Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Семейство Akaniaceae Сем. Rosaceae (Розоцветни) Японска мушмула

Японска мушмула

Сем. Rosaceae (Розоцветни)

Японска мушмула - изображение

Японска мушмула (Eriobotrya japonica, Loquat) е вид цъфтящо растение, което ражда интересни малки плодове и принадлежи към семейство Розоцветни (Rosaceae). Отглежда се предимно с търговска цел заради жълтите си плодове, а също и като декоративно растение. Нарича се още китайска слива и японска слива. Това е едно растение, което намира място дори в древната литература на Китай и Португалия.

Устройство на японска мушмула:

дърво японска мушмула

 

Тя е голям вечнозелен храст или дърво. Има заоблена корона, малък ствол и вълнообразни клонки. Може да израстне до 5-10 метра височина, но най-често се среща като вид висок до 4 метра.

 

 

листа на японска мушмула

 

Листата са разперени, 10-25 сантиметра дълги, тъмнозелени, твърди, със жилава текстура и назъбен листен ръб. Долната им повърхност е кадифена, гъсто покрита с жълто-кафяв мъх. Младите листа също са покрити с такъв мъх, но по горната си повърхност, който постепенно опада.

 

 

цветове на японска мушмула

 

Цветовете се появяват през есента или в началото на зимата. Те са с големина 2 см в диаметър, бели, с пет венчелистчета, събрани в съцветия от 3 до 10 на брой. Притежават сладък, опияняващ аромат, които може да се усети от разстояние.

 

 

плод на японска мушмулаПлодовете зреят от пролетта до началото на лятото. Те имат овална до крушовидна форма, със заоблени ръбове, растящи на групички. Дълги са до 5 см, с кожа гладка и нежна, оцветена в жълто или оранжево, понякога с червеникави оттенъци. При добре узрял плод, кожичката може да се обели лесо. Плодовата плът е сочна, бяла, жълта или оранжева на цвят, сладка с кисел привкус в зависимост от сорта японска мушмула. Ароматът на плода е смесица от праскова, цитрус и манго.

Всеки плод съдържа до 10 овули, които узряват в големи, кафяви семена.

Разпространение на японска мушмула

Произходът си води от хълмистите райони на Китай. Представители на вида все още могат да бъдет намерени свободно растящи в дивата природа.

Растението е натурализирано в Армения, Афганистан, Австралия, Азербайджан, Бермуда, Чили, Кения, Индия, Иран, Ирак, Южна Африка, на целия Средиземноморски басейн, Пакистан, Нова Зеландия, Реюнион, Тонга, Централна Америка, Мексико, Южна Америка и в по-топлите части на САЩ (Хавай, Калифорния, Тексас, Луизиана, Алабама, Флорида, Джорджия и Южна Каролина).

Приема се, че китайските имигранти са пренесли японската мушмула до Хавай. Тя се отглежда в Япония в продължение на около 1000 години. Най-вероятно е пренесена в страната от Китай по време на династията Тан. Тогава много учени са посещавали Япония и са носели плода със себе си под една или друга форма.

Използваема част на японска мушмула

Употребяеми части на дървото са неговите плодове и листа.

Химичен състав на японска мушмула

В плода се установяват високо съдържание на захар (фруктоза, глюкоза и следи от сорбитол и захароза), каротеноиди, плодови киселини и пектин, витамин А, диетични фибри, калий и магнезий. Той е с ниско съдържание на наситени мазнини и натрий. В химичният му състав влизат още витамини С, Р, РР, фитонциди, ароматни и дъбилни вещества, хлорогенна киселина, епикатехин, кафеена киселина, ферулова киселина.

В листата на растението се откриват следните вещества - еускафова киселина, корозолова киселина,     масленова киселина , бетулинова киселина, метилбетулинат, арюнова киселина, метиларюнолат,    помолова киселина, торментова киселина, хиптадиенова киселина, неролидиолови гликозиди, флавонолигнан, вомифолиолни гликозиди, епигалокатехин-3-О-галат, кверцетин, нарингенин, хлорогенна киселина, метилхлорогенат,  процианидин, ферулова киселина, β-ситостерол.

Вещества изолирани от цветовете на растението са - олеанова киселина, урзолова киселина, амигдалин, флавоноиди, феноли, тритерпеноиди.

За семената е характерно съдържанието на цианогенни гликозиди в малки количества, протеини, липиди, захари, фибри, амигдалин, катехини, хлорогенова киселина.

Приложение на японска мушмула

Свойства на японската мушмула:

  • oбезболяващо;
  • антибактериално;
  • антиеметично;
  • антивирусно;
  • адстрингентно;
  • диуретично;
  • отхрачващо;
  • успокоитело.

Японската мушмула е едно от най-популярните средства против кашлица в Далечния изток и е съставка на много лекарства.

Листата притежават аналгетично, антибактериално, антиеметично, откашлящо, антивирусно, стягащо, диуретично и отхрачващо действие. Отвара от листата или младите филизи се използва като стягашо червата средство, за изплакване на устата при млечница, за лечение на бронхит, треска, настинка, кашлица и др. Те се ползват пресни или сушени, като преди подготовката им за употреба от тях трябва да се отстрани мъхестата покривка, за да се избегне дразнещият й ефект върху гърлото при прием на отвара от листната маса.

Цветовете действат отхрачващо. Плодът е леко стипчив, отхрачващ и успокоителен. Той се прилага при повръщане и жажда.

Японската мушмула се използва в китайската медицина за успокоение на гърлото и е популярна съставка на капки за кашлица. От листата й, в съчетание с други съставки, се приготвя билково лекарство известно като "Пипа Гао", представляващо паста. Тя действа успокояващо и отхрачващо на дихателната ситема и успокояващо на храносмилателната.

В Япония, листата на дървото се сушат и от тях се прави напитка наричана "Бива ча". Тя се уотребява за разкрасяване на кожата и лекува възпалителни кожни заболявания като псориазис и екзема, както и хронични респираторни заболявания като бронхит.

Приета в по-големи количества в суров вид, японската мушмула оказва лек, но забележим седативен ефект, с продължителност до 24 часа.

Пектинът в полда действа като слабително средство, осигурявайки по-бърза евакуация на съдържанието в дебелото черво. По този начин съкръщава времето, в което то е изложено на токсични вещества и го предпазва от развитието на рак. Пектинът спомага и за намаляване нивата на холестерол в кръвта.

Кулинарни употреби на японската мушмула;

пай от чпонска мушмулаВ пресен вид много добре се съчетава с други плодове в салати и шейкове. Често от нея се приготвят желета, сладка, дори лютеница или се сервира за консумация нарязана на кръгчета гарнирани с подходящ сироп. Леко незрелите плодове пък са най-подходящи за направата на торти, сладкиши и пайове. Японската мушмула понякога и се консервира, но при обработката й от нея излизат голям процент отпадъци - около 30%, поради големите размери на семената й.

От плода се приготвя и слабо алкохолно вино. В Италия семената се използват за направата на ликьор. Този вид мушмула е много добра за включване в диети, поради ниското си съдържание на калории.

Хранителна стойност на 100 грама суров плод:

  • енергия - 197 калории;
  • протеин - 0,43 грама;
  • мазнини - 0,2 грама;
  • въглехидрати - 12,14 грама;
  • фибри - 1,7 грама;
  • пепел - 4 грама;
  • минерали: калций - 16 мг; фосфор - 27 мг; магнезии - 13 мг; манган - 0,148 мг; желязо - 0,28 мг; натриев - 1 мг; калиий - 266 мг; цинк - 0,05 мг.
  • витамини: провитамин A - 76 мкг; В1 - 0,019 мг; В2 - 0,024 мг; B3 - 0,18 мг; B6 - 0,1 мг; B9 - 14 мкг; C - 1 мг.

Флорална декорация с японска мушмула:

дърво японска мушмулаДървото може да се засажда в дворове и градини, покрай пътища, в паркове, на всяко едно подходящо за озеленяване място. Дава плътна сянка, заради гъстата си корона. За да приеме растението формата на дърво, е необходимо постоянно да се подрязва и зачиства от неудачни израстъци по ствола му.

Много добре в околната среда се вписват ароматните му цветове, но те привличат и поредица от насекоми. Това е причината, поради която японската мушмула не трябва да се сади близо до басейни, барбекю, места за паркиране на коли, търговски обекти и други подобни, където се наблюдава постоянно движение на хора. Като за начало може да се отглежда и в по-голяма саксия, вписана в интериора на дома или голяма сграда.

Дървесината на вида е твърда и зърниста. Тя се използва за направата на линии и линеали - измерващи дължина помагала.

Интересно за японската мушмула:

  • в Испания плодовете се наричат "nísperos", а в южните райони на Мексико - "mísperos", и са свързани с Деня на мъртвите. Те често се поставя върху жертвениците като дар за духовете на починалите;
  • арабите я наричат "Ески Дуня" (Old World), което може би се дължи на произходът й;
  • в Турция пък се нарича "Йени Дуня" (New World).

Внимание!

Поради съдържанието на гликозиди в семената, дори и в малки количества, консумирани в прекалени дози, могат да доведат до отравяне особено при малки деца. Признаци на интоксикацията са повръщане и задух.

Плодовете трябва да се консумират узрели. Приети в полуузряло състояние могат да раздразнят стомаха и затруднят функцията на задстомашната жлеза.

Още по темата:

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛеченияЗдравни проблемиЗдравни съветиАлтернативна медицинаЛюбопитноХрани и ястияХранене при...НовиниСпортИсторияКлинични пътекиСнимкиМедицински изследванияСпециалистиЗаведенияЛайфстайлНормативни актовеПроизводители