се промива каналикуларната система на жлезите и дава възможност на бактериалната флора да нахлуе в каналите.

Лечението включва масивни дози антибиотици и интензивни грижи за болния. Широките инцизии на паротидните области облекчават състоянието на болния. 

Абсцес на слюнчените жлези. Острото гнойно възпаление на паротидната жлеза се среща и при хора в добро общо състояние. Инфекцията може да достигне до паренхима на жлезата, освен по пътя на изходните канали, още и по метастатичен път. Остър гноен паротит се наблюдава най-често в кърмаческа възраст. Началото на заболяването е остро, със силна болка и висока температура. По-често се засяга само едната паротидна жлеза, която се подува и става силно болезнена при палпация. Много бързо в паренхима на жлезата се оформя абсцес.

Лечението се състои в приложението на големи дози на антибиотици и инцизия на абсцеса, когато е вече оформен. Прогнозата е добра. 

Промени в секрецията на слюнчените жлези.

Хиперсаливация (sialorrhea) - означава увеличаване на слюнчената секреция, като увеличаването на секрецията може да бъде централно или периферно обусловено. Увеличаването на секрецията с периферен характер най-често се дължи на различни патологични състояния в устната кухина. Болката, предизвикана от различни патологични състояния в устната кухина, както и вкусовите и обонятелни дразнения, също увеличават слюнчената секреция. Най-честата централна причина за увеличаване на слюнчената секреция е паркинсонизмът или подобни на него състояния. Относително увеличение на слюнчената секреция се наблюдава при болни с тумори на хипофаринкса, поради невъзможност да преглъщат отделената слюнка. Лечението на сиалореята трябва да бъде етиологично. Атропинизацията е симптоматично лечение и то намира своето място при централно обусловена сиалорея.

Намалена слюнчена секреция (xerostomia). Намалението на слюнчената секреция води до сухота в устната кухина. Понякога вследствие патологични промени в устната лигавица намалява или напълно изчезва секрецията на малките слюнчени жлези, които при нормални условия осигуряват влажността на лигавицата. Секрецията на суб мандибуларните жлези намалява при сиалоаденитите, които са най-честата последица на сиалолитиазата. Лечението цели стимулация на секрецията на слюнчените жлези, което може да се постигне с лекарствени средства от рода на пилокарпина. 

Сиалолитиаза (sialolithiasis). Образуването на конкременти в слюнчените жлези най-често се образуват в суб мандибуларната жлеза, което е в пряка зависимост от по-големият вискозитет на секрецията, отделяна от тази жлеза. Лечението на камъните в жлезите е оперативно. Когато камъкът е в жлезата и са налице явления на хроничен сиалоаденит, единствено сигурно средство е екстирпацията (премахване) на субмандибуларната жлеза.