Недоимък на мед мкб E61.0

Дефицитът на мед е рядко срещано състояние, което понякога се открива в комбинация с железен дефицит или желязонедоимъчна анемия. Медта е свързана с резорбцията и метаболизма на желязото. Резорбира се в стомаха и тънките черва. Тя е съществен компонент на ензими като цитохромоксидаза и супероксиддисмутаза. Също така участва в ензима лизилоксидаза, който подсилва съединителната тъкан. Резорбцията на мед се намалява при повишен прием на желязо и цинк. По - голямата част от медта в тялото е свързана с протеини. Свободните медни йони са токсични. Генетични механизми контролират постъпването на мед в организма и предотвратяват токсичното му натрупване. Когато тялото е поело повече мед от метаболитните си изисквания, излишната мед се екскретира чрез жлъчката.

Дефицитът на мед може да бъде придобит или наследствен.

Придобит дефицит - диетичните грешки много рядко водят до клинично изявен недоимък на мед. Изключение са случаите с квашиоркър, персистираща диария, тежко недохранване и повишен внос на цинк. Дефицитът на мед може да доведе до неутропения, нарушена калцификация на костите, хипохромна анемия, резистентна на лечение с желязо. Недоимъкът на мед предизвиква различни аномалии на имунната система като нарушен клетъчен имунен отговор, намалена активност на левкоцитите, намалена тимусна продукция на хормони. Тези промени повишават възприемчивостта към инфекции. Ниските нива на серумната мед повлияват колагеновата синтеза и оттам зарастването на раните. Наблюдава се още увеличение на холестерола, пикочната киселина и кръвното налягане, както и нарушен глюкозен толеранс.

Диагнозата се поставя въз основа на ниските серумни нива на мед и церулоплазмин. Терапията е заместителна.

Наследствената форма на меден дефицит се среща при момчета с унаследен мутирал Х - свързан ген. Открива се недоимък на мед в черния дроб, серума, цитохром с оксидазата, церулоплазмина и лизилоксидазата. Клинично се изявява с умствено изоставане, повръщане, диария, протеингубеща ентеропатия, хипопигментации, промени в костите и космите. Диагнозата се поставя чрез определяне  серумните нива на мед и церулоплазмин и определяне плазмените нива на допамин, норепинефрин и др. Лечението се състои в парентерално приложение на мед с проследяване на бъбречната функция по време на лечението.