Неинсулинозависим захарен диабет мкб E11

Неинсулинозависим захарен диабет е едно от най-честосрещаните ендокринни заболявания.

Диабетът е болест, която се характеризира с повишено ниво на кръвната захар в организма, което се дължи на отслабената чувствителност на клетките към инсулина или на недостатъчното му произвеждане в тялото.

Инсулинът е хормон, който се отделя от В-клетките на панкреаса, чиято основна функция се изразява в стимулирането на клетките да абсорбират глюкозата и да я трансформират в необходимата за нормалното им функциониране енергия.

Неинсулинозависим захарен диабет се нарича още диабет тип 2. Диабет тип 2 се характеризира с инсулинова резистентност. Основно значение за възникването на заболяването има генетичната предразположеност и начина живот. Голяма част от болните с неинсулинозависим захарен диабет имат наднормена телесна маса.

Заболяването може да се срещне във всяка възраст, включително при деца и юноши, но най-често се наблюдава във възрастта над 30 години.

При инсулинова резистентност панкреасът реагира на повишените стойности на кръвна захар, като образува и отделя повече инсулин. Дори повишените количества инсулин не са достатъчни, за да се преодолее инсулиновата резистентност. С напредването на процеса панкреаса и по-точно неговите В-клетки губят възможността си да произвежда дори нормалното количество инсулин.

Клинично неинсулинозависим захарен диабет се характеризира стри основни симптома, коита са полиурия, полидипсия и полифагия.

Полиурията, представлява състояние, което се характеризира с по-често и обилно уриниране. Характерно за захарния диабет е наличието на глюкозурия (състояние, при което се отделя глюкоза с урината). Вследствие на полиурията настъпва обилна загуба на течности и дехидратация.

Полидипсията, представлява състояние, което се характеризира с повишено чувство на жажда. ТЯ се дължи на прекомерната загуба на течности вследствие на полиурията.

Полифагията представлява състояние, което се характеризира с повишено чувство на глад. Това е симптом, който е много характерен за захарен диабет тип 2. Тя се дължи на високото ниво на инсулин, който предизвиква чувство на глад.

Други характерни симптоми, които могат да се наблюдават при неинсулинозависим захарен диабет са нарушения на зрението, загуба на телесна маса, чести инфекции, трудно заздравяване на рани, умора, намалена физическа активност и други.

Основно значение за поставянето на диагнозата захарен диабет има изследването на кръвната захар.

Диагнозата захарен диабет се приема в случаите, когато имаме ниво на плазмена глюкоза на гладно над ≥ 7,0 ммол/л, плазмената глюкоза ≥ 11,1 ммол/л два часа след орален прием на 75 грама глюкоза, симптомите на хипергликемия и ежедневни плазмена глюкоза ≥ 11,1 ммол/л, гликиран хемоглобин (Hb A1C) ≥ 6,5%.

Хората със стойности на глюкоза на гладно 6.1-6.9 ммол/л се счита, че имат нарушена глюкоза на гладно. Пациенти два часа след перорално натоварване с 75 грама глюкоза с нива на кръвната захар от 7,8 ммол/л, но не повече от 11,1 ммол/л се смята, че имат нарушен глюкозен толеранс.

Лечението на неинсулинозависим захарен диабет включва прилагане на диета, т.е. адекватно приемане на енергия, основана на идеално телесно тегло, осигуряване на необходимите белтъчини, мазнини, въглехидрати. Само 40-60% от енергията трябва да се пада на въглехидратите. Забраняват се чист шоколад, сладки, мед, плодови нектари.

Важно значение в лечението на захарния диабет имат физическите тренировки и натоварване.

Медикаментозното лечение на неинсулинозависимия захарен диабет се изразява в приложение на перорални антидиабетични лекарствени средства. От тях най-често се употребяват сулфанилурейни препарати (СУП). След 5-10 години настъпва вторично изчерпване и се налага комбинирано прилагане на СУП и еднократно инжектиране на инсулин.