Други вирусни трески, предавани от комари мкб A92

Определение: Към тази група на вирусни заболявания където причинители на самото заболяване са комарите, спадат: жълтата треска, денга и треска Чикунгуня.

 

Етиология: Причинители на заболяването са различни вируси, в зависимост от това за кое заболяване става дума, а именно на жълтата треска причинтелят е Viscerophyllus tropicus, на денга- Denguevirus, и на треска Чикунгуня- Chickungunia virus.

 

Патогенеза: След ухапване от комар от род Aedes, който представлява преносител на инфекцията, вирусът навлиза в регионалните лимфни възли и кръвта, като виремията обуславя прякото му въздействие върху вътрешните органи, главно черен дроб, бъбрек и сърце както и съдовия ендотел. В бъбреците се развива тубулопатия а хеморагичният синдром е резултат на съчетаното действие на три патогенетични механизми:

-         пряко увреждане на съдовия ендотел,

-         хепатална коагулопатия с намалена синтеза на коагулационните фактори,

-         дисеминирана вътресъдова коагулоптия.

 

Клинична картина: Инкубационният период на жълтата треска е 6 до 9 дни. Тя протича в три стадии: общ токсиинфекциозен, интоксикационен и реконвалесцентен. Може да протече като лека, среднотежка или тежка форма. При трексата Чикунгуня освен токсиинфекциозния синдром са налице и скарлатиноподобен обрив по кожата, генерализирана лимфонодулопатия, както и солни болки в мускулите и ставите. Хеморагичен синдром има, но той е по-лек, никога няма кръвотечениея във вътрешните органи. Денгата има инкубационен период от 3-14 дни. Характеризира се със силни мускулни и ставни болки, висока температура и изразен краниофарингеален синдром.

 

Усложнения: Тези заболявания обикновено водат до поява на миокардит, орхит, менингит, полиневрит и др.

 

Диагноза: Диагнозата се базира на епидемиологичните и клиничните данни, а се поставя от вирусологичните изследвания: изолиране на вируса от кръвта и серодиагностика (РСК, ВНР или ELISA).

 

Диференциална диагноза: Прави се със малария, лептоспирози, вирусни хепатити, сепсис и други.

 

Лечение: Задължителна е хоспитализация на болните и постелен режим. Етиологично лечение няма за нито едно от заболяванията в тази група. Патогенетичното лечение се провежда с цел борба с острата бъбречна недостатъчност и хеморагичния синдром.

 

Прогноза: Прогнозата е много сериозна. Леталитетът при жълтата треска е висок- 60 %. При денгата е много нисък-1 %.

 

Профилактика: Против жълтата треска са изработени две ваксини- суха, жива (американска) и френска.следваксиналният имунитет е с продължителност от 10 години. Профилактиката срешу денга се провежда със жива ваксина, която има добър протективен ефект. За треската Чикунгуня няма специфична профилактика.