Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Астериди (Asterids) Клон Еуастериди I (Euasterids I) Разред Lamiales Сем. Lamiaceae (Устноцветни) Ниргунди

Ниргунди

Сем. Lamiaceae (Устноцветни)

Ниргунди - изображение

Ниргунди (Vitex negundo, Nirgundi, Lagundi) представлява ароматен храст или малко дърво. Принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae).

На латиница растението се среща със следните имена: Pochotiа, Nirgundi, Nishinda, Samalu, Lingei, Huang jing, Five-leaved chaste tree, Horseshoe vitex, Chinese chaste tree, Nagoda, Shamalic, Mewri, Nirgundi, Nisinda, Sambhalu, Sawbhalu, Dabtan, Dangla, Bile-nekki, Chom mok hyung, Indrani, Nirgunda, Banna, Marwan, Maura, Mawa, Swanjan Torbanna, Nirgundi, Sephalika, Sindhuvara, Svetasurasa, Vrikshaha, Nika, Chinduvaram, Nirnochchi, Nochchi, Notchi, Vitex cannabifolia, Vitex incise, Vitex incisa var. heterophylla, Vitex negundo var. heterophylla, Vellai-nochchi, Sindhuvara, Vavili, Nalla-vavili, Tella-vavili, lekkali.

Устройство на ниргунди

 

Ниргунди достига на височина от 2 до 8 метра. Кората му е червеникаво-кафява. Клоните са четиръбести, даващи множество разклонения, със синкаво-лилави отенъци, покрити от власинки.

 

 

Листата са длановидни, състоящи се от пет, понякога три на брой копиевидни листенца. Всяко от тях е дълго от 4 до 10 см., като централното е най-голямо и притежава дръжка. Ръбовете на листата са назъбени, в двата края са заострени, а долната им повърхност е покрита с мъх.

 

 

 

Многобройните цветчета са събрани в терминални съцветия, разположени съответно на върха на клончетата. Имат дължина от 10 до 20 см. Всяко от тях е  с дължина около 6-7 см. Оцветени са в различни нюанси на синьо-бяло. Чашелистчетата са мъхести, с форма на пет зъбеца, имащи сивкав, бледо зеленикав цвят.

 

 

 

 

 

Венчелистчетата са с различна дължина, като средният най-долен лоб е най-дълъг. Също са покрити са власинки.

 

 

 

 

Плодът е сочен, костилков, с големина около 4 мм в диаметър, с кръгла до яицевидна форма. Придобива черен или лилав цвят при узряване.

 

Разпространение на ниргунди

Родният ареал на разпространение на растението са тропическите области на Източна и Южна Африка и Азия. То е широко култивирано и натурализирано на други места. Vitex negundo често се среща в близост до водни басейни, наскоро ерозирала земя, пасища и смесени гори, гъсталаци, места за отпадъци. Вирее на ниска и средна надморска височина.

Държави, за които растението е местно са Афганистан, Бангладеш, Бутан, Камбоджа, Китай, Индия, Индонезия, Япония, Корея, Кения, Малая, Мадагаскар, Малайзия, Мозамбик, Мианмар, Непал, Западна Полинезия, Пакистан, Филипините, Шри Ланка, Тайван, Танзания, Тайланд и Виетнам.

Използваема част на ниргунди

Употребяеми части на билката са корени, кора, листа, семена, плодове, цветя.

Химичен състав на ниргунди

Сокът от листата на билката съдържа кастицин, изоориентин, кризофенол D, лутеолин, р-хидроксибензоена киселина и D-фруктоза.

Основните съставки на маслото от свежи листа, цветя и сухи плодове ниргунди са сабинен, линалол, терпинен-4-ол, бета-кариофилен, алфа-гуайенен и глобулол. Последният компонент представлява 61,8% от състава на маслото. Други компоненти в етеричната смес са гама-гуаиен, гуаиа-3,7диенкариофилен епоксид, етилхексадеценоат, алфа-селинен, гермакрен-4-ол, кариофилен епоксид, неролидол, бета-селенен, алфа-цедрен, дернакрен D, хексадеканоична киселина, p-цимен, валенцен.

Етеричното масло от семената съдържа 42 компонента, представляващи 91.36% от него. Основните съставки са N-хексадеканова киселина (17.68%), еудесм-4 (14)-ен-11-ол (12.39%) и кариофилен оксид (10,79%).

В листата се съдържат хидрокси-3,6,7,3′,4′-пентаметоксифлавон, 6′-p-хидроксибензоил мусаеносидична киселина, 2′ - p- хидроксибензоил мусаеносидична киселина, 5, 3′ - дихидрокси - 7,8,4′-триметоксифлаванон, 5,3′-дихидрокси - 6,7,4′- триметоксифлаванон, виридифлорол, бета-кариофилен, сабинен, 4 – терпениол, гама-терпинен, кариофилен оксид, 1 – оцитен – 3 – ол, глобулол, бетулична коселина, урзалична киселина, n – хентриаконтанол, бета – ситостерол, п – хидроксибензоична киселина, протокатехиична киселина, олеанолова киселина, флавоноиди, ангусид, кастицин, витамин C, нисхиндин, глюкононитол, алкалоиди, иридоиди, фенолни киселини, флавоноли, алкалоида нишиндин, гликозиди. От тях се получава и смола, освен етерично масло.

В семената се съдържат поредица от киселини (бензоена киселина, фталова киселина и др.), противовъзпалителни дитерпеноиди, флавоноиди и тритерпеноиди, витедоин А, витедоин B, фенилнафтален, витедоамин А, пет лигнанови деривата, въглеводороди, бета-ситостерил, p – хидроксибензоична киселина, n – тритриаконтан, n – хентриаконтан, n – пентатриаконтан, n – нонакозан, съединението 6-hydroxy-4-(4-hydroxy-3-methoxy-phenyl)-3-hydroxymethyl-7-methoxy-3, 4-dihydro-2-naphthaldehyde.

В корените също се съдържат поредица от киселини, витексин, изовитексин, негундин А, негундин Б, диасерингаресинол, лиониресинол, витрофолал Е, витрофолал  F, ацетилолеанолова киселина, ситистерол, 3-formyl-4.5-dimethyl-8-oxo-5H-6,7-dihydronaphtho (2,3-b)furan.

Плодовете съдържат смоли, органични киселини, малична киселина, багрилни вещества, етерично масло.

Приложение на ниргунди

Ниргунди притежава противовъзпалителна, антиконвулсивна, аналгетична, антиоксидантна, хепатопротективна, имуномодулираща, стягаща, болкоуспокояваща, подмладяваща, цитотоксична активност. Прилага се още като газогонно, противоглистно и тонизиращо средство. Лабораторни проучвания са показали, че химикали изолирани от растението имат съответните противовъзпалителни, антибактериални, противогъбични и аналгетични действия.

Свойства на отделните части на ниргунди:

  • Корена има тонично, антипирептично, антиревматично, диуретично и отхрачващо действие.
  • Листата и семената стимулират зарастването на рани.
  • Листата притежават ароматни и горчиви качества, противовъзпалително, бронхорелаксиращо, лактогонно, инсектицидно и противоглистно действие.
  • Цветовете имат стягащо, газогонно, хепатопротективно, противоглистно, антипирептично и стимулиращо храносмилателната система и менструалния поток действие.
  • Плодове се считат за афродизиак, успокояващи нервната система, стимулиращи менструалния поток, противоглистно средство.

Състояния и заболявания, при които се прилага ниргунди:

  • кашлица
  • екзема и други кожни заболявания
  • чернодробни заболявания
  • разширение на далака
  • ревматични болки
  • подагра
  • абсцеси
  • болки в гърба
  • гонорея
  • аменорея 
  • катар 
  • холера 
  • колики 
  • диария 
  • дисменорея
  • диспепсия 
  • отити
  • ендометриозата 
  • треска 
  • фиброцистозни заболяванията на гърдата 
  • сърдечни заболявания
  • хемикрания
  • хемороиди 
  • безплодие при жената 
  • проблеми при менопауза 
  • менорагия (тежка менструация) 
  • други менструални проблеми (вторична аменорея, предменструален синдром) 
  • гадене 
  • язви 
  • рани

Под формата на прах билката се използва при възпалени и отекли стави, като тоник за коса, при фарингит, стоматит, миозити, за стимулиране на кръвообръщението, при главоболие, за подобряване на паметта, тонизиране на мозъка.

Ниргунди подобрява апетита и храносмилането, съответно е полезен при загуба на апетит и анорексия. Поддържа нормален менструален поток и нормално уриниране.

Семената са вермицидно средство, като често се използват и за контрол на популациите на комарите.

Растението намира приложение като хранителна култура и такава от която се добива дървесина.

Употреба на ниргунди в различните медицини:

В Аюрведа медицина  ниргунди се използва като противоглистно средство. Отново според нея, при спане върху възглавнички с пълнеж от листна маса на билката, се облекчава състояние на главоболие и катар. Дим от листа също действа облекчаващо при тези две състояния. Смлени листа под формата на лапа се използват при лечение на главоболие, рани, туберкулозни отоци по шията, синузит, възпаления в областта на шията. Полученото етерично масло от тях е ефективно при лечение на венерически заболявания и други подобни сифилистични кожни лезии. Отвара от листата с добавен към нея черен пипер се използва при треска, тежест в главата, притъпяване на слуха. Тинктура от корен и кора успокоява раздразнен пикочен мехур и ревматизъм. Ниргунди се използва в Аюрведа при дисменорея, а в съчетания с други билки в козметиката.

В Унани медицината семената на ниргунди се смесват със захарна тръстика и оцет и се прилагат с цел премахване на отоци. Смлени на прах се използват при сперматорея и като афродизиак в смес със Zingiber officinale и мляко.

В китайската медицина плода на билката се предписва за лечение на зачервени, болезнени и подпухнали очи, главоболие и артрит.

В народната медицина в различни области и при различни народи се използва при: рак, астма, при родилки и новородени, жълтеница, уртикария, целулит, абсцеси, карбункули, екзема, чернодробни заболявания, кахексия, рани, болки, зъбобол, треска, катарални възпаления, ревматоидни неразположения, мигрена, енцефалит, кашлица, болезнени стави, като антидот при ухапване от змия, главоболие, повишена температура, респераторни заболявания, болка в очите. Интересно приложение на билката е при говедата като охлаждащо средство.

В страни като Китай, Бангладеш, Шри Ланка, Филипини, Пакистан, Непал се употребява при заболявания и състояния като: слабост, главоболие, черна треска, повръщане, малария, настинка, грип, кашлица, синузит, болки в гърба, болезненост на гръдния кош. Използва се още като антиалергичен агент, при заболявания на венците и кожата, очни заболявания, зъбобол, ревматизъм.

Листата са насекомни репеленти. Отвара от тях може да подобри зрението.

Изследвания на ниргунди

Научните изследвания разглеждат листата, корените, плодовете и цветята на растението, като са установени възможни техни употреби. Листата, коренът и плодовете показват антихистаминови свойства, които биха могли да релаксират бронхиалните мускули и намалят симптомите на астма. Изследванията откриват и противовъзпалителни качества, които могат да лекуват артрит и ревматизъм. Учени откриват, че екстракт от това растение не е причинил щети на стомаха при плъхове, дори когато се приема в токсични дози.

Друго изследване проучва антиконвулсивните ползите от Vitex negundo при лабораторни животни. Установява се, че Vitex negundo осигурява защита срещу припадъци, подобна на антиконвулсивните лекарства, одобрени за употреба от човека.

Листата имат охлаждащ ефект, който облекчава болка и подуване. Сокът от Vitex negundo често се използва като средство за лечение на изкълчени глезени, артрит, болки и наранявания. При използването на високи дози в проучванията, за облекчаване на болката се установява, че ефектът му е подобен на морфина. При ниски дози, растението осигурява облекчение на болезнеността равна на действието на аспирина, но без да се уврежда стомаха.

Изследвания показват присъствието на съединения в билката, които са в състояние да регулират производството на женски хормони. Този хормонален ефект е бил потвърден и в друга лаборатория, в която се установява, че етеричното масло, получено от ниргунди има прогестерон-подобно действие.

Изследване, проведено в Лондон показва 60% намаление на група от или цялостно елиминиране на симптомите на предменструалния синдром като тревожност, нервно напрежение, безсъние, промени в настроението при жени, които са приемали капсули с ниргунди.

Приема на воден екстракт от плодовете на растението, в проучване през 1979 година, показва добри резултати относно контролирането на предменструалното задържане на вода. Жените са в състояние да поддържат добро ниво на производството на мляко при кърмене, докато приемат тази билка. Те са били в състояние да използват лекарството в продължение на месеци, без поява на вредни странични ефекти.

Форми на приложение на ниргунди:

  • Отвара от листата се използва външно за почистване на язви и вътрешно при метеоризъм, като лактогонно средство и средство стимулиращо менструалния поток.
  • Отвара от кора, върхове и листа се използват като успокояващо стомашни болки средство.
  • Листа се използват в ароматни бани и като инсектицид, за намаляване на възпалителни и ревматоидни отоци на ставите и подуване на тестисите, свързани с гонореен епидидимит и орхит. Лапа от листа се прилагат при изкълчване на крайници, контузии, ухапвания от пиявици и т.н. За тези цели листата се слагат в гърне и се нагряват на огън. По същия начин може да се използва и маслото на билката. Сок от листата се използват за отстраняване на зловонни тъкани и червеи от язви. Пластир от листна маса се налага при уголемена слезка. Като инсектицид листата могат да се прилагат между книги и дрехи.
  • Парна баня с растението се използва за лечение на фебрилни, катарални и ревматични заболявания.
  • Отвара от листата се използват като топла вана от жените, страдащи от следродилни болки в послеродовия период. Също така се използва като вани за новородени деца.
  • Семената се варят във вода и се консумират или се пие отварата, с цел предотвратяване разпространението на токсин от ухапване на отровни животни.
  • Инфузия със семена се прилага за дезинфекция на рани и язви. А добавена към вино при воднянка.
  • Под формата на лапа, счукани листа се налагат в областта на челото и слепоочията при главоболие.
  • Отвара от листа се приема при треска, главоболие, зъбобол, кашлица, астма.
  • Тинктура от корен и кора се използва при раздразнен пикочен мехур и при ревматизъм.
  • Прах от корен се използва като успокояващо средство, също и при дизентерия. Прилага се още при диспепсия, колики, ревматизъм, вътрешни паразити, циреи и проказа.
  • Цветята се използват при диария, холера, треска, и заболявания на черния дроб, а също и като сърдечен тоник. Прахообразни цветя и стъбла се прилагат при кървене от стомаха и червата.
  • Плодовете се употребяват при главоболие, хрема и сълзене от очите. Сушени плодове се използват като противоглистно средство.
  • Семена се прилагат като охлаждащо лекарство за кожни заболявания, проказа и възпаление на устата.
  • Маслото със сок от ниргунди се използва при синузит и скрофулни рани. Само етеричното масло се прилага външно при възпалени жлези и туберкулозно подуване на шията, за лечение на рани и язви.

Под формата на таблетки и капсули, ниргунди може да се открие в аптечните мрежи.
Прах от растението се използва като основа в боядисването.

Рецепти с ниргунди:

  • При зъбобол: 6 супени лъжици нарязани на ситно листа се накисват в две чаши вода, в продължение на 15 минути. Получената течност се разделя на три части и се пие през период от 3-4 часа за деня. При това състояние, счукани пресни листа могат да се наложат на челото.
  • При астма и кашлица: по-горе описаната отвара се приема в доза ¼ три пъти на ден.
  • Ароматна вана с билката: Сварете 4 шепи листа в тенджера с вода за 5 минути. Използвайте хладката отвара във ваната или разнесете с гъба по тялото.

Сироп от ниргунди: почистват се пресни листа от билката. 4 супени лъжици смлени листа се заливат с 4 чаши вода и се варят 15 минути. Получената отвара се прецежда. Към една част мед се добавят 4 части отвара. Сместа се вари за около 15 минути до получаване на желания вискозитет. Съхранява се в кехлибарени бутилки.

Дозировка:

Много хора приемат сутрин 40 капки в чаша вода, концентриран течен билков екстракт.

Със своя акцент върху дългосрочно балансиране на хормоналната система на жената, ниргунди не е бързодействаща билка. За предменструален синдром или чести или тежки такива периоди, може да се използва непрекъснато в продължение на четири до шест месеца. Жени с аменорея и безплодие могат да премат ниргунди за период от 12-18 месеца, освен ако настъпи бременност по време на лечението.

Така почти всички части на билката - листа, корени, кори, плодове, цветя и семена се използват като лекарство под формата на прах, отвара, сок, масло, пюре, сух екстракт, тинктура, с добавени към тях при необходимост захар, вода и мед. Препоръчителните дози при възрастни са: сок - 10-20 мл.; отвара - 50-100 мл.; листа на прах – 1,5-3 гр.; сух екстракт от листа - 300-600 мг.

Интересно за ниргунди

Ниргунди е била използвана от древни времена като "женска защита". Едно от нейните свойства е да се намали сексуалното желание, при това е записано, че римлянките, чиито съпрузи са били в чужбина с легионите, разтилат ароматните листа на леглата си с тази цел.

През Средновековието, този ефект на билката върху сексуалното желание, налага тя да стане хранителна подправка в манастирите, където е наречена "чернят пипер на Монк" или "пипера на обителта".

По традиция е използвана от европейците, вложена в лекарствени форми, за превенция, контрол и регулиране дейността на женската полова система. Дълго се ползвала за нормализиране на месечния цикъл и лечение на аменорея и дисменорея, а също така помага при проблеми на менопаузата и подпомага процеса на раждане.

Хипократ, Диоскорид и Теофраст споменават за употребата на ниргунди при широк спектър от състояния, включително кръвоизливи след раждане, а също и за съдействието му при изхвърляне на плацентата. Отвари от плодовете и цялото растение, са били използвани в бани на половината тяло при заболявания на матката.

Внимание!

Страничните ефекти от употребата на ниргунди са редки. Минимални стомашно-чревни смущения и лек кожен обрив със сърбеж, са докладвани при по-малко от 2% от наблюдаваните пациенти жени, по време на приема на билката. Тя не се препоръчва за употреба по време на бременност.

Всеки прием на билката, под каквато и да е форма, трябва да бъде консултиран с Вашия лекар.

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиАлтернативна медицинаЛеченияЛюбопитноСпортЛайфстайлПроизводителиСоциални грижиЗдравни проблемиИсторияНовиниОрганизацииИнтервютаСнимкиСпециалистиМедицински изследванияТестовеЗаведенияХрани и ястияХранене при...РецептиКлинични пътекиДиетиЕ-тата в храните