Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Група Еудикоти (Eudicots) Клон Астериди (Asterids) Разред Lamiales Сем. Lamiaceae (Устноцветни) Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек

Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек

Сем. Lamiaceae (Устноцветни)

Градински чай, Салвия, Какула, Конски босилек - изображение

Градински чай (Salvia officinalis) повече известен като салвия, е многогодишно вечнозелено растение, което принадлежи към семейство Устноцветни (Lamiaceae), заедно с мента, босилек, мащерка, риган, маточина, чубрица и други. Името "Salvia" идва от латинската дума "salvare", която означава изцеряване, спасяване. Името на вида - officinalis се дължи на използването му като лекарство в миналото. То произлиза от латинската дума opificina, което означава магазин на билки и лекарства.

Растението се среща още с имената: какула, конски босилек.

Устройство на салвия

Салвията е магнит за пеперудите

Салвията е полухраст с изправени стъбла и многобройни странични, гъсто облистени разклонения. В ниските части стъблото се вдървесява.

На височина растението достига около 60-80 см височина и 60-90 см широчина. При много добри условия на отглеждане може да достигне забележителни размери, но като цяло повечето сортове са по-компактни.

Салвията е магнит за пеперудите.

  

Листа салвия

Листата са разположени срещуположно на клончетата. Те са вечнозелени, покрити с мъх.

Имат яйцевидна форма или са дълги и тесни, като се стесняват в посока към листната дръжка, където понякога са разделени на две. Ръбовете са деликатно назъбени. Листата са изключително ароматни, а на цвят са зелени до сребристо-сиви.

От горната страна младите листа са по-гладки и обилно покрити с мъх, докато старите са набръчкани, а мъхът намалява. От долната страна листата са покрити винаги с мъх, независимо от възрастта си.

Различни видове цвят салвия

Цветовете са дребни, разположени във високи съцветия. На цвят най-често са лавандулово-лилави, но могат да бъдат яркосини, бели, розови, дори червени. Венчето се състои от горна и долна устна, сформирани съответно от три и от две сраснали чашелистчета.

Цветовете са хермафродитни (има мъжки и женски органи) и се опрашват от пчели. Цъфтежът се наблюдава от май до юли, август.

 

Семена салвия

 

Плодът се състои от четири кълбовидни орехчета.

 

Семената узряват от август до септември.

 


Салвията има няколко разновидности, които се отличават по форма, цвят и големина на листата, както и с различно обагрени цветове. Най-често срещаните сортове са:

  • "Alba" - сорт с бели цветчета;
  • "Aurea" - златен градински чай;
  • "Berggarten" - сорт с големи листа, който рядко цъфти, отглежда се по-скоро заради полезните свойства на листата;
  • "Extrakta" - с по-богати на етерично масло листа;
  • "Lavandulaefolia" - с малки листа;
  • "Purpurascens" (Purpurea) - сорт с пурпурни листа, за който се смята, че е с най-силни лечебни свойства;
  • "Icterina" - с пъстри, жълто-зелени листа;
  • "Tricolor" - с пъстри листа, обагрени в бяло, лилаво и зелено.

Различни сортове салвия

Разпространение на салвия

Както при повечето устоцветни растения, салвията принадлежи първоначално към флората на средиземноморските страни и Мала Азия. Среща се в големи количества по далматинското крайбрежие на Хърватия, както и в Черна гора, по слънчевите, варови склоновете. В бивша Югославия износа на листа и масло от градински чай представлява значителен източник на приходи. Освен там, билката се отглежда още в Албания, Унгария, Германия и Франция.

В България вирее из цялата страна, като диворастящо и градинско растение. Предпочита сухи насипи и каменисти маста с много малко почва, обикновено с неутрално или алкално рН.

Салвията не може да расте на сянка. Предпочита суха или влажна почва и може да понася засушаване. Лесно загива при студена и влажна зима.

Използваема част на салвия

Най-често се използват листата на салвията

Надземната част, най-вече листата. Използват се като билка и подправка. Препоръчва се те да се събират преди билката да цъфне, след което се изсушават и съхраняват за по-нататъшна употреба или се използват в пресен вид за направата на тинктура, извличане на екстракт за лекарствени препарати и други.

От салвията се извлича етерично масло, което се използва в козметиката. Съдържанието на етерично масло в листата е най-високо в часовете между 12:00 на обяд и 4:00 сутринта. Затова когато се бере с тази цел, се препоръчва да се спазва този часови диапазон.

Салвията често се отглежда като декоративно растение заради чудната й красота и приятен аромат.

Химичен състав на салвия

  • гликозиди;
  • каротини;
  • восъци;
  • етерично масло съдържащо основно цинеол, борнеол, туйон, камфор;
  • органични киселини;
  • смолисти вещества;
  • фитонциди;
  • карнозол;
  • каротен;
  • флавоноиди;
  • витамини С и В1 и други.

Приложение на салвия

Свойства и действие на растението

Салвията проявява:

Свойства и действие на салвията

  • противокашлично;
  • дезинфекционно;
  • противовъзпалително.
  • антидиарично;
  • антисептично;
  • спазмолитично;
  • стимулиращо апетита;
  • адстрингентно (запичащо);
  • газогонно;
  • жлъчегонно;
  • стимулиращо;
  • тонизиращо;
  • вазодилататорно (съдоразширяващо) действие.

Билката потиска потната и млечната секреция.

Кулинарна употреба

Във Великобритания градинският чай сред една от основните билки, използвана като подправка, наред с магданоза, розмарина и мащерката. Освен заради чудния аромат, салвията е почитана и заради способността си да подпомага храносмилането, поради което често се използва при приготвяне на тежки, мазни храни. Притежава пикантен, леко пиперлив вкус, напомнящ на евкалипт, кедър, лимон и мента.

Младите листа и цветове могат да се ядат сурови, варени, мариновани или да се използват за овкусяване на сандвичи и разнообразни ястия. Цветовете могат да бъдат поръсени върху салати, за добавяне на цвят и аромат.

Пресен или сушен, градинският чай чудесно се съчетава с:

Салвията допълва и обогатява вкуса на месото

  • месо - телешко, свинско, агнешко, пилешко, пуйка, кайма;
  • колбаси, сушени меса, дреболии (дроб);
  • риба - използва се предимно при приготвяне на морски риби, но се съчетава и с някои речни, като например пъстърва;
  • яйца (в омлет);
  • сирена - обогатява вкуса на различни видове меки и твърди сирена, извара;
  • варива - боб, грах, леща и други;
  • супи - зеленчукови и месни;
  • макаронени изделия - чудесен вкус се получава при съчетаване на паста с масло, салвия и пармезан;
  • песто, дипове, сосове - самостоятелно или в съчетание с други билки;
  • печени плодове, плодови напитки, мелби - ябълка, ананас, банан и други.

От подправките се съчетава особено добре с пресен магданоз, босилек, мащерка, розмарин, чесън, черен пипер (още по-добре със зелен пипер).

Кубчета лед със салвия

Една чудесна идея за разхлаждане в летните дни е добавянето на ледчета в напитката, в които предварително (преди замразяване) сте поставили нарязани пресни листа салвия. Освен оригинален вид, тези ледчета ще добавят и свеж аромат в питието.

Салвията се използва и в много средиземноморски кухни, особено италианската и гръцката. Традиционно ястие със салвия в италианската кухня е салтимбокка алла романа (Saltimbocca alla Romana) - приготвя се с телешко месо, като върху всяко парче се поставя сурово прошуто крудо и листо от ароматното растение. Масло с пържена в него салвия често се използва за овкусяване на различни макаронени изделия.

В Америка градинският чай се използва са овкусяване на печената пуйка за Коледа или Деня на благодарността. Другия ястия, в които се включва обикновено са печено свински, сирене дерби със салвия, различни колбаси.

Използва се и в кухнята на Близкия изток. Интересно и малко странно е, че въпреки многообразието от различни дъхави подправки във френската кухня, салвията никога не е намерила място там.

Медицинско приложение

Салвията има дълга история на ефективна употреба като лекарствен продукт, прилаган както вътрешно, така и външно.

Мощните й антисептични свойства я правят ефективна за лечение на инфекции на устната кухина и зъбите. Чрез директно втриване на листа от билката или за гаргара се прилага при:

  • мукозни лезии (язви) в устната кухина,
  • кървене на венците,
  • гингивит,
  • пародонтит,
  • за облекчаване на зъбобол.

Много билкари смятат, че за тази цел по-ефективна е салвията с лилави листа, която се смята за по-силна.

Външно се използва още за:

  • лечение на ухапвания от насекоми,
  • кожни инфекции,
  • вагинално течение.

При вътрешен прием е ефективна при:

Салвията има дълга история на ефективна употреба при редица заболявания и състояния

  • кашлица,
  • безсъние,
  • бронхити,
  • грип,
  • диабет,
  • обилно изпотяване,
  • тревожност,
  • нощно изпотяване,
  • Алцхаймер,
  • нарушения в паметта,
  • депресия,
  • заболявания на храносмилателната система и лошо храносмилане,
  • повишено слюноотделяне (като болестта на Паркинсон),
  • повишен холестерол,
  • женски стерилитет,
  • мастопатия,
  • симптоми и проблеми при менопауза.

При астма се наблюдава успокояване на пристъпите при вдишване изпаренията на силен чай от салвия.

Други употреби

  • Дезинфекция на помещенията

Салвията е използвана за дезинфекция на помещения и унищожаване на вредителите в миналото, практика особено популярна в Англия по време на Средновековието. За целта пода на помещението е бил посипван с растението, след което то се запалва. Това е добра алтернатива на инсектицидите, които не са напълно безопасни за хората и животните.

  • Духовни и езотерични употреби

Запалването на сухи листа салвия избистря ума и дарява с мъдрост

Освен за физическо прочистване на помещенията, салвията е използвала векове наред и за духовно пречистване. Така например запалването на сухи стръкове от билката е било включвано в различни религиозни ритуали в храмовете. Гърците и римляните са смятали, че димът от горящи листа салвия предава мъдрост и острота на ума.

Според практикуващите магия и ритуали за успех, носенето на листенце салвия в портфейла или чантата насърчава финансовия благодат. А изгарянето на сухи листа спомага човек да се докосне до мъдростта на своя духовен водач, както и да получи напътствия от него.

Те също така казват, че ако силно желаете нещо, трябва да го напишете на листенце салвия, а него да пъхнете под възглавницата си. Мечтайте са сбъдване на желанието си през следващите три нощи и то ще стане реалност.

  • Декоративна

Градинският чай расте с нежни, ароматни цветове, които обагрят градините в красиви цветове. Изключително подходящ е за места със слънчева експозиция.

Препоръчва се отделните стръкчета да се засеят на разстояние 60 см едно от друго. Срещу минимални грижи (плевене през първата, рядко втората година) растението скоро покрива земята с плътен, красив "килим".

  • Репелент

Растящата или сушена салвия отблъсква насекомите, което се оказва особено полезно при отглеждане на зеле и моркови.

Имайте предвид, че пелинът потиска растежа на салвията, поради което не трябва да се сеят в близост. Същото важи за босилек, седефче, краставица и тиква.

Етерично масло от салвия

Етерично масло от салвия

От листата на салвията се добива етерично масло, което се използва в:

  • парфюмерията;
  • козметиката (влага се в различни продукти за грижа за кожата и косата, включително в шампоани, които са особено подходящи за тъмни коси);
  • хранителната индустрия (за ароматизиране на сладолед, сладкиши, тестени изделия);
  • фармацевтичната промишленост (таблетки, тинктури, пасти за зъби и други).

Ползите за здравето на етеричното масло от салвия се дължат на силното му противогъбично, антимикробно, антиоксидантно, антисептично, противовъзпалително, спазмолитично, антибактериално, жлъчегонно, отхрачващо, слабително и стимулиращо действие.

В ароматерапията маслото от градински чай се използва като:

  • тонизиращо средство.

Начина на употреба на салвия

Сироп за кашлица от мед и салвия

Домашен лек с мед и салвияВ домашни условия може да си приготвите едно много ефективно природно средство за лечение на кашлица от различно естество, благодарение на антибактериалните и противовъзпалителни свойства на билката. Рецептата е много лесна за изпълнение, а лекарството може да се съхранява дълго в хладилник.

Нужни продукти:

  • 1 чаша прясна, органична салвия;
  • 1 чаша пчелен мед;
  • 1 чист и сух буркан, който се затваря добре (за предпочитане с гумено уплътнение).

Приготвяне:

  • Отделете листата на салвията от дръжките и ги измийте старателно. Оставете ги да се изсушат.
  • Поставете готовите листа в буркана и залейте с меда. Разбъркайте със суха лъжица.
  • Оставете да престои 1 седмица, като ежедневно разбърквате. След това съхранявайте в хладилник.

При възпалено гърло и кашлица вземете 1 ч.л. от меда и го оставете да се разтвори бавно в устата Ви или сложете 1 с.л. от него (заедно с листенцата салвия) в чаша топла вода и изстискайте половин лимон.

Чай от салвия

Запарка

Прави се запарка от 1 супена лъжица от билката в 500 мл. вряща вода. Престоява около един час, прецежда се и се пие три пъти на ден по 1 винена чаша, преди хранене.

Отвара

В един литър вряща вода се слагат 8 чаени лъжици салвия (сушена или прясна). Оставя се да къкри на много бавен огън под капак, за 45 минути. След това се прецежда и се подслажда с мед или по желание. Отварата може да се съхранява 24 часа в хладилник.

Крем

За лечение на кожни заболявания и състояния се приготвя крем, като в мас се пържат равни количества невен и салвия. След охлаждане се съхранява в добре затворена кутийка. Прилага се на засегнатото място 3-4 пъти на ден.

Тинктура

Нарязват се на ситно 40 грама листа от салвия и се покриват с 200 мл домашна ракия или спирт. Оставят се на хладно и тъмно за 2 седмици, като се разклаща през няколко дни. Готовата тинктура се прецежда и поставя в тъмни шишета. Приемат се 20 капки, разредени във вода.

Интересно за салвия

Салвията се използва от древни времена

Салвията е била използвана още в древен Египет за лечение на стомашни заболявания, зъбобол и астма. Регистрирана е в папируса на Еберс (1500 г. пр.н.е.) като средство за сърбеж. Последователите на Хипократ възхваляват кръвоспиращите и укрепващи качества на билката, както и нейните благоприятни ефекти при менструални смущения.

В делата на римляните Плиний, Диоскорид и Гален, салвията е описана като чудесно средство за затопляне, както и за приложение при упорита кашлица, пресипналост, язви, контракции и родилни болки. Те е почитана от Карл Велики и от Лудвиг I, които са поръчали да я засадят в градините им. През 9-ти век монах от манастира Райхенау в Констанц, създава своята дидактическа поема "Hortulus" за лечебните свойства на култивираните градински растения, в която описва салвията като "билка над билките", със своя приятен вкус, тя е мощна и полезна напитка, ефективна за повечето човешки заболявания.

Първоначално в Англия е била използвана повече като подправка, но скоро започва да бъде ценена и заради здравословните си ползи. През 1555 г Йеронимус Бок - немски лекар и ботаник, пише: "От всички храсти, едва ли има друг като градинския чай, който може да се използва в медицината, за кулинарни цели, изби, за богатите и бедните. Виното със салвия или билката кипната във вино, облекчава болките при увеличен далак, затопля черния дроб и матката, ускорява сетивата и помага при женски заболявания (менструални смущения). Градинският чай помага при настинки и грип, ревматизъм, не чрез пиене, а чрез втриване в крайниците. Отвара от салвия може да се използва при дизентерия, за да се изчистят червата. Сварена във вода, билката почиства и лекува рани и ухапвания, помага при отровни ухапвания, стимулира притока на кръв, лекува язви и струпеи. Триенето на зъбите с пресни листа от градински чай ги поддържа здрави и чисти. Салвия варена във вино се използва като гаргара, за успокояване на възпалено гърло."

Силномиришещи части от растението често са били използвани в ритуали и за защитни цели. Салвията се смята за едно вълшебно растение от най-висш порядък.

Важно

Градинският чай е напълно безопасен при умерен прием

Когато се използва като подправка с различни храни, салвията е напълно безопасна. При вътрешно и външно приложение с лечебна цел също се смята за безопасна, но в краткосрочен план - до 4 месеца. При перорален прием във високи дози или за продължително време съществува известен риск, поради съдържанието на туйон в повечето сортове салвия. При прием във високи концентрации и за дълъг период, този химикал може да бъде отровен, както и да предизвика припадъци, увреждане на черния дроб и нервната системи. Количеството на туйон в билката варира в зависимост от сорта, времето на прибиране на реколтата, условията на отглеждане, както и други фактори.

Специални предпазни мерки и предупреждения

Салвията не се препоръчва за хора, които са предразположени към появата на гърчове, както и при ниско кръвно налягане. Не се препоръчва също при рак на гърдата, матката, яйчниците, ендометриоза или миома на матката.

Градинският чай е противопоказан по време на бременност и кърмене, още повече, че билката намалява/спира секрецията на кърма.

Приемът се прекратява поне 2 седмици преди планова операция.

Възможни лекарствени взаимодействия

Установено е, че градинският чай проявява умерено взаимодействие със следните видове лекарства:

  • противодиабетни лекарства - медикаменти за лечение на диабет;
  • антиконвулсанти - лекарства, прилагани за предотвратяване на гърчове;
  • депресанти на ЦНС - седативни лекарства.

Внимание!

Растението може да бъде токсично, когато се използва в големи количества (въпреки че токсичната доза е много голяма) или когато са взима за продължителни периоди. Симптомите на предозиране включват: безпокойство, повръщане, виене на свят, тремор, припадъци.

Още по темата:

3.9, 10 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаЗдравни съветиАлтернативна медицинаЛайфстайлЛюбопитноЛеченияХранене при...Е-тата в хранитеПроизводителиМедицински изследванияНормативни актовеСнимкиИсторияСпециалистиЗаведенияПрезентацииНовиниПсихологияСпортТестовеКлинични пътекиАнкетиДиети