Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Астериди (Asterids) Клон Еуастериди I (Euasterids I) Разред Lamiales Сем. Lamiaceae (Устноцветни) Лавандула

Лавандула

Сем. Lamiaceae (Устноцветни)

Лавандула - изображение

Лавандулата (lavandula angustifolia) представлява едногодишно тревисто растение, развиващо се под формата на полухраст или храст. Билката принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae). Видове лавандула, които се използват с декоративна цел са: L. multifida, L. dentata, L. stoechas. В ботаниката са известни около 30 вида лавандула.

УСТРОЙСТВО:

Кореновата система на лавандулата е силно разклонена, като достига на дълбочина до 4 метра. Това определя нейното противоерозионно действие.

Лавандулата расте като туфа, с многобройни изправени стъбла и големина до 60 см в диаметър. Вдървесяване на клонките й се наблюдава при по-старите издънки. Младите разклонения са подобни на трева, четириръбести, покрити с власинки.

 

 

Листата са срещуположно разположени и покрити с трихоми. Имат линейно-ланцетовидна форма, целокрайни са и със сиво-зелен цвят. Като вечнозелено растение, листната маса на билката се сменя последователно.

 

 

 

 

Цветовете са много малки, със синьовиолетово оцветяване и образуващи класовидни съцветия. В самото съцветие са разположени под формата на пръстенчета. Представляват двуустни фунийки с четири тичинки. Цветоносните стъбла в една туфа лавандула могат да достигнат до 1000 на брой.

 

 

 

Плодовете на растението предствляват сухи орехчета. Те са гладки, с овална форма, имат лъскав черен цвят и съдържат едно семе. Не са от значение за размножаването на билката. То се осъществява чрез резници.

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Най-често се среща в Казанлъшката и Карловската котловини, както и в други райони на страната ни. През 1907 година билката се внася в нашата страна, като първоначално се отглежда в опитно поле край град Казанлък. Оттогава до днес отглеждането й се е разпространило в цяла България.

В световен мащаб лавандулата е разпространена в района на Средиземно море, Южна Франция, Алпите, Италия, Северна Африка, Източна Испания, Балкански полуостров, Черноморски басейн, Австралия, САЩ, Велкобритания.

Отглежда се на почва, която не е подходяща за развитие на други култури и има противоерозионни свойства. Вирее на надморска височина до 1000 метра.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се цветовете на билката.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

  • сапонини;
  • горчиви вещества;
  • етерично масло;
  • дъбилни вещества;
  • гликозиди;
  • захари;
  • танини;
  • антоциани;
  • минерални соли;
  • органични киселини.

ДЕЙСТВИЕ:

  • дезинфекционно;
  • противовъзпалително;
  • пикочогонно;
  • спазмолитично;
  • противомикробно;
  • болкоуспокояващо;
  • успокоява нервната система.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

Най-голямо приложение лавандулата намира в козметиката и ароматерапията. Билката е известна със своята медоносност - от 1 декар насаждения, пчелите събират от 10 до 18 килограма мед. Лавандулата намира приложение и като подправка в кулинарията, като е една от съставните единици на "ерб дьо прованс" - известна смес от подправки във Франция. Още от древни времена се използва и в народната медицина. Днес прекрасното цвете намира приложение и в хомеопатията.

У нас, в народната медицина се прилага при: парализа, безсъние, газове, шизофрения, гастрит, ревматизъм, виене на свят, колики, сърцебиене, стомашни болки, главоболие.

Заболявания и състояния, при които лавандулата се използва в съвремието:

  • бъбречни и жлъчни колики;
  • мигрена;
  • сърдечна невроза;
  • болезнена менструация;
  • газове;
  • спазми на гладката мускулатура;
  • нервност;
  • неврастения;
  • използва се за вани при ревматизъм, невралгии.

НАЧИН НА УПОТРЕБА НА ЛАВАНДУЛАТА:

  • запарка - в 400 мл. вода се запарва 1 супена лъжица лавандула. Кисне един час, прецежда се и се пие по 1 кафена чаша, преди хранене три пъти дневно.
  • възглавничка - тя съдържа лавандула, хмел и комунига. Спи се на нея, като повлиява нервност и безсъние, а при менструални болки може да се положи ниско на корема.

Лавандулата може още да се прилага и под формата на инхалации при хрема и кашлица. Локалното й приложение се състои в компреси при акне, обрив и други подобни кожни проблеми. Външно може да се употребява и при стомашни болки, ревматизъм, парализи, натъртване, ужилване и ухапване от насекоми, гаргара при болно гърло, жабурене при зъбобол.

 

Добавена към вана под формата на така наречените "соли за вана", действа успокояващо на кожата. Чето се включва в ароматерапевтични процедури, като въздействието й върху тялото и психиката е основно релаксиращо.

 

 

 

В козметично отношение влиза в състава на много шампоани, сапуни, душ-гелове, маски, ароматизатори, парфюми, дезодоранти и други подобни продукти.

 

 

 

Билката е много добър инсектицид, особено към дрешния молец. Като такъв се използва дори в гардеробиерните на световния моден подиум. Предпазва и от набезите на комари.

 

Много удачно и интересно е приложението й като декоративно цвете. Изключително красиви са флоралните решения с нейно участие, независимо дали в градината на частен дом или в градски паркове. Изсушени китки лавандула могат да красят дома Ви, както и да го предпазват от по-горе посочени насекомни вредители.

 

 

ИНТЕРЕСНО ЗА ЛАВАНДУЛАТА:

  • изключително скъпо растение в миналото, което само богатите хора можели да си позволят да използват
  • римляните са включвали билката в релаксиращите си вани, като така са установили благотворното й действие върху кожата
  • гърците са се научили да правят лавандулов парфюм
  • египтяните са я използвали за украси
  • стрък лавандула е предлаган на родилки за вдишване на аромата, с цел успокояване и облекчение на болките
  • лавандула - цветето символ на отдадеността, предаността и съпричастието, асоциирано с непорочност и невинност.
  • лавандула - пази от завист, зли сили, носи късмет - предпочитана за подарък, особено за млади двойки.

А може би най-необичайното приложение на билката е направената от нея лавандулова лимонада. За напитката са Ви необходими следните продукти - две супени лъжици лавандулов цвят (могат да се използват сухи или пресни цветове), една чаена чаша лимонов пресен сок, кафява захар - една чаена чаша, вода - четири чаени чаши. Водата се оставя да заври, след което към нея се добавя захарта и се разбърква до пълното и разтваряне. Махате тенджерата от котлона и към течността прибавяте лавандуловите цветчета. Затваряте съда с капак и оставяте да престои около 30 минути, след което прецеждате отварата и към нея добавяте лимоновия сок. След като добре я разбъркате, разсипвате я в подходящи чаши, добавяте лед и по желание декорация с лимон и лавандулови стръкчета.

ЛАВАНДУЛОВО МАСЛО:

България е най-големият производител на лавандула за 2010 година. Последващата я страна е Франция. В Италия и Франция е установено, че се произвежда най-качественото лавандулово масло. Полученото такова в Португалия и Испания мирише на камфор - счита се за влошен аромат.

Продуктивността на един декар лавандулови насаждения е: от 300 до 400 килограма цвят и от 3 до 5 килограма лавандулово масло. Едно от ценените лавандулови масла на световния пазар е българското.

Маслото намира приложение в ароматерапията, козметиката и като лечебно средтсво. Употребата му е безопасна.

Вещества, които се съдържат в лавандулото масло: линалол, гераниол, линалилацетат, борнеол, цинеол, пинен, кумарин, камфор и други. Най-ценно от тях се оказва линалилацетатът - в граници на съдържане в маслото от 30 до 60 %.

Характеристики на лавандуловото масло:

  • жълтозелен цвят
  • аромат - силен, наситен при добро, подходящо съхранение
  • фин аромат - при разреждане на маслото със спирт
  • характеристики по БДС - външен вид – лесноподвижна прозрачна течност; цвят – жълтеникав; съдържание на вода – не се допуска; миризма – характерна за цветовете на лавандулата; специфично тегло – 0,880–0,900; поляризация при 100 мм тръба – -1° до -10°; рефракция при 20 °С – 1,46; киселинно число – най-много 1,00; разтворимост в 70% алкохол – 1:10; линалилацетат – най-малко 33 %
  • притежава силни антибактериални свойства
  • успокояващо действие
  • обезболяващо действие
  • регенерира клетките

Приложение на лавандуловото масло:

  • гнойни рани и възпаление - под формата на мехлеми
  • грип - чрез вдишвания
  • изгаряне - в бита, слънчево
  • ухапване от насекоми
  • нервност
  • сърцебиене
  • стрес
  • главоболие
  • менструални болки
  • безсъние
  • акне
  • косопад
  • пърхот

Маска за лице с лавандулово масло, която премахва стреса, умората и напрежението изписани на него след дневната натовареност:

Съставки - четири капки етерично масло, една супена лъжица кисело мляко, половин чаена лъжичка зехтин, четвърт супена лъжица мед. Изброените съставни единици се хомогенизират добре и оставят в хладилник да престоят една вечер. Лицето се измива добре с подходящ детергент и подсушава. С масажни движения маската се нанася по него и деколтето. Така престоява 20 минути. След което намазаните зони се изплакват с хладка вода. Отново могат да се масажират с няколко капки лавандулово масло вместо хидратиращ крем. Маслото се оставя да попие добре в кожата.

С разтворено в спирт масло могат да се правят разтривки при състояния на ревматизъм, простуда и невралгия.

Внимание!

Не използвайте лавандуловото масло през първите три месеца от бременността.

ЛАВАНДУЛОВА ВОДА:

При извличането на лавандуловото масло се получава и вторичен продукт - лавандулова вода. Тя също се използва в козметиката и ароматерапията. Водата съответно е с по-слаби свойства от маслото. Прилага се по същия начин като него, особено при ухапвания от насекоми и изгаряния. Може да се добавя към маски с хума, като подкрепя почистващото и противовъзпалителното им действие.

Още по темата:

3.7, 17 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни проблемиБотаникаАлтернативна медицинаСпортЛюбопитноЗдравни съветиНовиниЛеченияЛайфстайлПроизводителиМедицински изследванияХранене при...Клинични пътекиНормативни актовеТестовеИсторияХрани и ястияИнтервютаСпециалистиАнкетиДиетиОрганизацииСнимкиАптекиРецептиЗаведения