Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Същински еудикоти (Core eudicots) Разред Caryophyllales Сем. Polygonaceae (Лападови, Лапатови) Ревен, Китайски ревен

Ревен, Китайски ревен

Сем. Polygonaceae (Лападови, Лапатови)

Ревен, Китайски ревен - изображение

Ревен, Китайски ревен (Rheum palmatum, Chinese rhubarb) представлява многогодишно, тревисто растение, принадлежащо към семейство Лапатови, Лападови (Polygonaceae). В различните краища на света е известен със съответните имена turkish rhubarb, indian rhubarb, russian rhubarb, Da Huang.

Китайският ревен е една от малкото билки, които са се използвали от древните цивилизации, която и до днес е запазила употребата си в различните видове медицината. Тя се превръща в един от най-търгуваните продукти по Пътя на коприната. Латинското й име е дадено от Карл Линей през 1759 година. Разпространението й в британските ботанически градини се засилва около 1762 г.

УСТРОЙСТВО:

Китайският ревен има късо многоглавесто коренище и месести, дълги корени. Стъблото е право, гладко, кухо, без власинки, с дължина около 2 метра. Базовите листа са с дебела, месеста дръжка, дълга колкото и дължината на самото листо. Стълбовите листа са с къси дръжки, почти приседнали. Всеки лист има от 3 до 5 изразени, големи листни вени.

 

Цветовете са розови, червени или виолетово-червени, събрани в терминални, метличести съцветия. Околоцветникът е венчевиден, шестделен. Има 9 тичинки.

 

 

 

Плодът е крилато, триръбесто орехче. Оцветено е в тъмно кафяво, като във връхната си част е кухо, а в основата си има форма на сърце. Ревенът цъфти от юни до юли месец, а плодове развива от юли до август.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Макар роден в районите на Западен Китай, Северен Тибет и монголското плато, китайският ревен се използва изключително много и в други части на света в продължение на стотици години, както и в Европа преди откриване на идентичният му представител през 18-ти векОбикновено вирее в края на гори, на планински склонове и тревисти местности. Расте по градините из цялата ни страна.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се корените и коренището, изсушени и нарязани.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

  • танини;
  • калциеви соли;
  • оксалати;
  • растителни феноли;
  • микроелементи;
  • галова киселина;
  • кризофанова киселина;
  • горчиви вещества;
  • антрахинонови гликозиди;
  • флавоноиди;
  • емодин;
  • реин;
  • смоли;
  • реокризидин;
  • сенозид;
  • реотанин;
  • мастна киселина;
  • глюкоза;
  • фруктоза;
  • нишесте.

ДЕЙСТВИЕ:

  • жлъчегонно и очистително;
  • улеснява перисталтиката на червата;
  • потиска чревната абсорбция на вода;
  • насърчава дефекацията - лаксативно;
  • противовъзпалително;
  • антибактериално;
  • адстрингентно;
  • хепатопротективно;
  • температуропонижаващо;
  • противоуремично;
  • детоксикиращо;
  • общо тонизиращо;
  • понижава нивото на серумния холестерол;
  • понижава кръвното налягане;
  • антикоагулантно и благотворно върху кръвта;
  • стимулира апетита и храносмилането (студен извлек, в малки дози);
  • увеличава притока на слюнка (когато се дъви)

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • при камъни в жлъчката;
  • спастични колити;
  • запек;
  • пясък в бъбреците;
  • анемия;
  • аменорея;
  • болка в корема;
  • атонична диспепсия;
  • дизентерия;
  • диария;
  • ентерит;
  • гастроинтестинален кръвоизлив;
  • застой и нарушения в дейността на храносмилателните органи (в малки дози);
  • ранни етапи на хронична бъбречна недостатъчност;
  • остър панкреатит (в съчетание с други средства);
  • остър хепатит (в съчетание с други средства);
  • остър холецистит;
  • жълтеница;
  • раково заболяване;
  • треска;

В древен Китай, корен от ревен се е използвал като средство за лечение на стомашни заболявания, като очистително, под формата на лапа от пресни или навлажнени и смачкани сушени билки - външно при отоци и треска. Корените и сега се използват в китайската медицина за лечение на различни състояния и заболявания като запек, диария, пептични язви, имуносупресия, високо кръвно налягане, рак. 

Танините в корена, имащи стягащо действие, го правят полезен за употреба в ранните етапи на диария, дизентерия и други чревни проблеми. Антибактериалните свойства на билката налагат употребата й при лечението на зъбобол, херпес зостер, треска, хипертония, изгаряния, остър апендицит, остър инфекциозен хепатит, конюнктивит, оток и болка на венците, рани на устата или езика.

НАЧИН НА УПОТРЕБА: 1 супена лъжица билка се добавя към половин литър вряща вода. Ври 5 минути. Приема се по 1 чаша, преди хранене три пъти дневно.

Коренът от ревен действа слабително, както и стягащо в зависимост от дозата му:

  • като слабително при запек - прилагат се максималните дози
  • като стягащо при диария - прилагат се минималните дози

Дози:

  • 1-6 грама на ден изсушени корени или коренище
  • 2-12 милилитра на ден течен екстракт от ревен

ВНИМАНИЕ:

Прекаленият прием на ревен може да предизвика отравяне. Кристалите оксалова киселина в него, могат да доведат до оток на езика и гърлото, оток на дихателните пътища, оттам затруднение и спиране на дишането. Предозирана употреба на ревен се демонстрира още с гадене, повръщане, виене на свят, коремни спазми, жълтеница.

Пациенти с артрит, увреждане на бъбреците, възпаление на червата, чревна непроходимост, заболявания на далака и стомашни неразположения, трябва да се въздържат от консумацията му.

Ако се използва продължителен период от време, могат да се появят нежелани реакции като: хипертрофия на черния дроб, щитовидната жлеза и стомаха, както и гадене, коремни болки, повръщане, диария. Продължителната употреба на ревен може да доведе и до хроничен запек.

Не трябва да се приема от бременни, кърмещи жени и по време на менструация.

Още по темата:

4.4, 10 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияХрани и ястияСнимкиХранене при...Здравни съветиНовиниЛеченияСпортИсторияЛюбопитноКлинични пътекиАлтернативна медицинаМедицински изследванияБотаника