Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Lamiales Сем. Oleaceae (Маслинови) Люляк, Обикновен люляк

Люляк, Обикновен люляк

Сем. Oleaceae (Маслинови)

Люляк, Обикновен люляк - изображение

Люляк, Обикновен люляк (Syringa vulgaris) представлява многостволен, листопаден храст, цъфтящ в изключително ароматни цветове. Отнася се към семейство Маслинови (Oleaceae). Имена, с които още се нарича са Аргафан, Оргон, Слабинки. Известни са 30 вида люляк. В някои страни по света люлякът е символ на младостта, любовта и природната виталност, а в други на тъгата и несподелената любов.

УСТРОЙСТВО:

люляк

 

Люлякът достига до 6-7 метра височина. Оформя се като храст, а понякога бива поддържан като малко дърво. Кората на младите стволове и клони е гладка и оцветена в сиво-кафяво. При стареене на дървото тя става надлъжно набраздена и лющеща се.



листа на люляк

 

Листата на вида са прости, сърцевидни, с дълги дръжки. Имат дължина от 4 до 12 см и ширина от 3 до 8 см, а дръжката им е около 4 см дълга. Върхът им е заострен, а листният ръб непрекъснат. Разположени са срещуположно на клончетата.

 

 

цвят на люлякРастението има дребни цветове, събрани в дълги 20 см терминални съцветия. Те могат да бъдат бели, лилави в различни нюанси или тъмновиолетови, розови, сини, а понякога и жълти. Състоят се от 4 чашелистчета, тръбеста част на цвета и четири венчелистчета. Имат две тичинки и излъчват приятен аромат. Цъфтежът им е през май-юли месец. Цветовете се развиват от връхни пъпки на многогодишни клонки. При прецъфтяване на съцветието, за да се развиват по-добре и повече нови цветове, то трябва да се отстранява.

плод на люляк

 

Плодът на люляка представлява суха, удълженоовална, двугнездна кутийка. Дълга е до 2 см. Във всяка половина има разположено по 1 семе. Семената са снабдени с крилатки.

 

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Люлякът води произходът си от Персия. Днес е разпространен из цяла Азия и Европа. Вирее по каменисти и влажни места в предпланинските части на цялата ни страната на надморска височина до 600 метра.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се листата и цветовете, които се берат по време на цъфтеж.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Листата съдържат:

  • гликозиди (сирингин);
  • фарнезол;
  • витамин С.

Цетовете съдържат:

  • етерично масло;
  • фармезол;
  • органични киселини;
  • ароматни вещества;
  • багрило.

люляково ухание

 

В листата, цветовете и пъпките на растението се установяват още соли, фитохормони, дъбилни вещества. На фармезола се дължи уникалният аромат на люляка. Токсичността на растението се определя от наличието на синилна киселина в по-голямо количество в цветовете и в минимални количества в листата му.

 

ДЕЙСТВИЕ:

Люлякът притежава антипиретично, адстрингентно и апетитовъзбуждащо действие. Приложен локално върху кожата при нейни патологии, действа противовъзпалително, обезболяващо и почистващо. Цветовете се използват за регулиране на менструалния цикъл. Намалява изпотяването. В народната медицина се употребява при епилепсия.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Намира приложение при:

  • простудни заболявания;
  • задух;
  • безапетитие;
  • нередовна менструация;
  • малария;
  • диария;
  • подагра;
  • артрит и др.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

чай от люляк

  • запарка - 1 супена лъжица ситно, нарязани листа се запарват в половин литър вряща вода. Оставят се да киснат около 1 час. Запарката се прецежда и се приема по 1 кафена чаша три пъти на ден, преди ядене;
  • при подагра и за детоксикация на организма – пресни цветове се заливат с ракия в количество, което да бъде 1-2 см над тях. Така престояват в продължение на 2 седмици, на тъмно. След това получената тинктура се прецежда и се приема в количество от по 20 до 30 капки разредени с малко вода, от 2 до 3 пъти на ден;
  • при артрит – с по-горе получената тинктура се разтриват болезнените стави. Приготвен чай от изсушени цветове също помага при заболяването;

  • пресни листа при рани - някои фитотерапевти ги използват за лечение на рани, приложени под формата на лапа, поради съдържанието на синилна киселина в тях.
люлякова захар
 
 
 
Набрани шепа люлякови цветчета сложете в буркан със захар. Така ще имате приятно ухаещи кристалчета на люляк. Използвайте захарта както обикновено по Ваше предпочитание. Посипаните със захар цветчета могат умело да се използват за декорация на торти, сладкиши, сладолед и всякакви други кулинарни изкушения. Придават им нежност и неповторима уникалност.
 
 

Декоративна стойност на люляка:

изкуствена декорация с люлякКрасивият храст вирее при различни климатични и почвени условия, както в дивата природа, така и в паркове, градини, в зелените площи покрай улиците и други подобни места. Ароматните и преливащите от нюанси на синьо-виолетовото и пурпурното цветове, са причина люлякът да бъде включван изключително много в екстериорната и интериорна флорална декорация. Обект е на рисуване от художници и отпечатване на изкуствени, цветни, декориращи мотиви.

Откъснатият цвят трябва да бъде потопен в студена вода, за да издържи по-дълго, като не се налага тя да бъде сменяна.

бонзай люляк

 

Едно от интересните му приложения във флоралната декорация, е направата на дръвчета бонзай от него.

Растението развива плътна, добре оформена корона с красиви сърцевидни листа. Това налага използването му като декоративна зелена ограда на домове и градини, рисуване на цветни фигури в паркове и алеи, подчертаване на зелената ивица от двете страни на неасфалтирани пътища.

 

 

Люлякът в козметиката:

ароматерапия с люлякМножество са козметичните продукти, в които се включва люлякова есенция. Освен в тях тя намира активно приложение и в детергентни препарати за бита. А във все така популяризиращата се в ежедневието ни ароматерапия, люлякът е неизменна част. Изключителният му нежен аромат действа релаксиращо и възбуждащо сетивата. Вана с люляков екстракт действа оздравяващо и успокояващо на кожата. С успех се прилага и във фармацевтиката. Подобният на бадем аромат на цветовете се определя от наличието на синилна киселина в тях.

 

Интересно за люляка:

люлякова виталност

  • както за персите, така и за скандинавците растението е свещенно;
  • градът на люляците в България е Ловеч;
  • за пръв път в Европа люлякът е донесен през 16-ти век като подарък за Фердинанд;
  • първите люлякови храсти е Европа са прорасли в замъка на карлица Елизабет;
  • "syringa" - от гръцки означава тръбичка или свирка. От клончетата на растението се правят свирки, след почистване на сърцевината им. В този ред на мисли една стара легенда гласи, че бог Пан превръща нимфата Сиринга в храст, от който прави свирка, издаваща магически звуци;
  • през май месец в Германия се окрасяват домовете с люляк. В съцветията се търси цветче с 5 венчелистчета - смята се за носещо щастие. Там той е изключително много разпространен и считан за лекувит. Поради това се засажда в огромни количества навсякъде, включително и около болници. Само ароматът му действа релаксиращо и успокояващо;
  • във Великобритания люлякът се приема като символ на несподелената любов и разочарование, както и поднесен на един от бъдещите съпрузи за тактично отказване на бракосъчетанието. За разлика от британците, за руснаците и французите цветето е онова, което събужда и вещае любов;
  • французите наричат люляка "lilas" - в превод от персийски означава "цвете";
  • в някои страни растението се изучава като показател за замърсеността на околната среда;
  • от дървесината на люляковия храст се правят лули.

ВНИМАНИЕ!

Синилната киселина в люляка е изключително отровна. Поради тази причина миризмата на растението се използва за гонене на насекоми - вдишването на люляковият аромат е смъртоносен за тях.

Още по темата:

3.2, 14 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиЛюбопитноЛайфстайлАлтернативна медицинаПроизводителиХранене при...НовиниИсторияСнимкиЛеченияОрганизацииКлинични пътекиМедицински изследванияДиетиСпортЕ-тата в храните