Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Розиди (Rosids) Разред Fabales Сем. Fabaceae (Leguminosae, Бобови) Мимоза

Мимоза, Срамежлива мимоза

Сем. Fabaceae (Leguminosae, Бобови)

Мимоза, Срамежлива мимоза - изображение

Мимоза, Срамежлива мимоза (Mimosa pudica) представлява храстовидно растение, което се отнася към семейство Бобови (Fabaceae, Leguminosae).

 

Растението е заслужило името си от това, че при докосване на листенцата му или при вятър те се свиват. Това е вид защитна реакция към лоши атмосферни условия и тревопасни животни.

 

 

УСТРОЙСТВО:

Срамежливата мимоза достига на височина до 1-1,5 метра. В родния си ареал на разпространение може да се развие и на по-голяма височина, но отглеждана в саксия не става по-висока от 40-50 см.

Стъблата й имат изправен растеж отначало, като в по-късните етапи на развитието й се разполагат полегато. Покрити са с малки бодли.

Листата й са характерно дълбоко нарязани, отличаващи се с извънредно голямата си, вече спомената по-горе,  чувствителност при допир. Всеки лист се състои от 10 до 26 двойки листенца. Листната дръжка е бодлива.

 

Цветовете на мимозата са изключително интересни, състоящи се от множество фини израстъци, подобни на власинки, които завършват на върха с малки белезникави топченца. Цветът е с големина 8-10 мм в диаметър и е оцветен в розово, червеникаво или пурпурно. Цъфти през месеците юни-септември.

 

 

Плодът й е шушулка, в която се разполагат семенца. Шушулките са събрани на групички от 2 до 8 на брой, дълги 1-2 см, с бодлива периферия. Семенцата са с големина 2,5 мм, оцветени в светло кафяво. Имат твърда обвивка, която затруднява кълняемостта им. Те са по-лесният начин за захващане на растението, отколкото чрез издънки. Мимозата се опрашва с помощта на вятъра и насекомите.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Произхожда от Бразилия. В България се внася и използва като домашно саксийно цвете. Широко натурализирана е по целия свят.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Употребяват се листата и корените на растението.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

  • непротеиновата аминокиселина мимозин
  • триптамини (в корените)
  • алкалоиди
  • флавоноиди С-гликозиди
  • стероли
  • терпеноиди
  • танини
  • мастни киселини

ДЕЙСТВИЕ:

Мимозата притежава следните свойства:

  • антибактериални
  • антиконвулсивни
  • противозачатъчни
  • противогъбични
  • противовирусни
  • антидепресантни
  • свойства на афродизиак
  • свойства на противоотрова
  • седативни
  • повръщателни
  • тонизиращи
  • мощно антипролиферативни и апоптотични

Водни екстракти от корените на растението са показали значителни неутрализиращи ефекти към отровата на вид кобра (Naja Kaouthia). Изглежда, че инхибират миотоксичността и ензимната активност на тази змийска отрова.

В експерименти е установено, че екстракт от срамежлива мимоза помага за регенерирането на седалищния нерв. По същият начин е установено и хипергликемичното и диуретичното й действие. Срамежливата мимоза показва и активност при маточно кървене. Разполага с антихепатотоксичен и антиоксидантен потенциал.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • при нервни разстройства
  • срещу безсъние
  • убива ларвните форми на стронгилоидите за по-малко от час
  • урогенитални заболявания
  • хемороиди
  • дизентерия
  • рани
  • алопеция
  • диария
  • неоплазии

Листа от срамежлива мимоза заедно с листа от други лечебни растения се използват при лечение на хемороиди и инфекции на пикочните пътища. Сокът от тях се прилага при синузит, язви, хемороиди и фистули. Под формата на паста се нанасят локално при подувания на жлези и хидроцеле.

Отвара от корените на билката е ефикасна при уролитиаза и други уринарни оплаквания. С нея се третира дизентерия, треска, сифилис, проказа, стомашни паразитози, венерически болести, ухапвания от насекоми, безсъние, нервност, хемороиди.

В народната медицина, в различни части на света срамежливата мимоза се използва под различни форми при следните заболявания и състояния: с цел повишаване сексуалната потентност при мъже, ухапвания от змии, гаргара при зъбобол, под формата на възглавнички от листа за приспиване на деца и възрастни, локално при циреи.

Приложение на мимозата под формата на паста:

Много често използвана е паста от корена на растението пържен в рициново масло. Тя се нанася върху дълбоки рани, като действа кръвоспиращо и ускорява зарастването им. Пастата от корени пържени в топено масло се нанася върху зъби с кариеси за премахване на болката.

Затоплена паста от листата на билката се нанася около фурункули и абсцеси, като помага за тяхното абсцедиране и отстраняване на гнойта. С нея може да се намаже и вече отворен цирей - помага осезаемо за по-бързото му оздравяване. Паста от листа се нанася върху челото при главоболие и мигрена. Паста от листа с мед се предписва за прием два пъти на ден на гладно в продължение на 3-4 дни при болки в стомаха и глисти.

ИНТЕРЕСНО ЗА МИМОЗАТА:

Растението се храни почти постоянно. То има нужда от хранителни вещества на всеки 1-2 минути. При това, фотосинтезата му се ограничава когато листенцата му са свити, въпреки че тази тяхна способност е вид защитна реакция. Вечер по естествен път те се прибират, като при първите слънчеви лъчи отново се разтварят.

Още по темата:

3.3, 10 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЛюбопитноЛеченияЗдравни съветиСоциални грижиСнимкиЛайфстайлРецептиАлтернативна медицинаХранене при...СпортИсторияНовини