Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Болести на органите на кръвообращението Мозъчносъдови болести Мозъчен инфаркт

Мозъчен инфаркт МКБ I63

Мозъчен инфаркт МКБ I63 - изображение

Състояние, при което настъпва остро исхемично нарушение на мозъчното кръвообращение, се нарича мозъчен инфаркт. Това състояние води до развитието на мозъчна исхемия и преходен или траен неврологичен дефицит.

Причини за развитието на мозъчен инфаркт могат да бъдат множество различни рискови фактори. Основно етиологичните и рисковите фактори се разделят на ендогенни и екзогенни.

Ендогенните рискови фактори са:

  • атеросклеротични промени на аортата и екстра- и интра - краниалните мозъчни артерии;
  • артериална хипертония;
  • сърдечно-съдови заболявания;
  • дислипидемии;
  • захарен диабет;
  • вродени съдови аномалии;
  • хематологични заболявания;
  • васкулити и васкулопатии.

Екзогенните рискови фактори са:

  • тютюнопушене;
  • алкохолизъм;
  • черепномозъчни травми;
  • медикаменти;
  • наркотични средства и др.

Основните патогенетични механизми за развитието на мозъчния инфаркт са:

  • тромбоза на мозъчните артерии;
  • емболизация на мозъчните артерии;
  • нарушена хемодинамика.

Инфарктът на мозъчния паренхим се предизвиква от верига от взаимно свързани циркулаторни, метаболитни и биохимични нарушения. В исхемичната тъкан настъпва излив на невротрансмитери и йони (калций и натрий), което води до активиране на катаболни ензими, увреждане на нервните клетки и тяхната смърт. Развива се мозъчен оток.

Клиничната картина при мозъчния инфаркт включва симптоматика, надхвърляща 24 часа. Тромботичният инфаркт се развива сравнително по-бавно и в течение на няколко часа. Емболичният инфаркт се развива внезапно, понякога при сравнително спокойно състояние на пациента. Хемодинамичните инфаркти се развиват при тежка атеросклероза, понякога рано сутрин при относително ниско артериално налягане. Клиничната картина зависи от артериалният басейн, в който се развива исхемичният процес.

Диагнозата на мозъчния инфаркт се базира на клиничната картина, невроизобразяващите изследвания - компютърна томография и магнитно-резонансна томография, доплер сонография, ангиография, ликворно изследване и изследване на очните дъна.

Диференциална диагноза на мозъчния инфаркт се прави със следните патологични заболявания и състояния:

  • мозъчен тумор;
  • хроничен субдурален хематом;
  • менингоенцефалит;
  • диабетна кома.

Лечението при мозъчният инфаркт цели ограничаване на инфарктната зона. При закъснял или неправилен терапевтичен подход, измененията в нея стават необратими и се разширява инфарктната зона.

Специфичната терапия включва:

  • възстановяване на регионарния мозъчен кръвоток с тромболитици;
  • цитопротекция на нервната тъкан с невропротектор;
  • предпазване от ново тромбообразуване чрез прилагане на тромбоцитни антиагреганти;
  • мониториране и поддържане на дихателните, циркулаторните и метаболитни функции на организам.

При настъпили усложнния в резултат на мозъчен инфаркт е задължителна профилактиката и лечението на усложненията. За предпазване от мозъчен оток се прилагат осмотичноактивни или бримкови диуретици, за епилептичните пристъпи се прилагат антиепилептични средства, дават се миорелаксанти за намаляване на повишения мускулен тонус, както и предпазване от възникване на застойни пневмонии, флеботромбози на долните крайници, белодробни емболии, уроинфекции и декубитуси.

Прогнозата при мозъчния инфаркт е неблагоприятна. Две трети от болните с остри разстройства на мозъчното кръвообращение умират или остават с тежка инвалидност.

4.0, 8 гласа

ВИДОВЕ Мозъчен инфаркт МКБ I63

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Мозъчен инфаркт МКБ I63

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Мозъчен инфаркт МКБ I63

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки