Последици от мозъчно съдова болест мкб I69

Последици от субарахноидален кръвоизлив

Субарахнодалният кръвоизлив с неизяснена етиология показва относително леко протичане с нисък процент на усложнения. При аневризмалните субарахноидални кръвоизливи изходът е с висока смъртност, която надвишава 60 % и инвалидност, в различна степен на изразеност, при приблизително 50 % от преживелите.

Последици от вътремозъчен кръвоизлив

Леталитетът при болните с вътремозъчни кръвоизливи се колебае в широки граници и достига до и над 60 %, в зависимост от топиката и тежестта на кръвоизлива, възрастта на болните и соматичните усложнения.

Последици от мозъчен инфаркт

Прогнозата на мозъчния инфаркт е неблагоприятна. От всички новозаболели 20-30 % умират до края на първата седмица, 35 % се подобряват, 39 % са без промяна в състоянието и останалите се влошават. Следователно - две трети от болните с остри разстройства на мозъчното кръвообращение умират или остават с тежка инвалидност - спастични хемипарези с походка тип - Wernicke-Mann, афатични нарушения и др. Честотата на рецидивите при мозъчни инфаркти е от 2 до 8 %. Най-честите усложнения на мозъчния инфаркт са: мозъчен оток, пеилептични припадъци, спастично повишен мускулен тонус, говорни нарушения, афатични разстройства, както и соматични усложнения:

• застойни пневмонии;
• флеботромбози на долните крайници;
• белодробни емболии;
• уроинфекции и декубитуси.

Лечение на субарахноидален кръвоизлив: То включва комбинирани оперативни и консервативни терапевтични подходи, които са насочени към преодоляването на основните причини за лоша прогноза: рецидив на субарахноидалния кръвоизлив, развитие на вазоспазъм и хидроцефалия. При коматозно болни се провежда интензивно лечение. Консервативното лечение включва режим и медикаменти. Оперативното лечение се състои в ранно или късно клипсиране на аневризмата или вентрикуларен дренаж при остра хидроцефалия. Профилактиката на рецидиви на субарахноидалния кръвоизлив са: пълен физически и психически покой, строг постелен режим и приемане на аналгетици и седативи. Осигуряване на подходящ хранителен режим, системни контроли на артериалното налягане. При наличие на епилептични пристъпи се използват антиконвулсанти.

Лечение на вътремозъчен кръвоизлив: Консервативното лечение включва лечение на основното заболяване. Лекува се артериалната хипертония с антихипертензивни препарати, при епилептични пристъпи или психомоторна възбуда се използват антиепилептични и анксиолитични средства. При необходимост се прилагат аналгетици и антипиретици, както и подобряващи мозъчния метаболизъм медикаменти. За лечение на мозъчния оток се прилагат диуретици. Лечението и профилактиката на соматичните усложнения се отнася към неспецифичните по отношение на хеморагичния инсулт терапевтични мероприятия. Решаващо значение имат общите грижи - периодична промяна на положението на тялото, грижи за кожата и лигавиците, недопускане за развитието на инфекции. Рехабилитационните мероприятия трябва да започнат още от най-ранен стадий на заболяването. Индикациите за хирургично лечение се определят от локализацията и големината на мозъчния кръвоизлив и от общото състояние на болния.

Лечение на мозъчния инфаркт: Цели ограничаване на инфарктната зона, в която уврежданията са обратими за период от няколко часа след развитието на инфаркта. При закъснял или неправилно лекуван инфаркт, измененията в нея стават необратими и се разширява инфарктната зона.

Специфичната терапия е насочена към отделни патогенетични звена:
Възстановяване на регионарния мозъчен кръвоток чрез реканализация на артерията и лизиране на тромба с тромболитични медикаменти, цитопротекция на нервната тъкан чрез подобряване на невроналния метаболизъм с невропротектори, предпазване на ново тромбообразуване с прилагане на антиагреганти,подобряване на хемореологичните свойства на кръвта и намаляване на кръвничт вискозитет с вливане на нискомолекулярни изотонични разствори, мониториране и поддържане на дихателните, циркулаторните и метаболитни функции на организама, профилактика и лечение на неврологичните усложнения - при мозъчния оток и повишеното интракраниално налягане се лекува се прилагат  осмотичноактивни медикаменти, бримкови диуретици и оксигенация, при наличие на епилептични пристъпи се прилагат антиепилептични медикаменти, за намаляване на мускулния тонус се прилагат миорелаксанти, а за предпазване от белодробни и уроинфекции се прилагат антибиотици.