Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Lamiales Сем. Acanthaceae Хигрофила

Хигрофила

Сем. Acanthaceae

Хигрофила - изображение

Хигрофила (Hygrophila auriculata, Hygrophila spinosa, Asteracantha longifolia) представлява храстовидна билка, която широко се използва в китайската народна медицина. Принадлежи към семейство Acanthaceae. Позната е и под следните имена на латиница: Kokilaaksha, Talimakhana, Ikshura, Ikshugandha, Ikkirie.
Името на растението на санскритски - Kokilaksha, означава "окото на кукувицата". Това се отнася до цветовете му, наподобяващи цвета на очите на кукувиче.

Различните общи местни имена на растението са Kakilakshya, Ikshura, Ikshugandha, Kokilaksha, Kshura, Kokilanayana, Kshuraka, Gokhulajanum, Vajra, Katreiriki, Tal-makhana, Ikkiri, Talimakhana, Gokshura, Gokhulakanta, Talimkhana, Koillekha, Kuilirakha, Koilrekha, Talimakhana, Kolista, Kolsunda, Kuliakhara, Talimkhana, Kantakalika, Vayalchulli, Nirmalli, Nirmulli, Nirumalli, Neremulli, Kettu, Nerugobbi, Nirguvireru, Neerugubbi, Kokilaksamu, Nirguviveru, Kantakulika, Eyitror, Kalavankabija, Ekharo, Kolavalike, Dayingiwa, Kolavali, Soopadan, Kolarind.

Устройство на хигрофила

 

Хигрофила достига на височина от 0,6 до 1,5 метра. Стъблата й са здрави, почти четириъгълни при напречен срез, по-малко или повече покрити с власинки, особено под всеки възел. През определено разстояние по тях сe образуват дебели възли.

На тези места по стъблата се развива листната маса и съцветията на растението и прорастват дълги бодли, като образуват форма на венче около него.

 

 

 

Листата са с дължина от около 4 до 15 см. и ширина около 1см., рядко с власинки по двете повърхности. Те са без дръжка, стесняващи се към основата си. В един възел се установяват по шест листа. Две от тях са по-дълги, външни и достигат до 18 см. дължина, а останалите четири са вътрешни дълги около 4 см. От техните пазви прорастват дълги 2,5-4,5 см., жълто оцветени шипове.

Цветовете са дълги 2-3,5 см., лилаво – сини на цвят, двуустни, събрани по 8 на брой в 4 двойки в съцветие венче. Състоят се от прицветници, чашка и корона. Прицветниците са с дължина около 2,5 cм., подобни на листата, имащи копиевидна форма, покрити с власинки.

 

Плодната (семенната) капсула е дълга 8 мм., съдържаща от 4 до 8 семена. Има продълговата форма и заострени краища.

 

Разпространение на хигрофила

 

Билката се среща из цялата Индия, по блатисти места и равнини. Често срещан по влажни места по бреговете на резервоари, канали, оризища и т.н. Широко разпространена в цяла Индия от Хималаите до Цейлон, Шри Ланка, Бирма, Малайзия и Непал.

 

Използваема част на хигрофила

Всички части на растението се използват.

Химичен състав на хигрофила

Листата на растението съдържат: алифатни естери, бутелин, лупеол, стигмастерол, бета-ситостерин. Освен това, листата показват наличието на алкалоиди, въглехидрати, протеини, стероиди, гликозиди, флавоноиди, танини, фенолни съединения, мазнини и масла.

В стъблата се установяват лупеол и бета-ситостерин.

Семената се характеризират със следното съдържание - масло, съдържащо линолова киселина (11%), палмитинова киселина (8%) и стеаринова киселина (0,6%), уронова и олеинова киселини; астерол, астеракантин, астеракантинин, лупеол, бета-ситостерин, ензими. Семената съдържат големи количества слуз и калиеви соли, които са отговорни за диуретичното им действие.

От цветовете на хигрофила са изолирани апегинини.

В корените са установени алкалоиди, стероиди, танини, флавоноиди, етерично масло, протеини, въглехидрати, мазнини и масла, лупеол и бета-ситостерин.

Други вещества в хигрофила са: стероиди, сапонини, танини, феноли, алкалоиди, флавоноиди, терпеноиди, фитостероли, мастни киселини, минерали, полифеноли, проантоцианини, слузни вещества, ензими, аминокиселини, въглехидрати, въглеводороди, витамини и гликозиди, клей, минерали, хистидин, фенилаланин, лизин, аскорбинова киселина, никотинова киселина, п-триаконтан, глюкоза, маноза, рамноза, арабиноза, ксилоза, малтоза, миристинова киселина, олеинова киселина, палмитинова киселина, стеаринова киселина, линолова киселина и др.

Приложение на хигрофила

Свойства на хигрофила:

  • невропротективно
  • афродизиак
  • хемопоетичен потенциал
  • диуретично
  • антиоксидантно
  • обезболяващо
  • хипогликемично
  • потенциално седативно-хипнотично
  • антимотилитетно (при симптоми на диария)

Хигрофила притежава още антитуморна, противовъзпалителна, антипиретична, хепатопротективна, антидиабетна, антихелминтна, противогъбична, анаболна и андрогенна активност.

Етаноловият екстракт от растението притежава спазмолитично и хипотензивно действие. Воден екстракт от билката притежава диуретично, спазмолитично и хипотензивно действие. Маслото, извлечено от цялото растение има антибактериално действие. Семената имат охлаждащ, тонизиращ и ефект на афродизиак. Етанолов екстракт от плодовете, хидроалкохолен екстракт от цялото растение и суров петрол етер екстракт от растението са с противораково действие.

Заболявания, при които се използва хигрофила:

  • анасарка
  • заболявания на урогениталният тракт
  • воднянка резултат от хронична болест на Брайт
  • хипердипсия
  • уролитиаза
  • метеоризъм
  • диария
  • дизентерия
  • бяло течение
  • гонорея
  • астма 
  • кръвни заболявания
  • стомашни заболявания
  • възпаление
  • ревматизъм
  • болезнено уриниране
  • менорагия
  • рак
  • туберкулоза
  • лумбаго
  • подагра

Във връзка с влиянието й върху метаболизма на глюкозата, при прием на големи количества екстракт от билката, не се установени промени в усвояването на глюкоза. По същият начин не се променя и глюконеогенезата в черния дроб. Етанолов екстракт от листата на хигрофила може да намали нивата на кръвната захар.

Хигрофила стимулира мъжката половата система и е полезен при лечението на сексуална слабост, преждевременна еякулация и еректилна недостатъчност. Също така е мощен лек за бъбречни камъни.

В традиционна индийска медицина, билката се използва при диабет и проблеми с черния дроб. Прилага се и с цел повишаване на сексуалната активност, а също така и като общо тонизиращо и успокоително средство, при астма, жълтеница, чернодробни заболявания, заболявания на кръвта и възпалителни заболявания като ревматизъм, отоци. Традиционно използване е под формата на отвара или екстаракт, получен с оцет или вода.

Приложение на отделните части на хигрофила:

Листата и корените на билката имат диуретични свойства. Билката е полезна и при заболявания на урогениталният тракт, като дизурия, камъни и цистит. Корените се използват под формата на отвара при ревматизъм, гонорея и чернодробна обструкция. Листата са сладки, тонизиращи, афродизиак, със седативно въздействие и полезни при лечение на диария, жажда, пикочни камъни, пикочни обструкции, възпаления, заболявания на очите, болки, асцит, анемия и коремни разстройства. Листата са добри за лечение на кашлица и болки в ставите.

Семената се използват като съставки в различни афродизиаци и сладкиши, при лечението на заболявания на кръвта и жлъчката, гонорея, сперматорея и треска. Семената увеличават либидото и са полезни при лечение на сперматорея. Те се смилат в паста и се дават в мътеница при диария. Една от съставките им се използва в лечението на бяло течение.

Пепелта на растението се прилага при воднянка и уролитиаза. Тинктурата от цялото растение е от полза при пикочни заболявания, дизурия и болезнено уриниране.

5.0, 1 глас

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиКлинични пътекиЛюбопитноДиетиАлтернативна медицинаХранене при...СъставкиЛеченияЛайфстайлСнимкиЗдравни проблемиСпециалистиИсторияМедицински изследванияНовиниЕ-тата в хранитеОрганизацииЗаведенияНормативни актовеРецепти