Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Астериди (Asterids) Клон Еуастериди I (Euasterids I) Разред Rubiales Сем. Anacardiaceae (Смрадликови) Марула

Марула

Сем. Anacardiaceae (Смрадликови)

Марула - изображение

Марула (Sclerocarya birrea, Мarula) е средно голямо, широколистно, двудомно дърво. Принадлежи към семейство Смрадликови (Anacardiaceae), като манго, кашу, смрадлика, шам-фъстък. В Южна Африка дървото е защитено и е едно от тези растения, които са с особена важност и са изхранвали населението на континента в древността. Името „Sclerocarya” се състои от две гръцки думи "skleros" и "karyon", които съответно  означават "твърд" и "ядка" и се отнася до твърдата ядка на плода. Специфичният епитет "Birrea" идва от "бир" - нарицателно име за дървото в Сенегал.

Устройство на марула

Дървото е с особено широка корона. Достига на височина от 7 до 17-18 метра, особено при растеж на открити места и ниска надморска височина.

 

Кората му е сива, груба, напукана, с петнист външен вид, който се дължи на контрастиращи сиви и бледо кафеви петна по нея. Стволът дава едри разклонения.

 

 

 

Листата са с елипсовидна форма, завършващи с остър връх, средно големи – около 60 мм дължина. Разделени са на десет или повече двойки, разположени срещуположно на листните клончета. Като цяло цветът на листната маса е бледо зелен, само към върха й преминава в тъмно зелено.

 

 

 

Цветовете са разположени в малки продълговати съцветия. Те са с червени чашелистчета и жълти венчелистчета. Мъжките и женските цветове се появяват отделно, обикновено, но не винаги на отделни дървета.

 

 

Плодовете на марула са със зелен цвят, когато са на дървото, а при узряване и падане от дървото пожълтяват. Големината им е от 3 до 4 см. в диаметър, с тегло 15-25 грама.

 

 

Зреенето се случва в периода декември – март, а окапването февруари – юни, като изобилието им е през късното африканско лято до средата на зимата. Те са с бяло месо – сочно и лепкаво, богати на витамин C, кисели, със силен отличителен аромат. Мирисът и вкусът на плода наподобява този на някои други плодове, например манго. Съответно дърветата марула, които носят женски цветове, раждат плодове. Това е отличителен белег на вида дърво марула.

Ядката представлява орех с много твърда черупка, в която са разположени 2 до 3 сема. Върху изсъхналата ядка се появяват белези, от които може да се отвори и да се достигне до сърцевината й.

Семената са с деликатен вкус и са много търсени, особено от малки гризачи, които са добре запознати с това къде се намират местата за отваряне на ядката.

 

Марула се среща нормално в различни видове гори, като вирее на песъчлива, а понякога на глинесто-песъчлива почва. Плодови земеделските общности предпочитат засаждане на няколко от тези дървета, за да привлекат опрашители за фермата си в началото на пролетта.

Правени са опити за опитомяване на дървото в Южна Африка и Израел. Целта е била предоставяне на пресни плодове за консумация и за консервиране. Резултатът от това е - 4-годишни дървета със средна височина между 3 и 6 м, обиколка на ствола 40-58 см, 25% от които произвеждат средно 27 кг плодове на година, докато 12-годишни дървета произвеждат 500 кг.

Разпространение на марула

Родината на растението е Южна Африка, Судано-Сахарския диапазон на Западна Африка и Мадагаскар. Разпространението на този вид в почти цяла Африка и Мадагаскар следва миграцията на народа банту, тъй като е било важен елемент в менюто им от незапомнени времена.

Използваема част на марула

Всички части на дървото се използват, в зависимост от целите.

Химичен състав на марула

Плодовете на растението съдържат витамин C (около 200мг/г плод), 33 сескитерпенови въглеводороди (кариофилен, алфа-хумулен, копаин - copaene), въглехидрати, лимонена и ябълчна киселина, пектин.

Семената съдържат високи количества протеини (36,4%) и мазнини (олеинова, палмитинова, арахидонова, миристинова, стеаринова мастни киселини), аминокиселини (левцин, лизин, изолевцин, метионин, цистеин, триптофан, валин, фенилаланин, тирозин, треонин, с преобладаващи глутаминова и аргинин), фосфор, калций, натрий, цинк, магнезий, калий, желязо и мед.

Марула съдържа още антиоксиданти, полифеноли, танини, кумарини, флавоноиди, тритерпеноиди, фитостероли, галотанини, катехини.

В кората на дървото се установяват 3.5-20.5% танин, 10.7% дъбилни вещества, процианидини, както и следи от алкалоиди. Танини и флавоноиди присъстват и в листата му.

Смолата на дървото е богата на танин и понякога се използва като заместител на мастило.

Приложение на марула

Марула притежава следните свойства:

  • антидиарични
  • антидиабетни
  • противовъзпалителни
  • антимикробни
  • антиплазмодийни
  • противопаразитни
  • антихипертензивни
  • антиконвулсивни
  • антиноцицептивни
  • антиоксидантни
  • аналгетични
  • спазмолитични
  • антималарийни

Докато плодът на марула е малко позната в световен мащаб, в Африка е традиционен хранителен продукт, със значително социално-икономическо значение.

Сърцевината на ядката на плода - семето, е богата на белтъчини и мазнини, има специфичен вкус и представлява деликатес. Маслото получено от нея е вкусна добавка към множество африкански ястия. То съдържа антиоксиданти и олеинова киселина. Прилага се още при грижи за кожата.

Кората на марула се използва за лечение и профилактика на малария. Отвара от вътрешността на кората се използва при ухапвания от скорпиони и змии, с цел облекчаване на болката. Ексудати (смоли) от стъблото се смесват с вода и сажди, като по този начин се получава мастило, използвано от някои племена в съответния регион. От кората също се получава червено-кафява боя, прилагана в оцветяването на продукти от традиционното занаятчийство.

Листата на дървото се дъвчат за подобряване на храносмилането и за лечение на киселини в стомаха. Служат и за фураж на животните.

Продукти от плодовете на дървото са полезни в областта на занаятите и селското стопанство. Отвара от тях се използва за къпане на добитъка, понеже е с мощтни инсектицидни свойства.

Плодовете на Sclerocarya birrea се използват при направата на ликьор Amarula. Неговите продажби са на второ място по големина в търговията с крем-ликьори в света. От тях народа „Vhavenda” прави безалкохолна бира, известна като „Mukumbi”.

Плодът е годен за консумация и пресен или под формата на плодово желе. Друг плодов продукт е замразеното марула-пюре. То е съставка на много хранителни продукти, един от които е сокът Marula Mania. Алкохолна напитка - maroela mampoer, също направена от плодовете е описана в историите на южноафриканската писателка Херман Чарлис Босман. Плодовете се включват още в състава на сладкиши, сиропи и консерви.

Плодовете на марула се консумират от много животни в Африка. Докладвани са случаи на опиянени слонове, вследствие на консумация на по-големи количества ферментирали марула плодове.

Семената на марула, печени или сурови, се прибавят към рецепти за направа на халва и бисквити.

Отвара от кората на марула се използва за лечение на дизентерия, диария, ревматизъм и има профилактичен ефект срещу малария. Кората е отличен лек за хемороиди. Корени и кора се използват също като лаксативи. Питие от листата на дървото се използва за лечение на гонорея. Понякога може да намери едно дърво с рана в кората му, най-вероятно причинена от традиционен лечител или някой, който събира материал за приготвяне на лекарствен продукт.

Дървесината се използва за направата на мебели, ламперия, дюшемета, хомоти и барабани за някои животни, шейни, лодки, дърворезби и домакински прибори, като лъжици. От вътрешният слой на кората се правят здрави въжета.

Метанолни екстракти от листата, корените, кората и ядката на Sclerocarya birrea, показват високо съдъуржание на фенолни съединения, което определя антиоксидантните им свойства. Сокът от Sclerocarya birrea също е мощен антиоксидант, като ефекта му се дължи на високото съдържание на флавоноиди и полифенолни съединения в него.

Марула се изследва за лечение на диабет тип II, като е показала хипогликемични свойства. Екстарктите й значително намаляват кръвното налягане на анестезирани, нормални и диабетно болни плъхове. Противовъзпалителните и аналгетични свойства на водните и метанолови екстракти от кората на дървото, се използват в народната медицина за лечение на възпалителни процеси.

Противопаразитни и антимикробни свойства имат метаноловите екстракти от листата и кората на дървото, срещу Trypanosoma brucei brucei ин витро. Етанолови и водни екстракти от марула се използват при лечение на дизентерия.

Това е един от растителните видове, които се използват за лечение на хипертония, дизентерия, гастроинтестинални разстройства, малария, треска, диария, стомашни заболявания, главоболие, болки в очите, зъбобол, болки в гърба и други телесни болки, безплодие, шистосомия, запек, коремни спазми и други неуточнени стомашно-чревни проблеми, зъбобол и подути и инфектирани венци, кашлица, хипертония, артрит, проктит, епилепсия, диабет, рани, циреи, карбункули, абсцеси, бактериални инфекции и др.

Масло от марула

Продуктът от марула, който се използва в козметиката е маслото, извлечено от сърцевината на ядката й (семената). Самите семена са много питателни и се консумират с удоволствие, като могат да се комбинират и със зеленчуци.

Маслото от марула съдържа голямо количество мононенаситени мастни киселини и естествени антиоксиданти, стероли, фенолни съединения, фосфатиди, фосфолипиди, пероксиди, летливи вещества. С високо съдържание е на олеинова киселина, а с относително ниско е на токоферол. Съдържа 67,2% олеинова киселина, 5,9% линолова киселина, 14,1% палмитинова киселина и следи от линоленова киселина. Маслото възлиза на 47 мг/г сухо тегло на семената, две трети от които е олеинова киселина. Съставът му се редуцира по време на прибиране на реколтата, като най-ниски стойности на веществата в него се установяват в последния ден на прибирането й, който е последният ден на юни.

Маслото е с изключителна стабилност и 10 пъти по-устойчиво на окисление в сравнение с маслиновото масло. Тази висока окислителна стабилност може да се дължи на високия процент на мононенаситените мастни киселини и другите малки биоактивни компоненти като стероли и феноли. Поради това негово свойство се смесва със слънчогледово масло, за да се увеличи стабилността на второто. Съхранено на тъмно в продължение на 24 месеца, съставът на мастните киселини в маслото остава почти непроменен, а окислителната му способност е с незначителни отклонения.

Маслото е с висока хранителна стойност и се прилага успешно в кулинарията, особено в сладкарството. Намира място в козметиката, като биогориво и за технически цели.

Маслото от марула се нарича „маслото чудо” в козметичната индустрия, благодарение на своя състав от мононенаситени мастни киселини и богатото си съдържание на антиоксиданти, притежаващо отлична стабилност към окисление, със силно подхранващи, хидратиращи, естествено омекотяващи и ревитализиращи кожата свойства. То се абсорбира лесно, може да се използва за фини масажи в ароматерапията, или като съставна единица на редица тропически овлажняващи лосиони.

Използване на марула с търговски цели

Реколтата и продажбата на плодовете на дървото, са от голямо значение за бедните хора от селските райони на Африка. Процесите траят 2-3 месеца, но доходът от тях е изключително важен за съответния народ. Плодът се доставя до преработвателните предприятия, където от него се получават съответните продукти (пулпа, семки, ядки, масло) и се съхраняват за преработка през цялата година.

Марула във вярванията на местните африкански племена

Според тях е престъпление да се отсече дърво от този вид. Кора от марула се използва за определяне пола на нероденото бебе. Ако една жена иска да има момиченце използва кора от марула с женски цветове, а тази която иска момченце – кора от дърво с цветове, носещи мъжки белези.

"Зулу" и "тонга" народите наричат марула "дървото на брака", като отвара от кората се прилагат като част от ритуал за прочистване преди брак.

Още по темата:

4.2, 5 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиЛюбопитноАлтернативна медицинаЛеченияСпортЛайфстайлСнимкиХранене при...НовиниРецептиМедицински изследванияКлинични пътекиИсторияИнтервютаХрани и ястияДиетиАнкетиТестовеОрганизацииЗдравни проблемиПроизводителиЗаведенияСпециалистиЕ-тата в храните