Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Покритосеменни (Magnoliophytina, Angiosperms) Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения) Група Еудикоти (Eudicots) Разред Ranunculales Гудучи

Гудучи

Разред Ranunculales

Гудучи - изображение

Гудучи (Tinospora Cordifolia, Guduchi, Giloy) представлява тревисто растение от семейството на лозата (Menispermaceae). Често в своя растеж се изкачва по стволовете на дървета или се захваща за жив плет.
Други имена, под които е известен растителният вид са Ambervel, Amrita, Gilo, Giloe, Giloya, Glunchanb, Guduchi, Gulvel, Gurcha, Heart-Leaved Moonseed, Heavenly Elixir, Indian Tinospora, Jetwatika, Moonseed, T. Cordifolia, TC, TCRE, TCRET, Tinospora, Tinospora Indien, Tinosporia Cordifolus.

Устройство на гудучи

 

 

Гудучи е широколистен, увивен храст. Кората на клончетата е месеста, кремаво бяла до сива на цвят, с дълбоки петнисти цепнатини и пори. Клоните дава дълги, тънки въздушни корени, които често се захващат за други дървета.

 

 

 

 

 

Дървесината на растението е бяла, мека и пореста и когато е прясно окосена, бързо придобива жълт оттенък. Гудучи отделя гъст сок със светло жълт цвят, мирис и горчив вкус.

 

 

Листата са с форма на сърце, разширяващи се от върха към основата на листа. Горната им повърхност е оцветена в по-наситено зелено, като по нея се установяват почти незабележими власинки, нормално изглежда че е гладка. Долната повърхност на листата е по-бледо зелена с видни белезникави власинки и листни вени. Дължината на листа е 10-20 см., а ширината 8-15 см. Раположени са на дълги дръжки от 15 см., които са частично усукани.

 

Цветовете на гудучи са жълти, зеленикаво-жълти на цвят, еднополови, малки, появяващи се по растението, когато е с почти окапали листа.

 

 

 

Развиват се в неправилни или гроздовидни съцветия от възли по по-старите части на растението. Мъжките цветове са събрани в съцветия, а женските са поединично.

 

 

Плодовете са костилкови, с яйцевидна форма и гладка повърхност. Събрани са в съседство до 3 на брой, а общо са разположени под формата на грозд на дебели дървовидни дръжки. Зреят през зимата, като придобиват червен или оранжев цвят.

 

 

Разпространение на гудучи

Растението е характерно за тропическите райони на Индия, от Кумаон до Асам, в северните части, простиращо се в Западна Бенгалия, Бихар, Декан, Конкан, Карнатака и Керала, Мианмар и Шри Ланка. Обикновено расте в широколистни и сухи гори, при надморска височина до 1200 метра, като вирее много добре в тропиците.

Използваема част на гудучи

Коренът, листата и стъблата са употребяемите части на растението.

Химичен състав на гудучи

Активните съставки на растението са адаптогенните дитерпенови съединения, полифеноли и полизахариди, включително арабиногалактанов полизахарид. Алкалоиди, стероиди, дитерпеноидни лактони, алифатни съединения и гликозиди са били изолирани от различните части на растението, включително корен и стъбло.

Tерпеноиди: тиноспорид 24, фуранолактон дитерпен 25, фуранолактон клеродан дитерпен 26, 27, фураноид дитерпен 28, тиноспоразид 29, екдистерон, макистерон и глюкозиди като полиацетат 30, фенилпропен дизахарид кордифолизид, А, B и C30, 31, кордифолизид D и E32, тинокордиозид 33, кордиозид 33, палматозид C и F34, сескитерпен глюкозид тинокордифолиозид 35, сескитерпен тонокордифолин 35.

Алкалоиди: тиноспорин, магнофлорин, тембетарин, берберин, холин, палматин, ятроризин, пиролидин, тембетерин 39, изохинолинов алкалоид, палмитин.

Лигнани: 3 (а, 4-дихидрокси-3-метоксибензил) -4 - (4-хидрокси-3-метоксибензил), (S) 41.

Стероли: гилоинстерол, бета-ситостерол, 20а-хидрокси екдизон.

Други химически вещества установени в гудучи са: гилоин, гилоинин, тиноспоран ацетат, тиноспорична киселина, тиноспорален ацетат, тиноспоридин, хептакозанол, кордифолон, октакозанол, тиноспонон 48, тиноспорал, тиноспорон, 20-хидроксиекдизон 45, 2-фитоекдизон 49, имунологично активен арабиногалактан 50, изоколумбин, тетрахидропалматин, ситостеринов стероид, нонакозан, дитерпеноидни лактони, колумбин, палматозид, сирингин, витамин C, глутатион.

Приложение на гудучи

Гудучи е индийско лечебно растение, което е било използвано в аюрведа препарати за лечение на различни заболявания в продължение на векове. Древните лекари хиндуисти го предписват при гонорея. Европейците в Индия проявява интерес към тоничните и диуретични свойства на билката. Изготвената от нея тинктурата е получила официално признание в Индийската фармакопея. Тя е била използвана за лечение на обща слабост, повишена температура, диспепсия, дизентерия, гонорея, вторичен сифилис, болести на пикочната система, импотентност, подагра, вирусен хепатит, кожни заболявания, анемия. В сложни формулировки (комбинации), гудучи клинично се използва за лечение на жълтеница, ревматоиден артрит и диабет. Коренът се счита за силно повръщателно средство и се използва при чревна обструкция.

В Аюрведа гудучи се смята за горчив тоник и мощен афродизиак, счита се за диуретик, билка със стягащо действие и лечебна срещу кожни инфекции, жълтеница, диабет, хронична диария и дизентерия, кървене на хемороиди, кожен сърбеж и зачервяване, насърчаваща дълголетието. Включена е в много аюрведа лекарства.

Гудучи в народната медицина

От корените и стъблото на гудучи се приготвя паста, от която впоследствие се правят таблетки, приемани при треска в продължение на три дни. Билката се използва от рибарите по време на плаване в открито море, при стомашно-чревни неразположения, жълтеница и отново при треска.

Прах от корена и стъблото на дървото смесен с мляко се е използвал за лечение на рак; отвара от корен за лечение на диария и дезентерия; отвара от стъбло при повтаряща се треска; топъл сок от корен при треска; сок или отвара от листа смесени с мед отново се пият при треска. Местните мюсюлмани използвали растението при костни фрактури. Като тоник племенните раси са пиели сутрин на гладно студена или гореща отвара от стъблото му. Сок от листата на билката се нанася на места, където е на лице усещане за парене.

Прах от Terminalia chebula (Haritaki), Tinospora Cordifolia (Амрита) и Trachyspermum Ammi (Ajwain) в равни количества се приема перорално, веднъж дневно рано сутрин със сол за лечение на кашлица. Отвара от тези лекарства се пие в доза от 50 мл за лечение отново на кашлица.

Две капки сок от листа на гудучи се капват в ухото за лечение на болка в него. Паста от гудучи смесена с 5 семена черен пипер се приемат през устата, сутрин, веднъж на ден при бяло течение.
Сок от стъблото на билката с добавен към него мед се пие при астма, а отвара от него се приема при кожни заболявания.

Интересно – риза напоена със сок от гудучи се носела от деца, страдащи от измършавяване.

Скоро растението е предизвикало голям интерес в изследователите, поради следните отчетени негови свойства: антидиабетично, антиспастично, противовъзпалително, противоартритно, антиоксидантно, противоалергично, противостресово (адаптогенно), антималарийно, хепатопротективно, имуностимулиращо, антинеопластично (противораково, но само в лабораторни условия), хиполипидемично, противоулцерозно, храносмилателна активност, ноотропно действие, антитоксично, противоостеопоротично, антитуберкулозно, противомикробно, анти – HIV ефект, противорадиационно. Свойствата на гудучи продължават да се изследват и конкретизират предимно в лабораторни условия и по-малко при клинични случаи.

През последните две десетилетия, гудучи е била подложена на обширни фитохимични, фармакологични и клиничните изпитвания. Направени са много интересни открития в областта на имуномодулацията, противораковата, хепатопротективната и хипогликемичната й активност.
Има данни за способността на билката да разтваря камъни в уринарния тракт и да намаля нивото на урея при уремични кучета.

Заболявания, при които се прилага гудучи:

  • диабет
  • висок холестерол
  • алергичен ринит (сенна хрема)
  • стомашно неразположение
  • подагра
  • лимфом
  • други ракови заболявания
  • ревматоиден артрит
  • хепатит
  • язвена болест
  • треска
  • диспепсия
  • проказа
  • уринарни проблеми
  • дизентерия
  • кожни проблеми
  • хронична диария
  • вътрешни паразити
  • гонорея
  • сифилис
  • понижена функция на имунната система
  • синдром на менопаузата
  • туберкулоза
  • перитонит
  • сепсис
  • свински грип
  • метаболитни нарушения

Според 1918 United States Dispensatory, растението има дълга история на употреба в Индия, като лекарство и в подготовката на нишесте, наречено "Giloe-ka-sat" или "Palo". Нишестето получено от стъблото й е известно като "Guduchi-satva" и е много хранително, като се използва при много заболявания.

Tinospora Cordifolia и свързаните видове като Tinospora crispa и Tinospora rumphii се използват в аюрведическата и "Jamu" билковата медицина. В Аюрведа, гудучи е считана за еднa от най-божествените билки.

Гудучи в медицината

Проучван е екстракт от билката при 75 пациента с алергичен ринит. Резултатът е статистически значимо намаляване на симптомите, в сравнение с приложението на плацебо.

Екстракт от Tinospora Cordifolia значително намалява кихане и сърбеж в носа, отделяне на секрети и запушване на носа, след около 2 месечно лечение.

Комбинация от екстракт от гудучи и екстракт от куркума е ефективна за намаляване на хепатотоксичността, която се индуцира от приложението на изониазаид, рифампицин, пиразинамид и етамбутол при лечение на туберкулоза.

В лабораторни условия е установено, че част от химичните съставки на билката действат срещу ракови клетки на животни. Но няма достатъчно информация и доказателства, че в човешкото тяло гудучи действа по същия начин.

Прием на гудучи

Краткосрочното използване на билката изглежда е безопасно. Безопасността й при продължителна употреба – над 8 седмици не е констатирана.
При алергичен ринит (сенна хрема) е показан прием на воден екстракт от стъбло на гудучи в доза 300 мг, 3 пъти дневно, в продължение на 8 седмици.
В други клинични изпитвания е установена доза от 300 мг стандартизиран воден екстракт от стъблото на гудучи, приет 3 пъти дневно за период до 6 месеца.

Внимание!

Някой имуносупресори и лекарства използвани за лечението на диабет, взаимодействат с гудучи.

Билката може да понижи кръвната захар, затова при хора с диабет, трябва да се съобразява приемът й с нивото на кръвната захар, като то да се следи постоянно. Последица от нейната употреба при пациенти с диабет, може да бъде намаляне дозата на противодиабетните лекарства.

Гудучи стимулира дейността на имунната система. Поради тази причина трябва да се употребява с голямо внимание или изобщо да не се приема от пациенти с автоимунни заболявания, поради възможността да влоши състоянието им. Автоимунни заболявания са множествена склероза (MS), лупус (системен лупус еритематозус, SLE), ревматоиден артрит (РА) и др.

Спрете да приемате Tinospora Cordifolia най-малко 2 седмици преди планирана операция, поради възможността да понижи нивото на кръвната захар по време и след оперативната интервенция.

Нежелани реакции от употребата на гудучи

Такива са гадене, повръщане, до състояние на анорексия. Не са наблюдавани нежелани реакции при здрави хора доброволци приели доза от 500 мг гудучи / ден в продължение на 21 дни. Не е наблюдавана токсичност при използване на аюрведа терапевтични дози на билката.

Противопоказания за употребата на гудучи, определени ин витро

Да не се използва при рак на простата.
Информация относно безопасността и ефикасността на билката приемана по време на бременност и кърмене, липсва. Затова не трябва да се използва по време на тези две състояния.

Още по темата:

5.0, 2 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияСнимкиНовиниИсторияБотаникаЛеченияЛюбопитноХранене при...Клинични пътекиАлтернативна медицинаМедицински изследванияСоциални грижиЗдравни съветиЗдравни проблемиДиетиНаучни публикацииОрганизацииНормативни актовеТестовеЗаведенияЛайфстайлАнкетиСпециалистиСпорт