Инсулинозависим захарен диабет (ЗАХАРЕН ДИАБЕТ ) мкб E10

Захарния диабет е болест, при която настъпва смущение в обмяната на въглехидратите. В следствие на това количеството на захарта в кръвта се повишава /хипергликимия/ и след като надмине физиологичния праг, захарта се явява в урината /глюкозурия/.

В основата на тази нарушена регулация на обмяната, се намира смутената ендокринна функция на задстомашната жлеза (панкреаса), в която β-клетките на Лангерхансовите острови не произвеждат достатъчно инсулин, който има за задача да спомогне за превръщането на глюкозата в гликоген в черния дроб и да улесни усвояването на глюкозата от тъканите на организма. Настъпват смущения в ензимните системи на тъканите - черен дроб, мускули и др.Така постъпилата глюкоза не изгаря достатъчно, за да задоволи енергийните нужди на организма. За увеличаването на глюкозата в кръвта допринася също образуването на такава от белтъци и мазнини.

При тежка форма на захарен диабет в организма става натрупване на кетонни тела, които се получават от разпадането на мазнините и белтъците. Високата концентрация на кетонни тела поражда ацидозата, която причинява интоксикация на организма.

За появата на захарния диабет се приема известно конституционално наследствено обременяване. Това заболяване често се съчетава и с други болести на обмяната, напр. със затлъстяването. Много рядко захарния диабет може да настъпи след прекаран остър или хроничен панкреатит. Болестта обикновено се среща в по-напреднала възраст, но може да се появи също така и у деца, при които протича много по-тежко.

Симптомология :

Различават се две форми на захарен диабет :

• лека форма / diabetes mellitus simplex /
• тежка форма / diabetes mellitus gravis /

Лека форма на захарен диабет - тази форма се среща предимно у възрастни хора /около 40 г./. Главните симптоми са:

• полидипсия - увеличена жажда, която кара болните да изпиват по няколко литра вода дневно.
• полиурия , която е в зависимост от употребеното количество вода и размера на хипергликемията.
• полифагията се изразява в много добър апетит. Този симптом обикновено се среща редовно, с изключение на най-тежките форми, при които той може да липсва.

Установяването на глюкозурия е доказателство за захарен диабет. Размерът на глюкозурията е в зависимост от тежестта на захарния диабет и от съдържанието на въглехидрати в храната на болния. Урината, съдържаща захар е светла, но има високо относително тегло. Най-надежният симптом за диагноза на захарния диабет в практиката представлява установяването на хипергликемия на гладно. Болните изпитват сухота в устата. Кожата им е суха поради дехидратацията на организма. Много често се оплакват от сърбеж особено в областта на външните полови органи, специално у жената. Болните са лесно податливи на кожни инфекции, екземи и др. Боледуващите от лека форма на захарен диабет обикновено не измършавяват, а някои дори запазват добра охраненост.

Тежка форма на захарен диабет - при тази форма освен висока хипергликемия налице е и постоянна ацидоза, ако болният не е подложен на съответното лечение. Среща се по-често у млади хора и деца. Симптомите, които описахме при лека форма на захарен диабет  /полидипсия, полиурия, полифагия/ тук са по-силно изразени. Прави впечатление силното измършавяване на болния. В най-тежките форми количеството на излъчената с урината захар е по-високо от това на въглехидратите в постъпилата храна /т.нар. отрицателен въглехидратен баланс/. В урината се откриват кетонни тела. Дъхът на болните мирише на гнили ябълки или хлороформ. Натрупването на големи количества кетонни тела в кръвта действа токсично.

Тежкото състояние на ацидоза води до диабетична кома. В такъв случай болният става сънлив, започва да се оплаква от главоболие и виене на свят, чувства се отпаднал, кожата е суха, вследствие на силната дехидратация, езикът е сух, появяват се повдигане, повръщане и диария. При навлизането в комата мускулатурата е отпусната, сухожилните рефлекси са много отслабени или липсват. Очните ябълки са хлътнали в орбитите, зениците са разширени. Температурата спада до 36 градуса. Настъпва колапс: пулсът е учестен и малък, крайниците са студени, артериалното налягане е ниско.

Най-честите усложнения при захарен диабет са:

• гангрена особено на долните крайници;
• белодробна туберкулоза;
• ранно развитие на атеросклероза най-често на коронарните артерии;
• неврити;
• кожни заболявания;
• диабетична нефропатия и др.

При тези болни се налага спазване на строг хранителен режим и провеждане на инсулинотерапия.