Варици на хранопровода мкб I85

Разширяването на вените на хранопровода се нарича варици на хранопровода. Заболяването се срещат в 10-15 % от лицата над 20 години. Вариците са локализирани в долната трета на хранопровода. 

 

Причина за развитието на вариците на хранопровода е порталната хипертония - повишаване на налягането във вена порте.

 

В патогенезата на заболяването варици на хранопровода основно значение имат циркулаторните смущения в басейна на v.portae, предизвикващи портална хипертония. 

Порталната хипертония се дължи предимно на:

• цироза на черния дроб;

• всички видове хепатит;

• тумори на черния дроб и медиастинума;

• възпалителни чернодробни заболявания от инфекциозен или паразитен тип - лайшманиоза, амебиаза, сифилис;

• наследствени заболявания и др.

Порталната хипертония е синдром, характеризиращ се с повишено портално венозно налягане. Тя води до образуването на колатерални съдове, през които кръвта от v.portae се влива в системното кръвообращение, заобикаляйки черния дроб. Най-честите причини за появата на портална хипертония са препятствия на кръвния ток, които могат да се локализират в различни части на порталната система. Причините за порталната хипертония в зависимост от тяхното разположение, могат да се подредят като прехепатални, интрахепатални и постхепатални.

Формирането на порто-системни анастомози е най-типичният признак на порталната хипертония. Колатералите се развиват на основата на съществуващи незначителни съдови венозни връзки между v.portae и v.cava, които силно се разширяват и порталната кръв преминава през тях, обхождайки черния дроб. Това обходно кръвообращение частично обременява порталната система. Най-важните колатерални връзки са между v.coronaria ventriculi и v.azygos, които анастомозират в долната трета на хранопровода. На това място се развиват субмукозно разположени варици, които често стават причина за фатални кръвоизливи. 

 

Клиничната картина при варици на хранопровода се характеризира с това, че разширените вени могат да съществуват продължително време без да предизвикат оплаквания от страна на пациента. Първата клинична изява на заболяването е масивен кръвоизлив от хранопровода, който може да бъде толкова обилен, че да завърши летално.

 

Диагнозата при варици на хранопровода се поставя по клиничната картина - внезапни, обилни кръвоизливи от хранопровода. Повърнатата кръв е ясна, непроменена, съпроводена от мелена.

Диагнозата се подкрепя от наличната или бързо настъпващата анемия, клинични и лабораторни данни за чернодробно заболяване.

Единственото възможно изследване на хранопровода по време на кръвоизлива е рентгенологичното - могат да се видят множество кръгли и овални просветлявания в лумена му при запазена перисталтика. Най-точен отговор дава езофагоскопията, но през острия период тя не е приложима и е твърде опасна.

 

В диференциално отношение трябва да се мисли за:

• карцином на хранопровода и стомаха;

• пептичен езофагит;

• язвена болест на стомаха и дуоденума;

• ерозивен гастрит;

• остро чуждо тяло в хранопровода;

• белодробно кървене и др.

 

При лечение на варици на хранопровода е необходимо провеждането на субституиращо лечение на следкръвоизливната анемия. Опитите за склерозиране на вените чрез ендоскопично инжектиране на склерозиращи разтвори се оказаха без съществен ефект и с непредвидими последици. В момента, по време на хеморагията се прибягва до тампонада на хранопровода с двубалонна сонда на Бляк-Мур (Black-Moore), като етап от хирургичното лечение - спленектомия, порта-кава шънт, резекция на долната част на хранопровода, компенсиране на кръвозагубата и лечение на основното заболяване.

 

Прогнозата е винаги сериозна.