Вторична хипертония МКБ I15

от 28 дек 2013г.

Вторична хипертония МКБ I15 - изображение

Заболяване на сърдечно-съдовата система, което се характеризира с наличието на симптоматична хипертония, се нарича вторична артериална хипертония. Заболяването се явява в около 5% от случаите на артериална хипертония. При вторичната хипертония повишеното артериално налягане се дължи на друго съществуващо заболяване.

Причини за вторичната хипертония могат да бъдат от страна на различни органи и системи.

 От страна на бъбреците:

  • паренхимни - при остър и хроничен гломерулонефрит, хроничен пиелонефрит, рефлексна нефропатия с пиелонефритна нефросклероза, бъбречно обструктивно заболяване, поликистозни бъбреци, сегментна хипоплазия, тумори на бъбрека, при бъбречна трансплантация;
  • съдови - стенози, тромбози на бъбречните артерии, фибро-мускулна дисплазия, васкулити, неврофиброматоза, компресия върху бъбречните артерии от тумори или кръвоизливи.

От страна на сърдечно-съдовата система:

  • коарктация на аортата;
  • персистиращ артериален канал при деца;
  • аортна инсуфициенция.

От страна на ендокринната система:

  • синдром на Кушинг;
  • синдром на Кон;
  • адреногенитален синдром;
  • феохромоцитом;
  • ганглионевром;
  • невробластом;
  • хипертиреоидизъм.

От страна на метаболитни нарушения:

  • захарен диабет;
  • хиперкалциемия;
  • хипернатриемия.

От страна на централната нервна система:

  • при заболявания с повишено интракраниално налягане;
  • някои форми на полирадикулоневрит;
  • неврофиброматоза;
  • фамилна дизаутономия.

От отравяния и терапевтични усложнения:

  • тежки метали (олово, живак);
  • кортикостероиди;
  • симпатикомиметични средства.

Най-голям дял сред причините за вторична артериална хипертония имат бъбречните заболявания - 80%, а сред тях най-чести са паренхимните. Вторичната артериална хипертония е по-честа в детска възраст и обикновено е високостепенна.

Клиничната картина при вторичната хипертония се състои от следните симптоми и оплаквания от страна на пациента:

  • главоболие;
  • изпотяване;
  • раздразнителност;
  • лош сън;
  • понякога и коремни болки;
  • влажна кожа;
  • мокри длани;
  • червен дермографизъм като израз на вегетодистония са честа находка.

Диагнозата при вторична хипертония се поставя след добре снета анамнеза по данни на пациента, физикален и инструментален преглед. Физикалният преглед включва оглед, палпация и аускултация (преслушване) на сърцето. Инструменталните изследвания, които могат да се извършат са:

  • електрокардиограма;
  • ехокардиография;
  • рентгенография.

Сравнително рано се установяват промени в прицелни органи, най-често в сърцето и съдовете на ретината. Сърдечните промени се изразяват в симетрична хипертрофия на лявата камера и ранни промени в диастолното й пълнене при запазена систолна функция. В съдовете на очното дъно се наблюдават функционални, леко степенни и обратими промени - ангиопатия на ретината.

Лечението на вторичната артериална хипертония е симптоматично на фона на лечението на основното заболяване. Медикаментозното лечение се провежда при строго определени показания. Изборът на медикамент е съобразен с патогенетичният механизъм, по който се развива хипертонията. Използват се хипотензивни медикаменти от следните групи:

  • намаляващи активността на симпатикусовата нервна система (невротропни);
  • въздействащи на гладката мускулатура на артериолите - вазодилататори (съдоразширяващи);
  • увеличаващи отделянето на натрий и вода - диуретици, салуретици;
  • инхибитори на ангиотензин - конвертиращите ензими - АСЕ-инхибитори.
2.5, 6 гласа

ВИДОВЕ Вторична хипертония МКБ I15

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Вторична хипертония МКБ I15

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Вторична хипертония МКБ I15

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки