Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Розиди (Rosids) Клон Еурозиди II (Eurosids II) Разред Sapindales Сем. Rutaceae (Седефчеви) Росен, Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец

Росен, Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец

Сем. Rutaceae (Седефчеви)

Росен, Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Ясенец - изображение

Росенът (Dictamnus albus) е многогодишно тревисто растение. Среща се още и с имената: Русалийче, Самодивско биле, Самодивска трева, Яснец. Цъфти през май-юли за около 2 седмици и ухае на лимон, което никак не е изненадващо, тъй като росенът е родственик на цитрусите - принадлежи към семейство Седефчеви (Rutaceae).

Това, което прави красивото растение особено интересно е фактът, че листата и цветовете му отделят голямо количество етерично масло, което е запалимо. Ако поднесете клечка кибрит към росена, въздухът около него пламва, отделя се черен дим, при което растението остава съвсем непокътнато! Поради тази причина в англоезичните страни е по-известно като burning bush, което означава "горящ храст". Важно е да отбележим, че този феномен може да се наблюдава в топлите летни месеци, когато може да послужи за вълнуваща атракция.

Устройство на росен

Красивото русалийче достига между 0,6 и 1 метър височина, а през лятото цветовете му добавят по още 30 сантиметра.

Притежава сложни листа, които растат в противоположни двойки по стеблата. По повърхността си имат черни точковидни жлези. Листата на росен са лъскави, тъмно зелени. Петурите са с гладка повърхност.

цвят на росен

Цветовете са неправилни, хермафродитни (двуполови). Опрашват се от пчелите. Има по пет чашелистчета и венчелистчета, както и 10 стърчащи тичинки. Както венчелистчетата, така и чашелистчетата са напълно разделени едно от друго (не са слети в основата си).

Цветовете на росена оформят гъсти, високи туфи. На цвят венчелистчетата са бели, светло- или тъмнорозови, червеникави или бледолилави, с красиви, по-тъмно оцветени жили.

Някои ги оприличават на миниатюрни орхидеи.

Плодът на росена представлява 5-гнездна разпуклива кутийка, с интересна звездовидна форма.

Всяко гнездо съдържа по едно семе.

Семената са черни и лъскави.

Коренът е мощен, силно разклонен, дълъг около 30 сантиметра. Отвън е кафяв, а отвътре жълтеникав, с горчив вкус и неприятен аромат.

 

 

Разпространение на росен

Росенът се среща в южна и централна Европа, Северна Африка и голяма част от Азия. В страната ни е разпространен почти навсякъде, с изключение на по-високите планини, като Рила, Пирин, Витоша. Предпочита области с прохладни нощи през лятото.

Вирее из крайпътни полета, скалисти сипеи, храсталаци и горски райони. Растението е толерантно, но предпочита варовити и песъчливи почви.

Расте най-добре на пряка слънчева светлина, но търпи и лека сянка през най-горещите месеци. Сенчестите места са крайно неподходящи за росенът.

Самодивското биле предпочита суха до леко влажна почва и не понася преполиване.

Използваема част на росен

Използват се:

  • корените на растението, които се вадят в края на есента; след като се почистят, корените се изсушават на сянка или в сушилня;
  • листата - за приготвяне на чай, за добиване на етерично масло, за направата на хомеопатично лекарство.

Химичен състав на росен

  • етерично масло;
  • сапонини;
  • диктамин - силно отровен алкалоид;
  • лактон;
  • фурокумарини;
  • флавоноиди
  • лимоноидни тритерпеноиди.

Действие на росен

  • диуретично;
  • бактериостатично и антимикотично;
  • антиконвулсивно;
  • антиревматично;

  • спазмолитично;
  • подпомага храносмилането (само листата);   
  • потогонно;
  • отхрачващо;  
  • антипиретично;
  • стимулиращо и тонизиращо на организма (само корените);
  • ускорява кръвосъсирването.

Приложение на росен

Въпреки, че е токсичен и употребата му е ограничена, в народната ни медицина росенът намира приложение при:

  • простуда;
  • ревматизъм;
  • глисти;
  • нередовна менструация;
  • бяло течение;
  • епилепсия;
  • подагра;
  • пясък в бъбреците;
  • възпаление на бъбречното легенче и други;
  • външно при екземи, косопад и шипове.

Етеричното масло добивано от растението се използва за козметични цели.

Също така росенът е медоносно растение и се препоръчва за засаждане в и около пчелини.

Начин на употреба на росен

Въпреки приятната миризма на лимон, листата и коренът на росена имат горчив и неприятен вкус.

Имайте предвид, че растението е силно токсично и вътрешният прием в домашни условия може да бъде опасен, тъй като съществува реална възможност за предозиране. При превишаване на дозата може да настъпят гърчове и загуба на съзнанието!

Според рецептите от народната медицина за вътрешна употреба росенът се приготвя по следния начин:

  • 1 кафена лъжичка изсушени корени се варят 5 минути в половин литър вода. След прецеждане се приемат около 100 мл от течността преди всяко от трите основни хранения.

За външно третиране се използва следната отвара:

  • 2 супени лъжици изсушени корени се варят в 400 мл вода. Оставя се да изстине. Засегнатите участъци се третират 2 пъти на ден.

 

Външно при шипове:

  • счукват се листа и цветчета (при бране използвайте предпазни ръкавици) и се смесват с чист зехтин (ако имате домашен, е още по-добре). Приготвя се лапа, която се поставя на болното място, превързва се с кърпа и престоява 1 час. Ако кожата Ви не е реагирала (липсва кожно раздразнение), може да увеличите времето за престой. След като свалите превръзката не мийте мястото поне няколко часа.

Интересно за росен, самодивско биле

Прозвището "самодивско биле" росенът придобива от българските легенди, според които това е любимото цвете на самодивите и русалките и затова те сплитали венците си от него.

Едно народно поверие гласи, че росенът има целебна мощ, която може да излекува болните от всички страдания, както и да дари бездетните жени с мечтаната за тях рожба. Така се създава обичаят "ходене по росен", при който точно срещу Спасовден, търсещите изцерение пренощуват в гори или поляни, където расте лековитата билка.

Важно е да носят дарове за самодивите - печена кокошка, домашно приготвен хляб, бъклица вино, нова кърпа, чорапи, които се закачат по дърветата, както и зелена стомна с вода.

Болният отива на мястото воден от близък приятел и остава дам до втори петли. На ставане, без да пророни дума, търсещият спасение се поръсва с вода от стомната и влиза тайно в селото.

Важно за росен

Росенът може да преживее на едно място между 10 и 50 години, но веднъж засадено, растението не обича да променят местообитанието му. Затова изберете предварително мястото, на което ще го отглеждате, за да не се налага да го местите в бъдеще. Не забравяйте необходимостта от пряка слънчева светлина. При засаждане прибавете малко варовик към почвата.

Ако изберете да го отгледате от семена, се препоръчва те да се засадят в края на есента, за да поникнат през пролетта или да преседят 4-6 седмици в хладилник. Когато се засажда от семена обаче, са нужни 3-4 години преди растението да цъфне.

Новата пролетна зеленина на росена има тенденция да привлича охлюви. Добре е да вземе подходящи предпазни мерки, ако не искате красотата на листата му да бъдат опустошени от тези създания.

Внимание!

Растението е отровно! Да се употребява само под лекарски контрол!

При бране, допирът до цветчетата и листата на росен може да предизвика кожни реакции, поради високото съдържание на етерично масло в тях. Ако отглеждате растението в двора си, ограничете достъпа на деца и домашни любимци до него.

Консумация както на корените, така и на листата, може да предизвика стомашно неразположение.

4.8, 10 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиЛеченияБотаникаХранене при...ИсторияЛюбопитноНовиниАлтернативна медицинаОрганизацииЗдравни съветиКлинични пътекиМедицински изследванияЛайфстайл