Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Primulales Сем. Primulaceae (Игликови) Иглика – жълта, Игличина, Аглика

Иглика – жълта, Игличина, Аглика

Сем. Primulaceae (Игликови)

Иглика – жълта, Игличина, Аглика - изображение

Иглика-жълта (Primula officinalis, Primula veris) представлява многогодишно, тревисто, красиво цъфтящо растение. Известно е още с имената: Игличина и Аглика. Наричат я още "цветето на Христос". Класифицира се към семейството Игликови (Primulaceae). На латиница растението носи следните имена: fairy cups, cowslip primrose, key of heaven, key flower, palsywort, primrose.

В Дания, игликата е традиционно използвана за лечение на епилепсия и гърчове.

УСТРОЙСТВО:

листа и стъбла иглика-жълтаИгликата израства на височина до 25 см.  Листната й маса се развива под формата на розетка. Листата са изразено назъбени, дълги 5-15 см и 2-6 см широки, с яйцевидна форма и набръчкана повърхност. Прорастват с къси дръжки направо от корените. Оцветени са в тъмните нюанси на зелено-сивото. Коренището й е сиво-кафяво и от всичките му страни излизат белезникави коренчета.

цветове иглика-жълта

 

Цветоносното стъбло е безлистно и високо до около 20 см. Завършва с едри цветове, събрани на групички от по 10-30 на брой, образуващи съцветие. Всяко цветче е с диаметър от 9 до 15 мм. Те носят различни нюанси на оцветяване в жълто. Цъфти през април и май месец, а семената й узряват през юли и август.

 

 

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Видът е разпространен в по-голямата част на умерения климат на Европа и Азия. Губи се в северните ширини, за да се появи отново в северен Съдърланд и Орки и в Скандинавия. Среща се по ливади, гори, из храсталаци в планинските райони на цялата ни страна.

Жълтата иглика често хибридизира с други видове от род Иглика, например с Primula vulgaris. Ботаниците са открили най-малко двадесет и пет от тези хибридни форми в австрийските Алпи.

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използват се коренището с корените, цветовете и листата на растението. Корените могат да се прибират през пролетта или есента, като се изсушават за по-нататъшна употреба. Цветовете се събират при състояние на пълно разтваряне, без такива, които са увяхнали или неразтворени.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:

Корените на жълтата иглика съдържат примулаверин и примеверин и техни фенолни агликони. Изсушените корени съдържат значителни количества тритерпенови сапонини, като примула киселина I / II. Тези вещества в надземната част на растението се установяват в чашелистчетата, като в тях доминиращи съединения са флавоноидите.

Други вещества откири в коренищата и корените на игликата са гликозиди, етерични масла, витамини (аскорбинова киселина и каротин), катехинови дъбилни вещества. Надземната част на растението съдържа дъбилни вещества, витамин C, провитамин A, флавоноиди.

ДЕЙСТВИЕ:

  • откашлящо и отхрачващо;
  • диуретично и потогонно;
  • успокояващо нервната система;
  • болкоуспокояващо;
  • противовъзпалително;
  • спазмолитично;
  • седативно.

Жълтата иглика втечнява секретите в белия дроб и подпомага изхвърлянето им навън. В същото време увеличава и стомашната секреция, което от своя страна подобрява процесите на храносмилане.

Съдържанието на сапонини в агликата, определя отхрачващото й действие, а салицилатите в нея имат болкоуспокояващи, противовъзпалителни и антипирептични ефекти. Тритерпеноидните сапонини, установени в корена са силно отхрачващо средство. Той притежава и леко диуретично, противоревматично и забавящо съсирването на кръвта действие.

Листата имат сходни лечебни свойства с корените, но са с по-слабо действие.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • простудни заболявания;
  • кашлица;
  • бронхит;
  • коклюш;
  • грип;
  • неврози, нервни кризи, стрес, тревожност;
  • диария;
  • астма;
  • спазми, парализи;
  • ревматизъм;
  • алергии;
  • задържане на течности в организма.

Игличината се прилага и при: оток в областта на носа и гърлото, главоболие, безсъние, хистерия, тремор, магарешка кашлица, подагра; невралгия, нервност и други оплакванията от страна на нервната система, отпадналост, скорбут, затруднено уриниране, възпаление на пикочните пътища.

Тя помага за ускоряване на диурезата, с цел стабилизиране на сърдечната дейност, при световъртеж и се включва в лечението на сърдечна недостатъчност.

иглика

 

Корените, изсушен и под формата на прах, се използват за лечение на хронична кашлица (особено такава, която е свързана с хроничен бронхит и катарална конгестия), грип и други фебрилни състояния.

В комбинация с корен от тинтява, бъз, върбинка и киселец, игликата се използва за поддържане на здрави синуси и лечение на синузит.

При бронхит - корен от иглика в комбинация с мащерка действа откашлящо и облекчава симптомите на бронхит, кашлица и хрема.

Хомеопатично лекарство се прави от цялото растение. То се използва за лечение на бъбречни оплаквания и катар.

 

 

НАЧИН НА ПРИЛОЖЕНИЕ:

чай от иглика

  • запарка - 2 чаени лъжички иглика се добавят към 300 милилитра вряла вода и се оставят да киснат в продължение на половин час. Прецежда се и се пие 4-5 пъти по една кафена чаша през 2-3 часа;
  • запарка от корени - ситно счукани корени в количество от 1 супена лъжица се заливат с 300 милилитра вряла вода. Така престояват в продължение на 30 минути. След прецеждане получената течност се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден;
  • запарка от цветове и листа - количество от 8 до 10 грама билкова маса се залива с 500 милилитра вряла вода, като така престоява 15 минути. След което се прецежда и се приема в количество по 1 кафена чашка, 3 пъти на ден.

Жълтата иглика в кулинарията:

салата с игликаСок от билката се е използвал при пърженето на вратига (друга билка).

Младите листа могат да се консумират сурови или варени в различни основни ястия и супи. В миналото испанците са ги добавяли към салати. От тях може да се прави и чай.

Цветовете - сурови или варени, също могат да се влагат в ястия, консерви или като гарнитура. Прилагали са се като ароматизираща съставка на вино и оцет. Декоративната и ароматизиращата им стойност е по-голяма в кулинарията, отколкото хранителните им качества.

Взаимодействие на жълтата иглика с лекарства:

  • препоръчва се повишено внимание при съвместен прием на иглика с антиконвулсантни и противовъзпалителни средства;
  • да се приема внимателно и със сърдечни медикаменти;
  • наличието на спазмолитични ефекти, резултат от употребата й, налагат внимателното й използване и със спазмолитици.

Взаимодействие на жълтата иглика с билки и добавки:

  • приемът й да се извършва с повишено внимание при съвместна употреба с други билки и добавки, притежаващи антиконвулсивни, хемолитични, спазмолитични и противовъзпалителни свойства;
  • билки и добавки, както и с такива оказващи влияние върху сърдечната дейност.

ВНИМАНИЕ!

Редки нежелани реакции, като гадене и диария, при употребата на аглика, се дължат на сапонините в растението. За развитието на алергични реакции вероятно отговорни са фенолните съединеия в нея.

Нежелани ефекти при прекален прием на корен и коренища от жълта иглика - безсъние, отравяне, придружено от кожни проблеми, повръщане, диария, раздразнителност и отпадналост.

Не трябва да се използва по време на кърмене, от бременни жени, пациенти, които са чувствителни към аспирин, или такива, които приемат антикоагуланти лекарства като варфарин. Хемолитичните й качества, определят употребата й с повишено внимание от пациенти със заболявания на кръвта. Използвайте с повишено внимание и ако страдате от високо или ниско кръвно налягане.

При проявена алергия към билката, също не трябва да се употребява, дори в единични случаи.

Да се използва под лекарски контрол!

3.8, 6 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиЛайфстайлЛюбопитноАлтернативна медицинаЛеченияХранене при...ТестовеСнимкиАнкетиИсторияНовиниСоциални грижиМедицински изследванияКлинични пътекиСпортЗдравни проблемиЗаведенияОрганизацииСпециалистиДиетиНормативни актове