Начало Медицинска енциклопедия Заболявания Инфекциозни и паразитни болести Вирусни инфекции, характеризиращи се с увреждания на кожата и лигавиците Лещенка [varicella]

Лещенка [varicella] МКБ B01

Лещенка [varicella] МКБ B01 - изображение

Лещенката (варицела) е силно заразно инфекциозно заболяване, което се среща много често в детска възраст, протича остро и доброкачествено, причинява се от вирус от семейство Herpesviridae.

Лещенка [varicella] е много разпространено остро инфекциозно заболяване. Тя се проявява предимно в детски колективи във вид на значителни епидемии през влажните сезони, като 95% от болните са до 15 годишна възраст, най-често между 5 и 9 години. Източник на заразата е болният човек.

Причинител на инфекцията е Vazicella zoster virus, семейство Herpesviridae.

Инфекцията се предава пряко и косвено, главно по въздушно-капков път, при интимен контакт или чрез заразени предмети.

Варицелата е клиничен израз на първична инфекция у напълно възприемчиви организми. Попадайки в организма, вирусът се внедрява в епителните клетки на лигавицата, след това прониква в кръвта и се фиксира в кожата, като предизвиква в нейните горни слоеве патологични изменения — макулозен, папулозен и везикулозен обрив. Развива се типична клинична картина на лещенката.

Най-силно заразни са болните 2-3 дни преди появата на обрива до засъхване на мехурчетата.

Вирусът е слабо устойчив на факторите на средата, обикновени дезинфекционни средства и ултравиолетовите лъчи го унищожават бързо. Входна врата на инфекцията са горните дихателни пътища и конюнктивите, смята се, че храносмилателният тракт също може да бъде входна врата на инфекцията.

След проникването вирусът може бързо се размножава и от заразения участък се разпространява по кръвен път, като се натрупва по кожата и лигавиците, където причинява специфичен обрив и енантем. Заразяването на вътрешните органи е рядко.

От кожата чрез сензорните нерви вирусните частици проникват в сензорните ганглии, където остават в латентно състояние след преминаване на инфекцията. Инкубационният период на варицелата е между 10 и 21 дни.

Продромални явления у децата най-често липсват или са слабо изразени. При заразени лица след пубертета и у възрастни инфекцията започва и се предхожда от по-тежки към по-общи явления — висока температура, отпадналост, повръщане, главоболие.

Обривът най-често започва от главата, включително и окосмената й част и непосредствено след това се пръска и по туловището и крайниците. Характеризира се с папуло-везикули, които за часове се превръщат в мехурчета със зачервен ръб, а след няколко дни потъмняват и завяхват с коричка. Обривите рядко засягат дланите и ходилата. Те се появяват непрекъснато в продължение на 4-5 дни и затова не са в еднакъв стадий на развитие. Развива се еволютивен полиморфизъм.

При фрустните форми се появяват единични мехурчета, а при активните форми броят им достига до 100-200 и винаги се придружават от общи явления.

Екзантемът винаги се съчетава с енантем при добре изразените форми. Мехурчетата се появяват по твърдото небце и вътрешната страна на бузите. Те бързо се разкъсват и превръщат в ерозии, които се покриват с белезникав налеп. Те не са много болезнени. Екзантемът се съпътства с парене и сърбеж, който понякога е силен и води до разчесване и импетигинизация с увеличение на регионалните лимфни възли, които не се засягат при неусложнени инфекции.

Инволюцията настъпва спонтанно след 2-3 седмици. Обривите и енантемът изчезват, като само при силни разчесвания остават малки цикатрикси. Общите явления също изчезват при завяхването на мехурчетата.

При генерализираните инфекции в черния дроб и слезката, белите дробове и панкреаса се установяват малки некротични огнища с кръвоизливи.

Параклиничните изследвания при варицела показват леко ускорена СУЕ и лека левкопения в периферната кръв. Тежките форми на варицела при имунен дефицит се проявяват с некротични промени в основата на мехурчетата, които са с тъмен цвят и се превръщат в язвички, които епителизират в цикатрикси. Във вътрешните органи при аутопсия на тежки случаи, завършили летално се наблюдават некрози и хеморагии.

Рядко като усложнение може да настъпи менингоенцефалит, който протича доброкачествено. Понякога по-тежките форми се съчетават с атипични бронхопневмонии, нефрит, отит и други.

Диференциална диагноза на варицелата се прави с някои форми на строфулус с варицелиформени мехурчета и с еруптивен характер се срещат най-големи диагностични затруднения. Трябва да се вземат предвид липсата на енантем на строфулуса, засягането предимно на крайниците, включително на дланите и ходилата, липса на общи явления и чести рецидиви.

Диагнозата бързо се потвърждава от клиничната картина, епидемиологичната обстановка и кръвната картина и рядко се налагат други изследвания.

Както при всички останали заболявания и тук съществуват усложнения като бактериална инфекция на кожата, пневмония и енцефалит.

2.5, 4 гласа

ВИДОВЕ Лещенка [varicella] МКБ B01

СИМПТОМИ И ПРИЗНАЦИ ПРИ Лещенка [varicella] МКБ B01

ВСИЧКИ

ЛЕЧЕНИЕ НА Лещенка [varicella] МКБ B01

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС ЗАБОЛЯВАНЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ ЗАБОЛЯВАНЕТО

ЗАБОЛЯВАНЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

Клинични пътеки