Предсърдно мъждене и трептене мкб I48

Бързо, неравномерно и дезорганизирано съкращение на предсърдията с честота 350-600 удара в минута се нарича предсърдно мъждене и трептене. Патологичните импулси изхождат от няколко огнища на възбуждане в предсърдията, извън синусовия възел. Това води до спиране на ефективната помпена дейност на предсърдията и неритмичност на камерните съкращения. Голям брой предсърдни импулси се блокират в атрио-вентрикуларния възел, а друга част преминават през него към камерите в пълен безпорядък и предизвикват ускорени и много неритмични камерни съкрашения, известни като абсолютна аритмия при предсърдно мъждене.

 

Причини за развитието на предсърдно мъждене и трептене може да бъдат някои от следните заболявания и състояния:

• ревматични пороци на митралната клапа;

• артериална хипертония;

• остър инфаркт на миокарда;

• кардиомиопатии;

• синдром на болния синусов възел;

• тиреотоксикоза;

• микседем;

• повишена алкохолна консумация;

• нарушения в алкално-киселинното равновесие и електролитния баланс на организма;

• изострена хронична обструктивна белодробна болест с белодробна недостатъчност;

• дисфункция на нервната система;

• отравяния;

• при здрави хора след психичен стрес и извънредно големи физически усилия.

 

Класификацията на предсърдното мъждене и трептене е:

1. В зависимост от честотата на камерните съкращения, предсърдното мъждене бива:

• с тахиаритмия - с честота на камерните съкращения над 100 уд./мин;

• с нормофреквентна аритмия - с честота на камерните съкращения 60-100 уд./мин;

• с брадиаритмия - с честота на камерните съкращения под 60 уд./мин.

2. Според продължителността на поява на пристъпите и отговорът към медикаментозна терапия, предсърдното мъждене се дели на:

• парксизмално - повтаряши се епизоди с продължителност до 48 часа;

• персистиращо - повтаряши се епизоди с продължителност над 48 часа, повлияващи се от лечение с антиаритмични средства;

• перманентно - повтаряши се епизоди с продължителност над 48 часа, неповлияващи се от лечение с антиаритмични средства.

 

Клиничната картина при пристъпите на предсърдно мъждене и трептене се характеризира със следните оплаквания:

• внезапна поява на сърцебиене;

• обща слабост;

• тежест в гърдите;

• прилошаване;

• страх;

• тревожност;

• силна възбуда;

• повишено уриниране.

По-рядко се наблюдават притъмняване пред очите, замайване, синкоп, задух, изпотяване, студени крайници. Често се установяват симптоми на застойна сърдечна недостатъчност и белодробен оток - силен задух и кашлица с отделяне на розови, пенести храчки.

 

Диагнозата при предсърдно мъждене и трептене се поставя след подробно снета анамнеза по данни на пациента и неговите оплаквания. Извършва се физикален и инструментален преглед.

Физикалното изследване дава информация за наличието на синдром на пълна аритмия - силно изразена неправилност на сърдечната дейност, много неритмичен пулс. Налице е разлика в честотата на камерните съкращения, която е по-висока, и честотата на периферния артериален пулс, която е по-ниска - състояние, известно като пулсов дефицит.

С най-голяма информативна стойност е извършването на инструментални изследвания - основно се извършва електрокардиограма (ЕКГ). Електрокардиографският запис отразява сумарната електрическа активност на сърцето в хода на един сърдечен цикъл. Регистрирането на тази активност става с помощта на специални електроди, разположени върху гръдния кош и крайниците. Електрокардиограмата има характерен вид и се състои от три основни елемента - P-вълна, QRS-комплекс и T-вълна.

P-вълната отразява съкращението на предсърдията. Тя е положителна в повечето отвеждания, т.е. разположена е над изоелектричната (правата) линия на ЕКГ-записа. Обикновено винаги предхожда ORS-комплекса.

QRS-комплексът отразява съкращението на камерите. Състои се от отрицателен Q-зъбец, положителен R-зъбец и отрицателен S-зъбец.

T-вълната нормално е положителна и отразява отпускането на камерите.

При предсърдно мъждене ЕКГ-записът има следният вид:

• липсва P-вълна;

• наличие на многобройни малки вълни на предсърдно мъждене, наречени f-вълни, които имат променяща се честота;

• различна форма, амплитуда и ширина;

• превръщане на изоелектричната линия във вълнообразна крива.

ORS-комплексите са с нормална форма и ширина, но продължителността на отделните R-R интервали е много различна и тази неравномерност не следва никаква закономерност.

 

Усложненията на предсърдното мъждене и трептене са главно две - поява или задълбочаване на сърдечната недостатъчност и образуване на тромби в кухината на лявото предсърдие и неговото ухо. Тромбите стават източник на чести емболи в мозъка, бъбреците, слезката, периферните и мезентериалните артерии.

 

Лечението на предсърдно мъждене и трептене включва следното:

     1. Пристъпите на предсърдно мъждене, протичащи с висока честота на камерните съкрашения- над 150 уд./мин, при нестабилна хемодинамика, трябва незабавно да се прекъснат с електическа кардиоверзия (електрошок).

     2. Медикаментозното лечение има следните основни цели - забавяне и контрол на камерната честота; възстановяване на нормален синусов ритъм; задържане на синусов ритъм. Основните групи медикаменти, които се използват са:

• дигиталисови гликозиди;

• бета-блокери;

• калциеви антагонисти;

• калиеви блокери;

• блокери на натриевите канали.

Важно място в терапията заема профилактиката на тромбозата и емболията посредством приложението на антикоагуланти.