Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Астериди (Asterids) Клон Еуастериди I (Euasterids I) Разред Rubiales Сем. Anacardiaceae (Смрадликови) Кашу, Индийско кашу, Индийски фъстък

Кашу, Индийско кашу, Индийски фъстък

Сем. Anacardiaceae (Смрадликови)

Кашу, Индийско кашу, Индийски фъстък - изображение
  1. Ботанически характеристики
  2. Производство на ядки кашу
  3. Химичен състав
  4. Приложение
  5. Ползи от консумацията на кашу
  6. Здравословни рискове при консумацията на кашу
  7. Интересно за кашу
  8. Рецепти с кашу
  9. Алергия от ядки кашу

Кашу (Anacardium occidentale, Anacardium curatellifolium), представлява вечнозелено дърво от семейство Смрадликови (Anacardiaceae). Известно е още и като индийски фъстък, индийско кашу.

Устройство на кашу

Достига на височина средно до 10-12 метра, понякога повече от 14 м. и често е с недобре оформено стъбло. Съществува дърво кашу “джудже”, което расте до 6 метра височина и се оказва, че то е с по-ранна зрялост и по-високи добиви от плодове. Плодоносният живот на дървото е до 45 години, като за една година може да роди до 300 плода.

 

Листата имат елипсовидна форма и са разположени спираловидно на клоните. Те са със жилава текстура, дълги между 4 и 22 см., широки от 2 до 15 см., с гладки ръбове. Цветовете са събрани в съцветие метлица с дължина до 26 см. Всяко цветче е оцветено в бледо зелено от начало, а в процеса на развитието му придобива червеникави нюанс. Разполага с пет тънки, остри листенца, дълги от 7 до 15 мм.

 

Плодът на дървото се нарича кашу-ябълка. Тя е с овална форма и прилича на круша или дюля. Достига на дължина от 5 до 10 см., като в узрял вид има жълт или червен цвят. Тя може да се консумира, като вкусът й е сладък, а миризмата силно сладникава. Месестата част на плода е сочна. Обвивката му лесно се наранява, което затруднява транспорта му и е причина за трудното откриване ябълката на много пазари.

Истинският плод на дървото расте на върха на кашу-ябълката, т.е в долната й част. Той има формата на бъбрек и първи израства на дървото, след което от дръжката му се формира ябълката. В плода има едно единствено семе (костилка) и въпреки, че това е правилният ботанически термин, всички наричат вътрешността на плода ядка-кашу. Много рядко повече от една ядка кашу расте върху една ябълка.

Семето е обвито в двойна черупка (корпус), която съдържа алерген - анакардична фенолна киселина, мощен дразнител на кожата. Тя е химически свързана с по-известен алерген – урузиол, който също е токсичен, открит в отровен бръшлян. Правилното печене на кашуто разрушава токсина. То трябва да се извърши на открито, поради това, че отделящият се дим съдържа урузиол и може да причини тежки, понякога животозастрашаващи състояния, дължащи се на дразненето на белите дробове от дима. Ядката кашу е потопена в токсичен секрет, който го предпазва от термити и други тропически вредители.

Става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която се развива върху жълта или червена ябълка, разположено в тъмна, мъхеста обвивка. Ябълката кашу също се яде, но се разваля бързо. В Индия всяка година се събират около 25 хиляди тона такива "ябълки". Затова наричат кашуто още и "индийски орех".

Името кашу идва от "акажу", което на езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод".
Малкият брой плодове, които ражда дървото кашу, трудоемкостта при събирането на ядките кашу, детоксикирането и транспортирането им, оскъпява вече готовия продукт за консумация. Продажната му цена е сравнително висока.

Производство на ядки кашу

Водещи световни производители на кашу са Виетнам, Нигерия, Индия, Бразилия, Индонезия, Гвинея – Бисау, Кот Дивоар, Филипини, Танзания, Бенин.

Нигерия е най-големият в света производител на кашу с черупки за 2010 година. Тенденциите в производството на ядки кашу са се променяли през десетилетията. Африканските страни се оказват най-големите производители преди 1980 г. Индия става най-големият производител за 1990 г., следвана от Виетнам, станала държавата с най-високо производство на ядки кашу за 2000 г. От 2008 г. Нигерия е най-големият производител на тези ядки. Перу съобщава за най-високи производствени добиви в света на кашу за 2010 г. - 5.27 метрични тона на хектар.

Производството на ядките е най-добро в тропическите страни, защото дървото е чувствително на измръзване (особено падане на слани). Било е адаптирано към различни климатични условия по целия свят, но в рамките на географска ширина от 25 ° N и 25 ° С. Традиционното кашу дървото е висок до 14м. и отнема време от три години, считано от засаждането му, преди да започне плодородния процес при него. Икономически изгодните добиви при него започват около осмата година. По-новите сортове дърво кашу, като джуджетата кашу дървета, достигат 6м. височина, и започват да произвеждат плодове след първата година от засаждането им, с икономически добиви след три години. Добивите на ядки кашу за традиционното дърво кашу са около 0.25 тона от хектар, за разлика от над един тон от хектар за сорта джудже. Присаждане и други съвременни технологии за управление на дървото в създадените с търговска цел овощни градини, се прилагат и използват за по-нататъшно подобряване и поддържане на добивите от ядки кашу.

Разпространение на кашу

Родината на кашуто е Бразилия. Филогенетично растението е по-близко до мангото, отколкото до фъстъка.
Португалски изследователи и португалски търговски флотилии, през 16 век пренасят кашуто в Танзания, Мозамбик, Индия и Кения. Днес то е разпространено най-вече в Индия, следвана от Виетнам, Нигерия, Бразилия и Индонезия – като цяло расте по земите на Африка и Азия.
Кашу ядките дълго време нямат комерсиална стойност. Търсенето им се увеличава едва към началото на 20 век.

Използваема част на кашу

От растението главно се използват ядката кашу и кашу-ябълката. Листата, кората и маслото, което се получава от кашу-ядката, се прилагат под различна форма и за различни цели в народната медицина. Маслото и кълнове от ядки кашу се прилага и в кулинарията.
Кашуто е обвито от двойна черупка, поради това процесът на обработка е дълъг и сложен. Първо плодът се пече в шушулката, за да може да се разчупи. След това остава само ядката обвита в ципа, която трябва да се премахне на ръка. Това е една от причините за високата цена на ядките кашу.

Химичен състав на кашу

Кашуто е богато на магнезий и фосфор. В кашуто се съдържат цинк, селен, мед, желязо и много други минерали. В съставът му влизат още алкилфеноли (антиоксиданти) в изобилие, протеини, смилаеми въглехидрати, фибри, витамини от B-групата (В1, В2, В6, B9) ненаситени мастни киселини, аминокиселини и др.

Съдържанието на магнезий в 30 грама сурово или печено кашу, доставя 25% от ОДП (Ориентировъчния дневен прием) за жените и 20% от ОДП за мъжете. Магнезият играе важна роля в стабилизирането на костите и активността на ензимите в организма. Той подпомага мускулната функция и подобрява енергийния баланс на тялото. Медта подпомага функциите на нервната система. 30 грама ядки кашу (сурови или печени) предоставят около 70% от (ОДП) на мед, както за жените, така и за мъжете.

Суровото кашу съдържа повече желязо от печеното. Елементът е важна част от хемоглобина, влизащ в състава на червените кръвни телца. Подпомага добрата циркулация и виталността на кръвта, както и снабдяването на тъканите с кислород. Желязото е необходимо за предотвратяване на мускулна слабост и обща отпадналост. 30 г сурово кашу съдържа 1,9 мг желязо – 11% от ОДП за жени и 24% от ОДП за мъже. При термичната обработка, количеството желязо намалява до 1,2-1,3 мг.

Селенът е друг минерал, който е по-концентриран в суровите ядки кашу, отколкото в печените. 30 г сурови ядки съдържат 5,6 мкг селен – 10% от ОДП и за двата пола. Печените са значително по-бедни – същият грамаж съдържа едва 3,3 мкг. Селенът е мощен антиоксидант, който поддържа оптималната кондиция на ДНК и клетъчните мембрани, предпазвайки ги от увреждане. Дефицитът на селен в организма се свързва с редица ракови заболявания.

Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.). Това го прави препоръчителна част от диетата на хората с наднормено тегло и диабетиците.

Съдържание на 100 грама ядки кашу:

  • енергия – 2314 kJ (550 kcal); въглехидрати – 30,19 грама; нишесте – 23,49 грама; захари – 5,91 грама (сукроза – 5,81 грама, глюкоза – 0,05 грама, фруктоза – 0,05 грама, лактоза – 0 грама, малтоза – 0 грама, галактоза - 0 грама); влакна – 3,3 грама; мазнини – 43,85 грама (наситени – 7,783 гр., мононенаситени – 23,797 гр., полиненаситени – 7,845 гр., холестерол - 0 гр.); белтъчини – 18,22 гр.; вода – 5,2 гр.; пепел – 2,54 гр.
  • витамини: витамин А - 0 микрограма; алфа-каротин - 0 микрограма; бета-каротин - 0 микрограма; витамин B1 - 0,423 милиграма; витамин B2 - 0,058 милиграма; витамин B3 - 1,062 милиграма; витамин B5 - 0,864 милиграма; витамин B6 - 0,417 милиграма; витамин B9 - 25 микрограма; витамин B12 - 0 микрограма; витамин C - 0,5 милиграма; витамин D - 0 микрограма; витамин Е - 0,9 милиграма; витамин К - 34,1 микрограма; ликопен - 0 микрограма.
  • минерали: калций - 37 милиграма; желязо - 6,68 милиграма; магнезий - 292 милиграма; фосфор - 593 милиграма; калий - 660 милиграма; натрий - 12 милиграма; цинк - 5,78 милиграма; мед - 2,195 милиграма; манган - 1,655 милиграма; селен - 19,9 микрограма.
  • аминокиселини (измерени в грамове): триптофан - 0,287; треонин - 0,688; изолевцин - 0,789; левцин - 1,472; лизин - 0,928; метионин - 0,362; цистин - 0,393; фенилаланин - 0,951; тирозин - 0,508; валин - 1,094; аргинин - 2,123; хистидин - 0,456; аланин - 0,837; аспарагинова киселина - 1,795; глутаминова киселина - 4,506; глицин - 0,937; пролин - 0,812; серин - 1,079.

Хранителен състав на обработени кашу ядки

Ориентировъчно съдържание на вещества в 100 гр. храна:

  • печени ядки без мазнина: вода - 2%; ккал – 574; белтъчини – 15,3 грама; мазнини – 46,4 грама; смилаеми въглехидрати – 29,7 грама; фитостероли – 178 милиграма; захари – 0 грама; фибри – 3 грама.
  • печени ядки в мазнина: вода – 4%; ккал – 576; белтъчини – 16,2 грама; мазнини – 48,2 грама; смилаеми въглехидрати – 24,7 грама; фитостероли – 0 милиграма, захари – 0 грама; фибри – 3,8 грама.

Приложение на кашу

Кашуто е страхотна храна, явяваща се отличен източник на въглехидрати, протеини, минерали и витамини. Може да се сервира като закуска или да се включи в рецепти, като други ядки, въпреки че всъщност е семе. Черупката на ядката кашу е токсична, поради което се отстранява преди тя да се предложи на потребителите.

Видове продукти от кашу

  • печено кашу - ядки, които се предлагат във вакумирани пликове. Популярни са и на българския пазар.
  • плодов сок от кашу-ябълки – получава се от месестата част на кашу плодовете. Може да се открие в рамките на ЕС. Получената напитка е сладка, тръпчива, освежаваща, с тропически привкус, който притежава нотки от манго, сурова зелена чушка, грейпфрут и други цитрусови плодове. Може да се дестилира в ликьор.
  • кашу ябълки - свежият плод преди изваждане на ядката представлява местен деликатес в Африка, централната част на Южна Америка (Бразилия) и Азия (Индия). Причина да не го намираме в магазините ни е изключително нежната кожа на плода, която го прави неподлежащ на товарене, съхранение и транспорт.
  • брашно от кашу - деликатес, с който се правят питки и каши.
  • масло от кашу - деликатес, който се използва по-широко в медицината, фармацията и козметиката и по-слабо в кулинарията. Приложението му е установено основно в регионите на добив.

Ядките могат да се консумират като здравословна и нискокалорична храна между основните хранения, да се добавят смлени към салати или чрез накисване за 10-12 часа и последващо пасиране, да се добавят към леки супи и пюрета. Кашу, за разлика от други мазни черупкови плодове, съдържа нишесте до около 10 % от теглото си. Това го прави по-ефективно от други ядки в сгъстяването на ястия на водна основа и десерти на млечна основа. Този необичаен начин на употреба е много популярен в Южна Америка и Азия.
Печени най-често се консумират в комбинация с високоалкохолни напитки.
Консумацията на 60 г кашу седмично е от изключителна полза за сърдечно-съдовата система, според изследване на учени от Харвард. Ядките подобряват функциите на кръвоносните съдове и понижават тоталния холестерол.

Кухнята, в която се използват най-широко е индийската. Влизат в състава на сладкиши, различни видове десерти, сосове къри. Кашу кълнове се консумират сурови или варени в Керала. Кашуто покълва в рамките на дни след падане на земята.
Кашуто може да се бере още когато черупката му е зелена и не се е втвърдила. На този етап от растежа му, черупката е с корозивен ефект и трябва да се премахне с ръкавици. Ядката се потапя във воден разтвор от куркума, за да се отстранят от нея корозивните остатъчни вещества, преди употреба. Така получените ядки се използват в тайландски и китайски ястия.
Във Филипините, кашу влиза в състава на различни десертни продукти, дори се продава като марципан увит в бели опаковки.
В Индонезия, основно се консумират печени и осолени ядки кашу.
В Мозамбик, смлени на прах ядки и картофено пюре са основните съставки на тортата Боло Полана. Десертът е популярен и в Южна Африка.
В Панама плодът кашу се накисва във вода и захар, за по-продължително време, като от сместа се приготвя сладък, кафяв, пастообразен десерт.
Южноамериканските страни са разработили свои собствени специалитети.

Кашу-маслото е тъмно жълто на цвят и се използва за готвене или в салатен дресинг. То може се получи при студено пресоване на ядките.

Маслото получено от черупката на кашуто, представлява вид естествена смола, която е вторичен продукт от преработка му. То е суровина използвана за различни цели в развиващото се производство на лекарства, антиоксиданти, фунгициди и др. Намира приложение също като средство, с което се третира дървесината, с цел предпазване от тропически вредители и термити. Съставът му варира в зависимост от това как е обработено.

Анакардичната киселина, която е част от състава на маслото, се използва в химическата промишленост за производството на Cardanol. Той се прилага като смола, нанасяйки се като филм върху покрития и за смазване на триещи се елементи.
Химичните вещества, установени в различните части на кашуто, са дерматогенни, като маслата на отровния бръшлян, и крият непосредствена опасност по време на ръчната обработка на плода.

Други примери за приложение на течните продукти извлечени от черупките и ядките кашу: в областта на химичните междинни продукти, добавки, стабилизатори, смазочни материали, алтернативни горива за дизелови двигатели, диспергиращи вещества, антиоксиданти и антикорозионни бои, абразиви и прахове за триене.

Форми на консумация на ябълката кашу от различни народи

Тя се консумира прясна, варена в сосове къри, или ферментирала под формата на оцет, както и в състава на алкохолна напитка. Използва се за направата на консерви, лютеници и конфитюри в някои страни като Индия и Бразилия. В много други държави, особено в Южна Америка, ябълката кашу се използва за ароматизиране на напитки - алкохолни и безалкохолни. В Бразилия, тя е популярна с плодовия аромат, който придава на националната напитка – (Каипиринха) Caipirinha.

В голяма част от Южна Америка, хората повече считат ябълката кашу за деликатес, отколкото ядката кашу, която пък е по-популярна другаде. В действителност, в много страни от Южна Америка, ябълката кашу е по-популярна като храна, отколкото е ядката кашу. Една голяма причина за това е просто наличието на ябълки от кашу. Популярни са, когато те са лесно достъпни. Често в страни, където не могат да се доставят, се внася сокът от тях.

Кашу-ябълката имат сладък но стипчив вкус. Стипчивостта се дължи на урузиола, съдържащ се във восъчния слой на кожата на плода. Урузиола може да доведе до леко дразнене на кожата, която е била в контакт с ябълката. Тази стипчивост понякога се отстранява чрез задушаване на плода в продължение на пет минути преди измиването му със студена вода; алтернативно - варене на плода в солена вода в продължение на пет минути или накисване в разтвор на желатин, отново намаля стипчивостта. Когато се смесва с напитки или използва като ароматизатор, стипчивостта силно се разрежда и обикновено не причинява дразнене и алергии.

В Гоа, ябълката кашу се пюрира, сокът се извлича и съхранява с цел ферментация в продължение на няколко дни. Ферментиралият сок след това се подлага на двоен дестилационен процес. Получената напитка се нарича Фени. Фени е около 40-42 % алкохол. От един вариант на дестилация се получава напитката „урак” (urrac), която съдържа около 15% алкохол.

В южната част на Мтвара, Танзания, кашу ябълката се изсушава и съхранява. По-късно тя се разтваря с вода и ферментира, след това се дестилира, за да се получи силен алкохол, често наричан с общото название „пенпо”.

В Мозамбик , ферментите от кашу ябълката представляват ликьор наречен Agua ardente (изгаряща вода).

Много части на дървото кашу се използват в народната медицина. Семената се смилат и под формата на лапи се прилагат при лечение на ухапвания от змии. Маслото от ядката се нанася на напукани пети или се ползва като противогъбично средство. Кората, листата и плодовете се прилагат при рани и обриви. Те имат противогъбично, антипиретично и антидиарично действие.
Екстракти от листата на дървото с петролов етер и етанол, инхибират растежа на различни видове бактерии и гъбички. Химикалите, идентифицирани в обвивката на кашу, са прилагани и е изследвано действието им срещу Streptococcus Mutans (бактерия, която поразява и се развива в стоматологични кухини). Установява се, че химикалите са активни ин витро срещу тази и други Грам-положителните бактерии.

Здравословни ползи от консумацията на кашу

Съдържа умерени дози от витамините В1, В2, В6 и най-вече витамин В9;
Изключително богат на минералит - магнезий и фосфор, а също така осигурява големи дози цинк, мед и желязо. Съдържанието на желязо намалява при изпичане с мазнина.

Укрепва скелетно-мускулната система

Кашуто има нисък гликемичен индекс (22+/-5) и нисък коефициент на гликемично зареждане (2,86 за 50 гр.), което го прави отличен източник на смилаеми въглехидрати и препоръчителен елемент от хранителния режим на хора, страдащи от диабет и имащи наднормено тегло.

Мононенаситените мазнини, съдържащи се в кашуто, спомагат за намаляване високите нива на триглицеридите, които са свързани с повишен риск от сърдечни заболявания – то предпазва от сърдечно-съдови заболявания.

Богато на антиоксиданти, кашуто помага и за елиминирането на свободните радикали, виновни за бързото остаряване на организма и развитие на ракови заболявания.

Консумацията на кашу спомага за нормализиране на съня при жени в менопауза. Също така стимулира производството на пигмента меламин в кожата и косата.

Ядките имат висока енергийна плътност и голямо количество хранителни влакна. Тъй като са висококалорични – 100 г кашу съдържат 578 калории - ядките трябва да се консумират в умерени количества, особено от хора с проблемно тегло.

Здравословни рискове при консумацията на кашу

Кашуто не е напълно безопасна храна. Това се дължи на съдържащите се в него токсин урузиол, оксалати в относително висока концентрация и алергени.
Оксалатите са склонни да кристализират в организма и поради това понякога са причина за образуването на бъбречни и жлъчни камъни. Някои лабораторни изследвания сочат, че присъствието на оксалатите в храната, подтиска усвояването на съпътстващия калций. Ако страдате от остеопороза или дефицит на калций, по-добре избягвайте системната консумация на кашу.

Алергичните реакции свързани с кашу са характерни най-вече за хора живеещи в районите на добива на кашу, които влизат в контакт с токсичната течност на ядката. В глобален план алергиите към кашу са далеч по-слабо изразени в сравнение с тези към орехи, лешници и фъстъци. В случай, че сте физически здрави и храната ви съдържа достатъчно източници на калций, няма причини за безпокойство.

Как да изберем и съхраним кашуто?

У нас кашуто се продава в изпечено състояние във вакумирани пликчета. Преди да закупите кашу, осведомете се за срока на годност, съдържанието и произхода му. Проверете за наличие или липса на знак за добър стандарт за производство, маркер за био храна. Съхранявайте кашуто на сухо и хладно място, най-добре в хладилника. Можете да замразите ядките за период до половин година. Веднъж отворени, те се развалят бързо. Не консумирайте кашу, което има вкус на гранясало!
Съхранява се в непрозрачна опаковка. Тя гарантира, че няма навлизане на светлина и съответно възможност ядката да граняса. Ако ядките са изложени на пряка слънчева светлинна и топлинна обработка не се запазва качеството на продукта, тъй като той съдържа мазнини, които могат лесно да се развалят. След отваряне на опаковката е най-добре да се съхраняват на сухо и хладно място (хладилник).

Интересно за кашу

По време на Втората световна война маслото от черупките на кашу се използва като саботажно средство от OSS ( Щаб на стратегическите служби ), за унищожаване на двигателите на немските автомобили, като са го излива в картера на двигателя.

Други приложения на маслото е като добавка към спирачната течност, с цел намаляване износването на спирачките на автомобила. Влиза като смола в състава на въглеродни технически продукти.

Ябълката кашу съдържа пет пъти повече витамин С от един портокал. Тя е потопена в токсичен секрет, който предпазва от термити и други тропически вредители.

По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото за да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно, заради маслото около ядката, което предизвиква появяването на мехури върху кожата. Оттук идва още едно наименование на тези ядки – „мехурчести”. Именно от това масло правят мастило за печатите върху тъканите, пропиват дървесината срещу гниене. И ето още едно наименование на кашуто – „мастилени орехи”.

В суров вид ядките кашу са абсолютно безвкусни и само когато са печени са истинско лакомство.
Интересното при кашуто е, че то има и тъмна страна, която отива по-далеч от ролята му да удължава приема на алкохол. Става дума за коктейл от химикали, към който трябва да подходим с внимание.

Идеи за използване на ядките кашу

  • в салати
  • самостоятелно
  • в зеленчукови пюрета
  • като гарнитура към месо и риба
  • в комбинация с алкохолни напитки
  • в състава на сладкиши и кремове

Рецепти с кашу

Добре е кашуто да бъде накиснато преди употреба за да услесни храносмилането. Може да се използва в рецепти с десерти, мусове, кремове, следоледи, ядкови сирена, ядкови млека, торти. Може да се приготви и шейк или мляко от кашу.

Парфе с кашу - 4 замразени банана, 1 чаша вода, 2 супени лъжици конопени семена, 2 супени лъжици накиснато кашу, 1/2 супена лъжица ванилов екстракт, 4 чаши нарязани ягоди; за украса: коноп + ягоди. Всичко се сипва в блендер и разбива. Украсата е по посочения начин.

Вкусни кокосови топчета с кашу - сурово кашу, изсушени парченца ананас, кокосови стърготини, кокосово мляко (по желание), пшеничен зародиш (по желание). Разбийте кашуто в блендер. След това добавете парченца ананас, кокосовото мляко (или вода) и разбийте до получаването на хомогенна смес. Изсипете я в купа и добавете кокосови стъготини (пшеничен зародиш по избор,) докато сместа стане подходяща за оформяне на малки топчета. Направете топчета, посипете ги с кокосови стърготини и ги сложете в хланидилник за няколко часа, за да стегнат. За да не стане сместа много сладка и тежка, кашуто и сушените парченца ананас могат да се накиснат във вода за няколко часа.

Суров шоколад от кашу ядки - 1/2 чаша настъргана какаова паста, 2 чаши настъргано какаово масло, 1/4 чаша агаве, 2 десертни лъжички кокосово масло, 1/2 чаена чаша кашу (смляно), 1 чаена лъжичка мак на прах, малко годжи бери за украса. На водна баня първо се разтапят какаовата паста и какаовото масло (може настъргани, за де е по-лесно). После добавете останалите продукти и изсипете във формички, може хартиени. Оставете шоколада да стегне в хладилник и консумирайте.

Свеж следобеден пастет от кашу - накиснато за 2 часа кашу 150 гр, хималайска сол, малко черен пипер, малко сок от лимон, 2 малки зелени чушки, малко нори (плод), пресен чесън, пресен копър, сушен босилек. Съставките се дозират на око. Всичко се пасира в блендер и консумира.

Кашу в диета – поради ниският му гликемичен индекс то е подходящо за спазване на нисковъглехидратна диета. Но поради висококалоричността му, трябва да се консумира в премерени количества.

Алергия от ядки кашу

Хората, които са алергични към урузиола в кашуто, могат да реагират по същия начин и към мангото и шам-фъстъка, които също са от семейство Смрадликови. Ядките кашу са по-слаб алерген от други ядки, например фъстъците.

За някои хора кашу, както и други черупкови плодове, могат да доведат до усложнения или алергични реакции. Алергиите се дължат на протеини в ядките и добавени вещества в процеса на обработката им. Тези алергични реакции могат да бъдат животозастрашаващи и дори фатални. Ако се наблюдават подобни признаци, навременната лекарска помощ е необходима.

Често алергиите от ядките кашу се ограничават в областта на устата - зачервяване, лек оток, сърбеж. Те са по-незначителни и отшумяват сравнително бързо.

Още по темата:

5.0, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЗдравни съветиЛюбопитноРецептиБотаникаСпециалистиЛеченияХрани и ястияЛайфстайлНовиниИсторияМедицински изследванияКлинични пътекиХранене при...Здравни проблемиАлтернативна медицинаСнимкиДиетиОрганизацииТестовеНормативни актовеЗаведенияПроизводителиЕ-тата в храните