Други тревожни разстройства мкб F41

Към други тревожни разстройства спадат разстройства, при които основните симптоми са проявите на тревожност, но не са ситуативно ограничени. Това са паническо разстройство, генерализирана тревожност, смесено тревожно-депресивно разстройство, тревожна хистерия и други.

Тревожността е патологично състояние, характеризиращо се с чувство на страх, съпроводено от соматични белези, които включват хиперактивност на автономната нервна система. Тревожните разстройства са най-разпространените психични заболявания и са на пето място сред всички заболявания.

Паническо разстройство се характеризира със симптоми на учестена сърдечна дейност и пулсова честота, трудно дишане, гръдна болка и дискомфорт, треперене, сухота в устата, дереализация, деперсонализация, зачервяване или пребледняване, страх от загуба на контрол и полудяване, страх да не умре, гадене, повръщане и друго.

За да се постави тази диагноза, трябва да са налице няколко, поне 6, тежки пристъпа на вегетативна тревожност за период около един месец в обстоятелства, където няма обективна опасност. Пристъпите не трябва да са ограничени до известна или предвидима ситуация. Между пристъпите трябва да има период сравнително свободен от симптоми на тревожност.

Тежестта се определя в зависимост от броя на паническите кризи. Те трябва да са неочаквани, но при очакван ситуация и траен страх от нова атака.

Генерализирана тревожност се нарича още „свободно плуваща тревожност”, защото не е ограничена и дори не е силно преобладаваща при някакви конкретни външни обстоятелства. Среща се по-често при жените.

Доминиращи симптоми при генерализираното тревожно разстройство са: нервност, тревожни предчувствия отнасящи се до тях и до близките им, страх за здравето, мускулно напрежение, сърцебиене, световъртеж, замайване, изпотяване, мрачни предчувствия, треперене, страх от провал и пр.

Диагностични критерии на заболяването са:

-необикновена тревожност, настъпваща в продължение на дни, най-малко 6 месеца, след поредица събития или активност в работата, училището и др;

-трудности при опит да контролира тревогата си;

-наличие поне на 3 от горезброените симптоми;

-тревогата, безпокойствието и соматичните симптоми водят до клинично значим дистрес и намаляване на социалната заетост и други важни житейски функции;

-не се дължат на приема на други медикаменти или соматичен проблем.

Лечението на други тревожни разстройства може да се проведе с фармакотерапия - седиращи медикаменти (транквилизатори, невролептици в малки дози и тимостабилизатори), антидепресанти и МАО-инхибитори. Прилага се и поведенческа терапия - провеждането й е възможно, след седиране на болния. Целта е да се преодолее тревожността и страхът.