Бактериален менингоенцефалит и менингомиелит, некласифицирани другаде (ЕНТЕРОБАКТЕРИАЛНИ МЕНИНГО - ЕНЦЕФАЛИТИ) мкб G04.2

Определение: Ентеробактериалните менинго-енцефалити са тежко протичащи заболявания в периода на новороденото и ранното детство. Протичат атипично и с висок леталитет.

 

Етиология: Основно, заболяването се причинява от Грам-негативни чревни бактерии (E.coli, Proteus, klebsiella, Serratia, Salmonella и други).

 

Епидемиология: Заразяването на децата става по контактно-битов, хранителен път, а при сепсис- по кръвен път. Заболяването няма определена сезонност.

 

Патогенеза: Патогенезата не е напълно изяснена. Някои автори смятата че инфектирането на новореденото настъпва след раждането или чрез преминаване на бактерии през плацентата още във вътреутеробния живот на плода. Значение имат и инфекции на майката в последните дни преди раждането. Тези майки трябва да се лекуват активно и при нужда да не се допуска раждане на плода по естествения начин, а чрез цезарово сечение.

 

Клинична картина: Инкубационният период на заболяването зависи от това кой е причинителят.
- При новородени: началото на заболяването започва със симптоми които не са типични (сънливост, унесеност и др.). Бебетата не се събуждат за хранене а след време отказват и да се хранят. Децата побледняват и получават цианоза. По-рядко се наблюдава повръщане, тахипнея и диспнея (учестено и затруднено дишане). В по-напредналия стадий на заболяването, се наблюдава напрегнта или бомбирана фонтанела. Детето плаче при пипане, къпене или по време на преглед. В 50 % от новородените деца болни от ентеробактериален менинго-енцефалит, получават епилептиформени пристъпи.
- При възрастни: ентеробактериалните менинго-енцефалити са по-редки и се явяват като вторични заболявания, след урогенитални инфекции, хранително токсикоинфекции (салмонелози) или след пръвичен сепсис.

 

Диагноза: Диагнозата се базира на клинко-епидемиологични данни и лабораторни изследвания. Наблюдава се повишаване на левкоцитите и ускорено СУЕ, което е по-изразено при новородени и малки деца. При лумбална пункция ликворът който изтича е с жълто-зелен цвят и неприятна миризма. Понякога от високото съдържание на протеини ликворът се желира. Бактериоскопично диагнозата се потвърждава лесно.

 

Лечение: Лечението е етиологично с антибиотици от групата на цефалоспорини от трета генерация и аминогликозиди. Патогенетичното лечение цели борба с мозъчния оток и корекция на диселектролитните и дисметаболитните нарушения.