Миелоидна левкемия мкб C92

Левкемиите са злокачествени кръвни заболявания, които се характеризират с неудължимо разрастване на раково трансформирани кръвни клетки в кръвотворните клетки и извън тях и излизането на тези клетки в периферната кръв. Миелоидната левкемия се нарича още нелимфобластна левкемия. При нея се засягат миелоидния ред в костния мозък.

В зависимост от това каква стволова клетка е претърпяла малигнена трансформация левкемиите се разделят на:

• лимфобластни или лимфоидни;

• нелимфобластни или миелоидни;

Честотата на левкемиите са на всеки 100 000 души 4 са с левкемия. Среща се във всички възрасти като най-засегнати са детската и напредналата възраст. Лимфоидните левкемии се срещат по-често при деца, докато миелоидните са по-характерни за възрастните.

Съществуват  различни теории за това какви причини водят до  развитие на левкемии. Значение имат следните рискови фактори:

• вирусни инфекции – ретровируси;

• йонизираща радиация;

• химични вещества – бензолни съединения и цитостатици;

• генетични фактори – синдром на Даун, вродени имунодефицитни състояния;

• кръвни заболявания – миелопролиферативен синдром

В основата на развитието на левкемия стоят следните механизми:

• неконтролиран растеж на малигнено трансформиран клетъчен клон;

• отпадане или растройство на диференциацията на малигнените клетки;

• инвазия на злокачествените клетки в нормални органи и тъкани;

• поддтискане на растежа и развитието на нормалните хемопоетични клетки (или клетките от които се диференцират кръвните клетки) от костния мозък.

В резултат на тези механизми се увреждат тъканите и органите, които са инфилтрирани с левкемични клетки и се подтиска синтеза на всички кръвни клетки – настъпва панцитопения, т.е. ниски нива на еритроцити (анемия), бели кръвни клетки и тромбоцити. Това определя и клиничната симптоматика.

Началото на миелоидната левкемия е остро, но в някои случаи при някои болни заболяването може да стартира с нетипична обща симптоматика – леко повишена температура, астения нощни изпотявания, главоболие, болки в костите. Тъй като раковите левкемични клетки потискат синтеза на всички кръвни клетки, се развива следната симптоматика:

• анемия – дължи се на поттиснане на еритрицитната редица. Характеризира се с отпадналост, слабост, главоболие, бледост на кожата, лесна умора;

• кръвоизливи – те се дължат на ниските нива на тромбоцити;

• чести инфекции – дължат се на спадналия имунитет в резултат на ниските нива на белите кръвни клетки – левкоцити;

В някои случаи на миелоидна левкемия по кожата могат да се видят белезникави или виолетови обриви – левкемиди. Може да е налице набъбване на венците, в резултат на хипертрофичен гингивит, често  кървене от гингивите.

Диагнозата на левкемиите се основава на клиничната симптоматика, проведените инструментални изследвания и преди всичко на лабораторни изследвания. При миелоидната левкемия лабораторно се наблюдава анемия, тромбоцитопения (ниска нива на тромбоцитите), левкоцитите могат да бъдат увеличени или намалени. Характерно за левкемиите е, че в периферната кръв липсват междинни стадии между бластни и зрели клетки.  Взема се костномозъчна пункция. При наличие на 30% левкемични бластни клетки в костния мозък трябва да се мисли за  левкемия.

Диференциална диагноза се прави със следните съсояния и заболявания:

• апластична анемия;

• миелодиспастичен синдром;

• агранулоцитоза;

Решаващо за ограничаване на тези съсояния от миелоидната бластна левкемия е цитологичното и хистологично изследване на костния мозък

Възможни усложнения са тежки кръвоизливи, инфекции, ДИК синдром.

Левкозите се лекуват от онкохематолози. Основната цел на лечението на миелоидната левкемия е постигане на трайна ремисия, без рецидиви продължително време. Най-голяма вероятност за развитие на редицив е през първите 3 години. Левкемията се лекува поетапно. Първо е въвеждащото или индукционното лечение, последвано от противорецидивно лечение. Използват се медикаменти цитостатици като Митоксантрон, Цитозин арабинозид, Метотрексат,  Даунорубицин, Епирубицин.

Използват се също така и медикаменти от групата на антрациклините, но след като се изследва функцията на сърцето, черния дроб и костния мозък. Необходимо е провеждането на профилактика срещу засягането на главния мозък. Тази профилактика се извършва с медикаментите Метотрексат + Цитозин арабинозид + кортикостероида Хидрокортизон. Като алтернативно лечение е транспантацията на костен мозък.

Протичането на левкемията е много драматично, тъй като в хода на лечението болния поучава редица усложнения, които утежняват здравето му. Ако болните са получили ремисия в 40% от случаите те няма да получат рецидив пред първите 5 години.