Хиперфункция на хипофизата МКБ E22

от 07 май 2013г.

Хиперфункция на хипофизата МКБ E22 - изображение

Заболяванията, които се наблюдават при хиперфункция на хипофизата са много. От тях с най-голямо значение са акромегалия, гигантизъм, хиперпролктинемия, синдром на неадекватна секреция на антидиуретичен хормон, преждевременен пубертет от централен произход.

Акромегалия и гигантизъм са заболявания, които се наблюдават при хиперфункция на хипофизата и се дължат на прекомерна продукция на СТХ (соматотропенхормон). Когато тази свръхпродукция се прояви, когато костния растеж не е завършен се развива гигантизъм, а когато костния растеж е приключил се наблюдава акромегалия.

Патогенезата на заболяването се изразява в това че СТХ влияе върху белтъчната обмяна. Той стимулира белтъчния синтез и влияе слно върху растежа на скелета. Костите нарастват на дебелина и дължина. СТХ оказва голямо влияние още на мастния и въглехидратния метаболизъм.

Клинично заболяването се характеризира с множество промени.

При гигантизъм се наблюдава значително висок ръст, обикновено ад 220 см.

При акромегалия се наблюдават следните промени:

1) Промяна в кожата и лигавиците. Кожата става груба задебелена с разширени пори, клепачите задебеляват, появяват се бръчки по челото и лицето. Косата оредява. Носът, устните и ушните миди силно загрубяват и се уголемяват. Езикът се уголемява и пречи на храненето, а зъбите се разреждат.

2) Промени в скелета. Черепният покрив надебелява, мандибулата се увеличава и удължава, костите на пръстите задебеляват и ръцете изглеждат като лапи. Развива се бъчвовиден гръден кош. Болния съобщава, че започва да носи по-големи обувки ръкавици, шапки.

3) Уголемяване на размерите на всички вътрешни органи като бъбреци, черен дроб, слезка.

4) Промени в ССС изразяващи се в миокардиопатия и артериална хипертония.

5) Промени в дихателна система изразяващи се в уголемяване на белите дробове и стеснение на въздухоносните пътища, апнея по време на сън.

6) Промени в ЦНС изразяващи се в нарколепсия, лумбални радикулопатии и др.

Основно значение за диагнозата има изследването на СТХ в серума, клиничната картина, рентгенографско и компютърно томографско изследване, често се доказва увеличена Sella turcicа, определяне на зрителните полета.

Диференциална диагноза се прави с конституционален акромегализъм, болест на Paget, прогнатизъм и други.

Лечението се изразява в извършването на транссфеноидална хипофизоектомия и лъчетерапия. Прилагат се и медикаменти като L-dopa, бромокриптин.

Хиперпролактинемията представлява друго заболяване, което се наблюдава при хиперфункция на хипофизата и се характеризира с повишено ниво на пролактина в серума над 20 ng/ml.

Причините за възникването на заболяването са много. Една от най-честите причини за развитието на хиперпроктинемията е пролактинома, който по своята същност представлява тумор секретиращ пролактин. Друга причина за развитието на хиперпролактинемия е приемът на различни видове медикаменти като допаминови рецепторни антагонисти, антидепресанти, протеазни инхибитори и много други. Нивото на серумния пролактин се повишава и при някои нормални физиологични състояния като бременност и кърмене.

Клинично заболяването се характеризира със засягането на репродуктивната система и млечните жлези както на мъжете, така и на жените. Симптомите, които се наблюдават най-често са галакторея (представлява секрецията на белезникав до млечно-бял секрет от гърдата при липсата на лактация), олиго- или аменорея (намалена или липсваща менструация), намалено либидо, еректилна дисфункция, главоболие, зрителни нарушения. При децата заболяването често се съпътства от изоставане в развитието и закъснял пубертет.

Основно значение за поставянето на диагнозата имат високите нива на пролактина, ЯМР и клиничната картина. Заболяването се диагностицира по рано при жените, заради нарушенията в менструалния цикъл,а при мъжете това става  по късно като основните симптоми се дължат на увеличението на тумора.

Лечението бива медикаментозно и оперативно. Медикаментозното се осъществява с бромокриптин, който намалява нивата на пролактина и размерите на тумора. Оперативното лечение се изразява в отстраняването на тумора. След това се извършва лъчелечение.

Неадекватна секреция на антидиуретичен хормон е друго заболяване, което е характерно при хиперфункция на хипофизата се характеризира с прекомерна продукция на АДХ.

Антидиуретичният хормон се секретира от хипоталамуса и се транспортира до задния дял на хипофизата. Той се освобождава вследствие на намаление на общия обем течности, който се установява от барорецепторите намиращи се в големите съдове. Ролята на АДХ в бъбреците се изразява в реабсорбцията на водата и концентриране на урината.

Причините за синдрома могат да бъдат различни заболявания на ЦНС(като тумори, травми, инфекции, мозъчносъдови инциденти, субарахноидален кръвоизлив), заболявания на белите дробове (пневмонии, тумори, ХОББ, абсцес, туберкулоза, кистична фиброза), новообразувания (на белите дробове, панкреаса, яйчниците, лимфните възли).

Патогенеза на заболяването се изразява в хипонатриемия, повишен осмоларитет на урината, повишен натрий в урината и намален серумен осмоларитет. Ненормално повишената секреция на АДХ увеличава реабсорбцията на вода и концентрирането на урината. В резултат на повишената реабсорбция на вода възниква хипонатриемия.

Клинично заболяването се характеризира с неразположение, гадене, повръщане, безапетитие, жажда, последвани от главоболие, раздразнителност, обърканост, мускулни крампи, слабост, припадъци и кома. Симптомите са резултат от развитието на мозъчен оток и повишено вътречерепно налягане.

Основно значение за поставянето на диагноза имат изследването на електролити, креатинин, глюкоза, осмоларитет на серума, и електролити и осмоларитет на урината. Може да се извършат още рентгенография на гръден кош и КТ.

Диференциална диагноза се прави с надбъбречна недостатъчност, хипонатриемия, диабетна кетоацидоза, хипергликемия, хиперпролактинемия и др.

Лечението е симптоматично, коригиране на тежката хипонатриемия с хипертоничен разтвор. В случай, че заболяването се дължи на тумор той трябва да бъде отстранен оперативно. Ограничава се приема сол и течности.

3.6, 7 гласа

ВИДОВЕ Хиперфункция на хипофизата МКБ E22

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Хиперфункция на хипофизата МКБ E22

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

АнатомияКлинични пътеки