Исхемична кардиомиопатия мкб I25.5

Исхемичната кардиомиопатия е заболяване, което се характеризира с миокардна дисфункция (нарушение функцията на сърдечния мускул). Миокардната дисфункция е последица от исхемична болест на сърцето. Проявите на исхемичната кардиомиопатия са дилатация на сърдечните кухини, развитие на сърдечна слабост и поява на ритъмни и проводни нарушения. Морфологичните белези на заболяването са миокардна дистрофия, миокардна фиброза и множествени микроинфаркти.

Патоанатомично коронарната атеросклероза при исхемична кардиомиопатия е обичайна находка. Разширението на сърдечните кухини е основен морфологичен белег. Миокардната дистрофия, миокардната фиброза и цикатриксите от прекарани микроинфаркти са обичайни морфологични находки.

Патогенетично основният момент при исхемичната кардиомиопатия е миокардната дисфункция, последица на хронична, дълготрайна хипоксия. Участието на по-малките разклонения на коронарните артерии в развитието на миокардната исхемия се приема с резерви.

Причина за развитие на исхемична кардиомиопатия е основно атеросклерозата. Рисковите фактори, които имат значение за поява на заболяването са повишено артериално кръвно налягане (артериална хипертония), диабет, затлъстяване (хиперлипопротеинемия), тютюнопушене и други.

Клиничната картина на исхемичната кардиомиопатия се предшества от стенокардия или "тиха сърдечна исхемия". Основните клинични прояви на заболяването са левокамерна или тотална сърдечна недостатъчност, ритъмни и проводни нарушения, както и емболия в малкия и големия кръг на кръвообращението.

Анамнестично се установява:

• лесна уморяемост;

• задух при физически усилия и при покой при напреднали случаи;

• нощни пристъпи от задух;

• кашлица, дължаща се на белодробния застой;

• при някои от болните се наблюдава стенокардия.

Диагнозата на исхемична кардиомиопатия се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента, след щателен физикален и инструментален преглед.

От физикалния преглед при перкусия на сърцето се установява кардиомегалия с двустранно разширение на сърдечните граници. При аускултация се долавя галопен ритъм, систолен шум от релативна (функционална) митрална инсуфициенция (недостатъчност на функцията на двукрилата сърдечна клапа). В белите дробове се установяват застойни средни и дребни влажни хрипове, както и десностранен хидроторакс (наличие на течност в дясната половина на гръдния кош). Черният дроб е увеличен, застоен. Наблюдават се застойни отоци по долните крайници. В напреднали случаи се развива аназарка (генерализирани отоци по цялото тяло).

От инструменталните изследвания се извършва:

• електрокардиограма (ЕКГ) - тя регистрира исхемичните миокардни промени и ритъмните разстройства, може да има атрио-вентрикуларен или бедрен блок;

• рентгенография на гръден кош - дава данни за повишаване размерите на сърцето с изглаждане на сърдечната талия;

• ехокардиография - също дава информация за повишаване размерите на сърдечните кухини - дилатативна кардиомиопатия.

Най-честите усложнения на исхемичната кардиомиопатия са емболичните прояви в голямото и белодробното кръвообращение. Камерното мъждене може да бъде фатално. Коронарните тромбози предизвикват съпътстващ миокарден инфаркт.

Исхемичната кардиомиопатия има хроничен характер и трае с години, като близката прогноза е добра, благодарение лечението на клиничните прояви. Основно лечението е насочено към подобряване начина на живот на пациента - преустановяване на тютюнопушенето и употребата на храни с богато съдържание на животински мазнини. Медикаментите, които се използват за лечение на исхемичната кардиомиопатия са антиаритмични и антихипертензивни лекарствени средства.