Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Надотдел Семенни растения (Spermatophyta) ОТДЕЛ MAGNOLIOPHYTA (SPERMATOPHYTA, СЕМЕННИ РАСТЕНИЯ) Група Покритосеменни (Magnoliophytina, Angiosperms) Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения) Киноа

Киноа

Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения)

Киноа - изображение

Киноа (Chenopodium quinoa) е растение подобно на зърнените култури, което се отглежда заради ядливите му семена. Принадлежи към семейство Лободови (Chenopodiaceae), към което се отнасят спанака, лобода и цвеклото, което доказва липсата на връзка между нея и житните култури. Основна храна е била на инките, които са я отглеждали преди около 4000 години. Те са приемали растението за свещенно. Наричали са го "майката на всички зърна", като традицията е повелявала вождът първи да засее семена, при започване на сезонната сеитба, като използва златни оръдия на труда.

Киноата е едногодишно растение с широки листа, покрити с мъх, брашнести, рядко гладки, обикновено разположени последователно. На височина израства около 2 метра.

Семена на киноа


Семената на киноа приличат на кускус, леща или пшеница.

Плодовете на растението са с големина около 2 мм в диаметър, с различно оцветяване от бяло до червено или черно, в зависимост от сорта киноа.

 

Съцветия на киноа

Съцветията водят началото си от върха на растението или от основата на стъблата му. Те се състоят от централно клонче, от което излизат вторични разклонения, а от тях третични и двете завършващи с цвят. Зелените цветове са с прост околоцветник, двуполови, самоопрашващи се.



Стъбло на киноа

растение киноа

 

 

Стъблото на киноа е разклонено или неразклонено, в зависимост от сорта. Оцветено е в зелено, червено или лилаво.

Съществуват два вида киноа:

  • обикновена – с дребни семена, оцветени бяло или светло бежово. Перу е държавата, в която вида киноа се среща най-често.
  • кралска – с едри семена, червеникаво оцветени, със специфичен вкус. Отглежда се при определени климатични условия, предимно в Боливия.

 

 

Разпространение на киноа

Родина на растението са високите части на Андите, развивайки се на надморска височина до около 4000 метра. Най-напред е било култивирано в района на Андите на Еквадор, Боливия, Колумбия, Перу. Във Великобритания са направени опити за отглеждане на киноа, но те са завършили с неуспех и повече не са подновявани. Все още не е напуснало пределите на планинската си родина, заради изискванията си към климата и продължителността на деня.

Използваема част на киноа

От растението се използват семената и листата.

Химичен състав на киноа

Киноа разполага с много добър хранителен състав в сравнение с останалите житни култури. Семената съдържат всички основни аминокиселини, големи количества минерали - калций (в лесно усвоима форма), желязо, магнезий, манган, фосфор, малко въглехидрати, 8 незаменими аминокиселини, големи количества витамин B и Е, протеини (14 - 20% от масата на зърното), фибри, ниско съдържание на мазнини. След добивът им, те се обработват, за да се премахне покритието им, което съдържа сапонини - горчиви на вкус.
Киноа е лесна за усвояване и не съдържа глутен. Има леко горчив вкус и нисък гликемичен индекс.
В 100 грама киноа се съдържат 14 г белтъчини, 6 г мазнини, 7 г фибри, 64 г въглехидрати и 368 Ксаl.

Приложение на киноа

Киноа, използвана в менюто на местното население на Андите, е отстъпвала по важност само на картофите и е била следвана от ориза. Семената на киноа се търсят на пазара, като диетична храна. Те се приготвят много лесно, като преди това трябва да се измият старателно, за да се премахнат горчивите сапонини покриващи зрънцата.

Консумация на киноа

  • варена: желаното количество зърна киноа се заливат с два пъти повече вода, варят се около 15-20 минути. Вече сварени придобиват прозрачен цвят, имат землист аромат, вкус на ядки и са леко хрупкави. След сваряването семената може повторно да се измият. Приготвена по този начин, киноата увеличава обема си 4 пъти.
  • под формата на кълнове: зрънца от растението се накисват за около 4 часа във вода, като съотношението киноа – вода е 1 към 2, поради набъбването на семената. Следва прецеждане и измиване на киноата. Вече покълнала може да се добави към салати, зърнено-плодови закуски, сурови хлебчета или да се консумира самостоятелно в комбинация с балсамов оцет и малко чесън. Покълналата киноа е изключително полезна, поради активиране на ензими и многократно увеличаване на витамините и минералите в нея, зрънцата стават по-меки, а сапонините и инхибиторите в тях се изхвърлят чрез водата.

Киноа, приложена в супи и различни други ястия, им придава плътност и приятно ухание. Може да се консумира в комбинация както със зеленчуци, така и с различни видове меса. Интересното е, че от тези ценни семенца се приготвят салати, пилафи и дори десерти, комбинират се успешно и с мюсли. Заменят ориза, кускуса, булгура, в зависимост от изискванията на ястието. От нея се приготвя хляб, хлебни изделия, слабоалкохолна напитка с вкус на бира, а в комбинация със сирене представлява чудесна здравословна закуска.

Като източник на калций, растението е полезно за употреба от вегани и от хора с непоносимост към лактоза. Липсата на глутен в нея, я прави лесна за усвояване. Малкото въглехидрати в киноа, осигуряват бавното й и пълно усвояване, като не причинява напълняване. А веганите я приемат като заместител на месото, заради високо съдържание на протеини. Тя е една от най-подходящите храни за екипажите на космическите екологични системи на НАСА.

Под формата на каша, може да бъде консумирана от бебетата след навършване на 7-месечна възраст.

Продуктът е изключително ценен и се препоръчва от диетолози за консумация при хора страдащи от храносмилателни заболявания, малки деца, бременни, хора спазващи здравословен режим на хранене. Половин чаша киноа задоволява дневните нужди от протеин при децата. По хранителни качества се доближава до млякото.

Сапонините, получени при миенето и обработването на киноа, се използват като антисептик при кожни наранявания и влизат в състава на препарати за миене и почистване на дрехи. В медицината се прилага за облекчаване на болки.

Рецепти:

  • Бургери от киноа - киноа, моркови, лук, слънчогледово семе, бадеми и целина, последвано от пържене на сместа в зехтин.
  • Табуле с киноа – 1 чаена чаша сварена киноа, 2 домата, 2 връзки магданоз, 2 стръка пресен или 1 глава сух лук, сок от 1 лимон, зехтин и сол на вкус. Сварявате киноата в съотношение 1:1 с вода и оставяте да изстине. Нарязвате доматите, лука и магданоза на дребно, смесвате ги с киноата и ги овкусявате с лимоновия сок, солта и зехтина. По желание може да се прибави козе сирене.
  • Салата с киноа и три вида чушки – 1 чаша сварена киноа, 1 червена, 1 зелена и 1 жълта чушка; 1 скилидка или 2 стръка пресен чесън, 1 връзка копър, сока на 1 лимон, сол, зехтин. Киноата се вари както е посочено в предната рецепта. Чушките се пекат, белят и нарязват на дребно заедно с копъра и чесъна. Смесват се с киноата, овкусяват се (сол, зехтин, лимонов сок), като отново към салатата може да се прибави козе сирене.
  • Рецепта за суровоядци: 3 чаши покълнала киноа, 1 чаша нарязани домати, половин краставица нарязана на кубчета, стрък зелен лук, сок на половин лимон. Всички продукти се разбъркват в купа и консумират.
  • Мляко от киноа: половин чаша киноа, 4 чаши вода, щипка хималайска сол, по желание половин лъжица ванилова есенция, мед, агаве или стевия за подслаждане. Заливате киноата с вода и оставяте да престои една нощ. После измивате зрънцата добре с вода. Всички продукти се слагат в блендер пълен до половината с вода. Разбиват се за най-малко минута на висока скорост. За да добие сместа желаната от Вас консистенция, добавете вода към нея, в количество сметнато от Вас за достатъчно.
  • Рецепта за тези, които обичат месо – ароматни пилешки шишчета и киноа със зеленчуци: 2 броя пилешки гърди, 1 кафена лъжица хариса (тунизийски лют сос), сок от 1 зелен лимон, сол, прясно смлян черен пипер, 250 грама киноа, четвърт червена зелка, нарязана на ситно; 1 голям морков настърган на ситно; 1 шепа печурки, 100 грама зелен боб, нарязан на тънки ивици. Нарязвате пилешките гърди на тънки ивици. Смесвате черния пипер, солта, сока от зеления лимон, харисата и пилешките жулиени. Разбърквате добре и оставяте да престоят в хладилника за 30 минути. Зелето, гъбите и зеленият боб запържвате в малко олио за около 2 минути. Киноата се сварява както е показано по-горе. На шишчетата нанизвате пилешките жулиени и ги изпъжвате в малко олио. Смесвате киноата, настърганите моркови и приготвените зеленчуци, гарнирате шишчетата и сервирате веднага.

„Патладжан Кус-ку“ - патладжан върху канапе от киноа и зеленчуци.

Вегетарианско суши - завито с киноа, вместо с бял ориз и с плънка от авокадо, домат и кълнове.

Съществуват и много други варианти на комбиниране на киноа с други хранителни продукти, които разбира се се определят от Вашите вкусови предпочитания и хранителни навици.

Киноа е достъпна за консумация през цялата година.

Ползи от употребата на киноа

  • облекчава състояние на мигрена
  • предпазва от сърдечна недостатъчност, като пълнозърнеста храна, имаща прикрепваща се форма на фитонутриенти с антиоксидантна сила
  • предпазват от рак, в частност от рак на гърдата при жените в менопауза, като храна богата на фибри и съдържаща фитонутриенти с антиоксидантна сила
  • силен протектор срещу детската астма, като пълнозърнеста храна
  • помага в предотвратяването на появата на жлъчни камъни, като храна богата на фибри
  • понижава риска от диабет тип 2, като богат източник на минерала магнезий
  • правилно функциониране на чревния тракт, като растение с високо съдържание на фибри
  • правилно функциониране на клетките, поради съдържанието на жизнено важни елементи (желязо, магнезий, фосфор).

Интересно за киноа

При колонизацията на Южна Америка, испанските колонизатори са унищожили насажденията с „храната на индианците” (така са наричали киноа) и са забранили отглеждането й. Инките са продължили тайно нейното отглеждане по високи и недостъпни части на Андите. Така са запазили ценното за тях растение.

Най-големи производители на киноа са Боливия, Чили, Перу.

2013-та година е обявена от ООН за Международна година на киноа, като целта на това събитие е да се популяризират производството и познанията за културата. Тя се нарича „златото на инките”. Одомашнена е преди около 4000 години и е била основен източник на протеини, като е превъзхождала месото на единствените одомашнени животни по онова време – морските свинчета и ламите. В областта на рекламата, тя е известна като „чудното зърно от Андите”.

Още по темата:

4.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни съветиБотаникаЛюбопитноАлтернативна медицинаЛеченияИсторияНовиниИнтервютаПроизводителиХрани и ястияРецептиХранене при...СпортСъставкиЗдравни проблемиМедицински изследванияЛайфстайлКлинични пътекиАнкетиОрганизацииСнимкиНормативни актовеСпециалистиЗаведенияДиетиТестовеКалкулаториАптеки