Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клас Liliopsida (Едносемеделни растения) Клон Комелиниди (Commelinids) Разред Zingiberales Сем. Zingiberaceae (Джинджифилови) Джинджифил, Исиот, Джинджър

Джинджифил, Исиот, Джинджър

Сем. Zingiberaceae (Джинджифилови)

Джинджифил, Исиот, Джинджър - изображение

Джинджифил се нарича коренът на растението Zingiber officinale, което носи същото наименование - джинджифил. Използва се като подправка и като билково лекарство. Познато е още с имената Исиот и Джинджър. Към неговото семейство Джинджифилови (Zingiberaceae) принадлежат и куркумата, и кардамона и галангала. Латинското название "Zingiber" произлиза от санскритската дума "shringavera", което означава "оформено като рогата на елените."

Устройство на джинджифил

коренови грудки на джинджифил

Джинджифилът е многогодишно тревисто растение с добре развита коренова система, грудкообразна и силно разклонена. Външната повърхност на корените е подобна на корк и има същият цвят като него, а вътрешността им е бледожълта с подобен на лимон пикантен аромат. Стеблото му достига височина до 1,5 м. Има тънки, ланцетовидни листа, които достигат дължина до 1,2 метра. Разположени са последователно на клончетата.

 

 

 

 

Цветовете на джинджифила са събрани в класовидно съцветие. То прилича на конус и се състои от шахматно разположени светло зелени листа, из под които прорастват същинските цветове на джинджифила. Те са обагрени в бледо жълто, с лилаво-червен устен ръб, с жълтеникави точки и ивици по него.

 

 

Разпространение на Джинджифил

джинджифилова плантацияДжинджифилът произхожда от тропическите дъждовни гори на Южна Азия. Сега се смята, че растението вече не може да се намери в дивата природа. Много негови вариянти се отглеждат днес в Индия. Бил е изнасян за Европа в първи век от н.е., като резултат от доходната търговия с подправки по това време и се е използвал широко от римляните.

Джинджифилът е култивиран в целия свят. Общото производство на джинджифил в света при проучване от 2008 година е 1 615 974 тона. Исиотът може да се отглежда до 1500 метра надморска височина на топъл и влажен климат.

Използваема част на Джинджифил

Използват се корените и етеричното масло, извлечено от растението.

Химичен състав на Джинджифил

Характерните аромат и вкус на джинджифила, както и фармакологичната му активност се дължат на съдържащите се в него масла - основно зингерон, шогаоли, валиноидите, галаналите A и B и гингероли (gingerols). Зингеронът се произвежда от гингеролите по време на сушене, които имат по-ниска острота и пикантно-сладък аромат.

Други съединения, присъстващи в растението са въглехидрати, мазнини, минерали, витамини, маслени смоли, восъци и зингибаин (протеолитичен ензим). Коренището на джинджифил съдържа остри ванилил кетони, притежаващи силно противовъзпалително действие, както и антитуморен ефект.

В 100 гр. джинджифилов прах се съдържат:

  • енергия 336 ккал;
  • въглехидрати 71.62 гр;
  • захари 3,39 гр;
  • диетични фибри 14,1 гр;
  • мазнина 4,24 гр;
  • протеин 8,98 гр;
  • витамини: тиамин (В1) 0,046 мг, рибофлавин (В2) 0,17 мг, ниацин (В3) 9,62 мг, пантотенова киселина (В5) 0,477 мг, пиридоксин (В6) 0,626 мг, фолиева киселина (В9) 13 мкг, аскорбинова киселина (витамин С) 0,7 мг;
  • минерали: калций 114 мг, магнезий 214 мг, желязо 19.8 мг, манган 33.3 мг, фосфор 168 мг, калий 1320 мг, натрий 27 мг, цинк 3.64 мг.

В 100 гр. корен джинджър се съдържат:

  • енергия 80 ккал;
  • въглехидрати 17,77 гр;
  • захар 1,7 гр;
  • диетични фибри 2 гр;
  • мазнина 0,75 гр;
  • протеин 1,82 гр;
  • витамини: тиамин (В1) 0,025 мг, рибофлавин (В2) 0,034 мг, ниацин (В3) 0,75 мг, пантотенова киселина (В5) 0,203 мг, пиридоксин (В6) 0,16 мг, фолиева киселина (В9) 11 мкг, аскорбинова киселина (витамин С) 5 мг.
  • минерали: калций 16 мг, магнезий 43 мг, желязо 0,6 мг, манган 0,.229 мг, фосфор 34 мг, калий 415 мг, натрий 13 мг, цинк 0,34 мг.

Действие на Джинджифил

  • възбужда апетита;
  • действа добре при хемороиди;
  • антисептично;
  • антиоксидантно;
  • противокашлично;
  • имуномодулаторен;
  • кардиодепресивно или кардиотонично в зависимост от консумираното количество джинджифил;
  • понижава нивото на мазнини в организма;
  • помага за намаляване нателесното тегло;
  • подобрява умствената дейност;
  • подпомага метаболизма;
  • понижава нивата на холестерол в кръвта;
  • действа като афродизиак;
  • стимулиращо;
  • газогонно;
  • противораково;
  • противосъсирващо;
  • антиеметичен (противоповръщателен);
  • противовъзпалително;
  • антиноцицептивно (обезболяващо).

исиот

 

Притежава още способността да тушира неприятният вкус на лекарства, като това му свойство се изпозлва във фармацевтичната индустрия. Газогонният му ефект е причината, поради която често се прилага при състояния на диспепсия, бавна перисталтика на червата, запек или колики.

Приложение на Джинджифил

Исиотът е широко използван в традиционната аюрведическа медицина. Той стимулира производството на слюнка, което улеснява процеса на поглъщане. Приет под формата на прах може да бъде ефективен при първична дисменорея.

В ограничени проучвания е установено, че джинджифилът е по-ефективен от плацебо за лечение на гадене, причинено от морска болест, сутрешно гадене или такова резултат от химиотерапия. В този случай се оказва, че не е по-добър от плацебо за лечение на постоперативно гадене. Проведени са и други изследвания с метоклопрамид, джинджифил и плацебо, като средства против гадене и повръщане, прилагани на пациенти жени претърпели гинекологични операции. Резултатът е, че при пациентките приемали метоклопрамид и джинджифил, гадене и повръщане се наблюдава по-малко в сравнение с тези, които са пиели плацебо. В заключение, джинджифилът се оказва ефективно и обещаващо профилактично средство против повръщане, което може да бъде особено полезно след операции.

Във високо уважавано британско медицинско списание се съобщават отлични резултати в областта на научни изследвания, използващи джинджифила за лечение на гадене. Там се описва, че прах от корена на растението е по-ефективен от медикамента дименхидринат (Dramamine®), прилагани при морска болест. Други доклади от медицински изследвания показват, че джинджифилът е ефективен за намаляване на последиците от сутрешно гадене при бременни жени.

Джинджифилът е била използвана в Азия в продължение на хиляди години за облекчение от артрит, ревматизъм, навяхвания, мускулни болки и страдания, катари, обструкция на дихателните пътища от секрети, кашлица, синузит, болки в гърлото, диария, колики, спазми, стомашно разстройство, загуба на апетит, повръщане при пътуване, треска, грип, втрисане и инфекциозни заболявания.

Извлеченото етерично масло от растението се използва като локално обезболяващо средство.

Намира приложение при:

  • гастрит;
  • язва;
  • хемороиди;
  • простуда;
  • безапетитие;
  • метеоризъм;
  • менструални болки;
  • очни заболявания;
  • анемия;
  • кашлица;
  • гадене и повръщане;
  • киселини.

Начин на употреба на Джинджифил:


В половин литър вода се сваряват една чаена лъжица нарязани корени от джинджифил. Прецежда се и се пие три пъти дневно, преди хранене по 1 кафена чаша.

Също така е хубаво да добавяте джинджифил на прах в ястията си или пресен настърган джинджифил.

 

Джинджифилът в кулинарията:

джинджър

Джинджифиловият корен се използва широко в целия свят като подправка или хранителна добавка. Исиотът е лют и ароматен. Джинджърът се пържи и консумира суров, използва се в къри пасти и други сосове в Индия. Прилага се за ароматизиране на меса, риба, зеленчуци, чайове в Индонезия. Честа съставка е на суши и люти пасти в Япония. А екстракт от джинджифил с газирана вода прави популярна напитка, която се нарича джинджифилова бира. Джинджифилът е бил използван през Средновековието в Европа за ароматизиране на бира.

Младите джинджифилови коренища са сочни и месести с много мек вкус. Те често се киснат в оцет или шери и с тях се закусва или се консумират варени като съставка в много ястия. Също така могат да бъдат потопени във вряща вода, за получаване на джинджифилов чай, към който често се добавя мед, нарязан портокал или лимон. Пресният джинджифил може да се обели преди консумация. Старите джинджифилови коренища са влакнести и почти сухи, при което се използват по-малко. Сух джинджифилов корен обикновено се използва като подправка за сладки, бисквити, сладкиши и джинджифилова бира. Ароматите на пресния и сушения джинджифил са малко по-различни, но могат да бъдат взаимозаменяеми. Пресен и сух джинджифил се прибавят и към чая и кафето, особено през зимата.

Сокът от джинджифилови корени често се прилага като подправка в индийски рецепти и е често срещана съставка на китайски, корейски, японски, виетнамски, както и много други ястия от южноазиатската кухня. Използва се за овкусяване на ястия от морски дарове, месо и вегетариански ястия.

От билката могат да се правят бонбони и вино (джинджифилово вино). Захаросаният джинджифил представлява варен до омекване в захарен сироп корен и е вид захарно изделие.

джинджифилВ индийската кухня джинджифилът е ключова съствна единица на сосове, месни и постни ястия. Той е съставка на традиционни индийски напитки, както студени, така и топли. Пресен джинджифил е една от основните подправки, използвани при готвене на варива. Скилидки чесън и пресен джинджифил се смесват смлени, след което се приготвят като смес за подправяне на ястия, приложена във вид на пулверизация. В Южна Индия, "sambharam" е лятна напитка, направена от кисело мляко в смес с джинджифил, зелени люти чушки, сол и къри листа. Джинджифил на прах се използва в хранителни продукти, предназначени главно за бременни или кърмещи жени, най-популярният от които се нарича "katlu", който е смес от растителна смола, топено масло, ядки и захар.

Исиотът се консумира и в захаросана и в кисела форма. В Япония се предпочита кисел, който се влага в състава на тофу или юфка и в бонбони. В традиционното корейско "kimchi", джинджифилът е или фино смлян или просто изстискан, за да се избегне влакнестата му структура, като се прибавя към съставките на пикантната паста преди да започне процесът му на ферментация.

В Бирма, джинджифилът се нарича "gyin". Той е широко използван в готвенето и като основна съставка в традиционните лекарства. Там от него се приготвя салатно ястие, наречено "gyin-thot", коeто се състои от настърган джинджифил смесен с масло и с разнообразие от ядки и семена. В Тайланд се употребява за направата на джинджифилово-чеснова паста за готвене.

В Индонезия, една напитка, наречена "wedang jahe" се прави от джинджифил и палмова захар. Индонезийците често влагат корена в местни ястия. В Малайзия билката също често е съставна единица на много ястия, особено супи. Във Филипините, джинджифилът е обичайна съставка на местни ястия или се вари като чай, наречен "salabat".

Във Виетнам, пресни листа, ситно нарязани, могат да се добавят към скариди и сладка картофена супа, да служат като основна гарнитура и подправка.

В Китай, с нарязани или цели корени от билката се придава пикантност на ястия от риба. Захаросан джинджифил понякога е компонент на китайски бонбони и билкови чайове.

В Карибския басейн, джинджифилът е популярна подправка за готвене и за приготвяне на кисели напитки, особено по празниците. Ямайците правят джинджифилова бира и газирани напитки от билката, а местен специалитет им е джинджифиловата торта. На остров Корфу, Гърция, се приготвя традиционна напитка от джинджър, тип джинджифилова бира.

захаросан джинджифилВ западна кухня, джинджифилът традиционно се използва главно в сладки храни, джинджифилова бира, джинджифилови бисквити, джинджифилов ликьор, джинджифилово вино, захаросан джинджифил. Джинджифилът се използва и като подправка добавяна към горещо кафе и чай.

За по-дългосрочно съхранение, джинджифилът може да бъде поставен в найлонова торбичка, след което охладен или замразен.

Внимание!

Исиотът трябва да се консумира в разумни количества. С внимание и консултация с лекар, към него трябва да се подхожда при прием от Вас на варфарин, наркотици и нифедипин.

В Тайван, през юни 2011 година, от аптечната мрежа са иззети от Министерството на здравеопазването 80 000 джинджифилови капсули, заразени с диизобутилфталат, причинили хранително отравяне при много хора.

ахат в джинджифилови листаНякои проучвания показват, че приемът на джинджифил по време на бременност може да доведе до увреждане на плода или да повиши риска от кървене на майката.

Алергичните реакции към джинджифил обикновено водят до обрив. Въпреки че по принцип е признат за безопасен, джинджифилът може да предизвика парене зад гръдната кост и други странични ефекти, особено ако се приемат в прахообразна форма. Т.е. появата на странични ефекти са най-вече свързани с консумацията на прах от джинджифил и се изразяват в появата на газове, подуване на корема, киселини в стомаха и гадене.

Без да се дъвчи пресният джинджифил може да доведе до запушване на червата, блокиране на моториката им и възпаление. Приемът му в по-големи количества може също да се отрази неблагоприятно на пациенти с камъни в жлъчката.

Има неубедителни доказателства за последствията от използването на джинджифила при гадене или болка, свързани с различни заболявания.

Още по темата:

3.8, 25 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиХрани и ястияЛайфстайлДиетиМедицински изследванияЛеченияАлтернативна медицинаЛюбопитноСпециалистиСпортТестовеНовиниИсторияХранене при...СнимкиЗаведенияЗаболявания (МКБ)РецептиКлинични пътекиПсихологияОрганизацииНормативни актовеПроизводителиАптеки