Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клас Magnoliopsida (Двусемеделни растения) Група Еудикоти (Eudicots) Разред Ranunculales Сем. Ranunculaceae (Лютикови) Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос

Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос

Сем. Ranunculaceae (Лютикови)

Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос - изображение

Горицвет, Жълт божур, Зайчи мак, Кукувиче око, Слети коса, Опадикос (Adonis vernalis) представлява многогодишно тревисто растение, което се класифицира към семейство Лютикови (Ranunculaceae). Жълта котка, Жълта свиларка, Жълтоцвет, Кучи божур, Овче око, Отравниче, Пролетен горицвет, Фазаново око са други имена, с които растението е известно. Жълтоцветът не е защитен от Закона за билогичното разнообразие. Широката употреба на растението като лечебно застрашава разпространението му. Немска комисия за терапевтична употреба на билкови лекарства, одобрява пролетния гороцвет за лечение на сърдечна аритмия и нервни заболявания.

Легенда за горицвета

Адонис и Афродита

 

 

В гръцката митология, Адонис е красив младеж, обичан от Афродита, който бил убит от диво прасе при лов. В единият вариант на легендата, Афродита превърнала тялото на Адонис в красиво цъфтящото растение, а в другият, там където се проляла кръвта на нейният любим поникнал горицвет.

 

 

 

Устройство на горицвет

стъбло на горицвет

Горицветът достига височина до 40 см. Има хоризонтално, силно коренище, с множество чернокафяви до черни корени. От него прорастват около 5-6 стъбла покрити с власинки. Стъбълцата имат изправен растеж, гъсто покрити са с листа и обвити в основата с кафяви люспи. Във връхната си част не са или са слабо разклонени. Листата са приседнали, широки, силно нарязани, приличащи на борови иглички.

 

цвят на горицветРазвива жълти цветове с големина от 4 до 5,5 см в диаметър, прорастващи по единично на върха на стъблото. Те са хермафродитни, като понякога могат да достигнат до 8 см в диаметър големина. Състоят се от 5 до 8 на брой чашелистчета, с дължина от 12 до 20 мм и ширина от 12 мм. Имат елипсовидна или яйцевидна форма, зеленикав цвят и влакнеста структура, покрити с власинки по външната повърхност. Венчелистчетата са на брой от 10 до 24, с дължина от 20 до 35 мм и широки от 5 до 12 мм, ярко жълти, с продълговато-елипсовидна форма, като във връхната си част са леко назъбени.

тичинки на горицвет


Цветното легло е конусовидно, като в долната му част спираловидно са разположени тичинките. Дръжката на всяка тичинка има дължина от 4,5 до 6 мм, жълти и без власинки, със жълти прашници. Цъфтежът е установен в края на пролетта - април и май месец. За разлика от пролетния горицвет, есенният (Adonis annua) цъфти в алени цветове съответно през есента.



плод на горицвет


Образува сборен плод с около 20 мм дължина и 12 мм широчина. В този плод се съдържат от 30 до 40 орехчета с обратно яйцевидна до овална форма и сивозелен цвят. Повърхността им е набръчкана, влакнеста, с подобно на кука връхче. Плодчетата се образуват и зреят през месеците май и юни.



Разпространение на горицвет

разпространение на горицвет



Ареалът на разпространение на растението обхваща цяла Европа и Западен Сибир. Вирее на надморска височина до 1100 метра при различни почвени и климатични условия. Среща се по пасища, ливади и каменисти места.

 

 

Използваема част на горицвет

стрък горицвет

За медицински цели се използва екстракт от цветовете на горицвета, включително при заболявания на сърцето. Иначе се употребява цялата надземна час на растение. Брането се осъществява когато то е образувало първите си плодчета и те са зелени. Откъснатите стръкове не трябва да се мачкат, защото при сушене плодовете по тях почерняват. Билката се бере в сухо време. Един килограм суха билка се получава от 5-6 килограма сурова.

 

Химичен състав на горицвет

Надземната част съдържа:

  • гликозиди (адинодозид, адонивернозид, цимарин, адинотоксин, адонитоксин, адонин, пикрадонидин);
  • смоли;
  • фитостерин;
  • сапонини;
  • витамин C;
  • холин и др.
Съдържа кардиостимулантите адонидин и аконитинова киселина.

Приложение на кукувиче око

жълтоцветБилката се прилага основно при сърдечни заболявания. В допълнение често се използва като декоративно растение.

Свойства на горицвет:

  • успокоява нервната система;
  • диуретично;
  • стимулиращо кръвния поток;
  • кардиотонично;
  • антиаритмично;
  • съдосвиващо.

Растението има дълга история на употреба като лекарствен продукт и все още се задържа в фармакопеите на няколко европейски страни. Съдържа сърдечни гликозиди, подобни на тези в напръстника (Digitalis purpurea). Тези вещества подобряват ефективността на сърдечната дейност, повишават капацитета на сърцето, като в същото време забавят темпа му на работаБилката, като такава притежаваща кардиотонично, диуретично, седативно и вазоконстрикторно действие, се използва при сърдечни заболявания, но не и при такива които са съпътствани от специфична бъбречна недостатъчност. Горицветът се използва също за лечение на ниско кръвно налягане и воднянка (отвежда задържаната излишна вода в организма). Той е включен в много патентовани лекарства, особено след като неговите ефекти не са кумулативни.

сърдечна атака

 

Поради успокояващото му действие, обикновено се предписва на пациенти, чиито сърца бият твърде бързо или неправилно. Забавя и укрепва сърдечния ритъм, причинявайки по-ефективно помпане на кръвта.

 

 

Състояния и заболявания, при които се прилага горицвет:

  • епилепсия;
  • крампи;
  • тиреотоксикоза;
  • алкохолна психоза;
  • сърдечни заболявания като: xpoничнa cъpдeчнa cлaбocт, нарушен сърдечен ритъм, сърцебиене, cъpдeчнa нeвpoзa;
  • стенокардия;
  • оток в резултат на сърдечна недостатъчност;
  • атеросклероза;
  • хистерия;
  • пpeyмopa;
  • ангина (приложение на хомеопатичното лекарство);
  • хидроторакс;
  • асцит;
  • анасарка;
  • главоболие;
  • спазми, треска и психични разстройства;
  • вертижен синдром;
  • менструални смущения;
  • шум в ушите;
  • болки в гръбначния стълб.

Билката е част от микстурата на Бexтepeв, която се предписва за прием с цел успокоение на нервната система. Горицветът се използва и за направата на хомеопатично лекарство. Това лекарство се употребява главно за лечението на ангина, стенокардия, ендокардит, валвулит, сърдечни проблеми в резултат на болест на Брайт, отслабена сърдечна дейност със сърдечна воднянка и венозна стаза. Прилага се още в случаите когато работата на сърдечния мускул е затруднена в преодоляването на клапанната обструкция или когато има опасност от дилатация на сърцето и отслабване на сърдечния мускул.

Начин на употреба:

сух горицвет

  • запарка от горицвет се използва като сърдечно средство - в половин литър вода се запарват 2 супени лъжици горицвет. Престоява около един час и се пие по 100 мл., преди хранене, три пъти дневно;
  • инфузия - около 7 грама билка се добавя към един литър вряща вода. От получената течност се приема по една супена лъжица на всеки 3 часа, до 4 пъти на ден.

Адонидинът изолиран от горицвета

жълт божурГорицветът е въведен в медицината като лечебно растение от д-р Бубнов (Bubnow 1879) като сърдечен стимулант. Лекарят, който е студент на проф. Боткен (Botken)е наблюдавал използването му от руските селяни като лек при воднянка и сърдечно-съдови заболявания. Линдерос (Linderos 1876), получава жълто кристално вещество от листата му и го идентифицира като аконитинова киселина. През 1882 г. д-р Червело (В. Cervello) изолира активна субстанция, която нарича адонидин (adonidine). Адонидинът е кристален, безазотен глюкозид, без мирис и цвят и силно горчив. Слабо се разтваря в етер, докато е напълно разтворим в алкохол и вода. Той е практически неразтворим в бензол, хлороформ и терпентин. Според Подвизитски (Podwissotzky), адонидинът е смес, съставена от адонитова киселина, адонидокверцетрин (adonidoquercitrin)адонидодулцит (adonidodulcit) и няколко глюкозида, един от които е активна съставка и е наречен от него пикрадонидин (picradonidin)Адонидинът е мощна сърдечна отрова. Танинът утаява адонидина от водни или етерни разтвори.

Редица изследвания установяват действието на адонидина като подобно на дигиталиса и строфантина. Той стимулира мускулите на сърцето, което води до повишаване на сърдечните съкращения, и причинява свиване на по-малките артерии в цялото тяло, като по този начин се увеличава артериалното налягане. Намалява честотата на пулса и регулира сърдечния ритъм. Лекарството действа бързо, още по-бързо, отколкото дигиталиса и се понася добре. Диурезата се увеличава, най-вероятно чрез влиянието му върху бъбречната циркулация. Големи дози адонидин парализират както сърцето така и кръвоносните съдове. За разлика от дигиталиса, не е кумулативен. Лекарството трябва да бъде внимателно използвано при пациенти със стомашно-чревно възпаление.

Смята се, че адонидина е около десет пъти по-мощен от дигитоксина. Предписва се като заместител на дигиталисови препарати, когато те се оказват неефективни, особено при наличието на бъбречни заболявания. По-добре действа при порок на сърцето в сравнение с дигиталиса, като трябва в този случай да се прилага само тогава когато дигиталисовият медикамент не успява да помогне. Адонидиновият медикамент по-лесно причинява повръщане и диария в сравнение с дигиталиса.

Внимание!

Горицветът е отровно растение. Трябва да се използва само по лекарско предписание и контрол.

Отровността на растението може да доведе до следните нежелани ефекти в организма: повръщане, гадене, отпадналост, замаяност, сънливост, болки в корема (колични), аритмия, понижение на кръвното налягане, спиране на сърдечната дейност.

Не трябва да се приема от пациенти, страдащи от следните заболявания: язвa нa cтoмaxa, язва на  двaнaдeceтoпpъcтникa, гacтpит, eнтepoкoлит. Не се препоръчва за употреба и от деца, бременни и кърмещи жени.

Избягвайте употребата на горицвет при високи нива на калций и ниски нива на калий в организма.

Не приемайте горицвет едновременно със следните други медикаменти: дигоксин, калциеви добавки, кортикостероиди (дексаметазон (Decadron), хидрокортизон (Cortef), метилпреднизолон (Medrol), преднизон (Deltasone) и други.), хинидин, лаксативи (бисакодил (Correctol, Dulcolax), каскара, рициново масло (Purge), сена (Senokot) и други.), диуретици (хлоротиазид (Diuril), хлорталидон (талитони), фуроземид (Lasix), хидрохлоротиазид (HCTZ, HydroDiuril, Microzide) и др.).

Още по темата:

2.7, 3 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияЛеченияБотаникаСъставкиЛюбопитноЗдравни съветиИсторияАлтернативна медицинаСпортЗаведенияДиетиХранене при...ОрганизацииМедицински изследванияСпециалистиНовиниНормативни актовеСнимкиКлинични пътеки