Начало Медицинска енциклопедия Ботаника Клон Астериди (Asterids) Клон Еуастериди I (Euasterids I) Разред Lamiales Сем. Plantaginaceae (Живовлекови) Великденче лечебно, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка

Великденче лечебно, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка

Сем. Plantaginaceae (Живовлекови)

Великденче лечебно, Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка - изображение

Великденче лечебно (Veronica officinalis) представлява многогодишно, тревисто растение. Принадлежи към семейство Живовлекови (Plantaginaceae). Среща се още със следните имена: Гергьовденче, Превара, Вероника, Разгонка. Интересни негови народни наименования са "изцерение от всичко", "главен изцерител", "мъжка вярност", "главун", "змиено грозде". На латиница е известно като heath speedwell, common speedwell, common gypsyweed, Paul's betony.

Родът Veronica у нас наброява около 40-50 представителя. Поради това, че цъфтят през месеците април и май, по Великден, се наричат и великденчета, като разликата между тях е съответно морфологична и в латинските им наименования.

УСТРОЙСТВО:

 

Цялата зелена маса на великденчето е покрита с власинки. Стъблото му е пълзящо, снабдено с вкореняващи се възелчета и разклонено във възходящата си част. Тя достига височина от 10 до 50 см. Големите граници, в които варира дължината на стъблата на лечебното великденче, се определя от вида на почвата, върху която расте.

Има малки, срещуположно разположени листа, с назъбен листен ръб и къса дръжка. Към основата си те са стеснени, а иначе имат обратно яйцевидно-продълговата форма. Оцветени са от сребристо-зелено до различни, по-светли нюанси на зеленото. Имат дължина от 1,5 до 5 см и широчина от 1 до 3 см. Листната маса е покрита с фини власинки.

 

Стъблата в горната си част преминават в гроздовидни съцветия. Те се сътоят от светло сини или бледо лилави цветчета. Всяко цветче е изградено от четири чашелистчета, четири венчелистчета, две тичинки и един плодник.

Периодът на цъфтеж на билката е от май до август месец.

 

 

Плодът на великденчето представлява сърцевидна, плоска кутийка, състояща се от две гнезда. Има дължина от 4-5 мм, притежаваща жлезисти власинки и съдържаща много на брой семена.

 

 

ИЗПОЛЗВАЕМА ЧАСТ:

Използва се надземната част - стръкове брани по време на цъфтежа на растението. Листата се събират през лятото и се сушат за по-нататъшна употреба. Най-добри за приложение са растенията, които се развиват в горските покрайнини и под дъбова растителност.

РАЗПРОСТРАНЕНИЕ:

Великденчето вирее сред различна иглолостна и широколистна растителност, в близост до храсти, по поляни и покрайнини на гори. Понякога се приема като плевел, растейки в люцервови насаждения или сред други подобни културни посеви.

Родният ареал на разпространение на великденчето се намира в Европа, Северо-Източна Америка (Мериленд) и Западна Азия.

ХИМИЧЕН СЪСТАВ:
Съдържа:

  • сапонини;
  • дъбилни вещества;
  • гликозиди, особено аукубозид;
  • органични киселини;
  • етерично масло;
  • провитамин А;
  • захари, смоли;
  • танини;
  • горчиви вещества;
  • в много малки количества алкалоиди;
  • витамин C.

ДЕЙСТВИЕ:

  • понижаващо телесната температура;
  • противовъзпалително;
  • болкоуспокояващо;
  • отхрачващо;
  • успокояващо като цяло организма;
  • антисептично действие;
  • адстрингентно;
  • антиулцерогенно;
  • понижаващо кръвното налягане;
  • диуретично;
  • стуимулиращо храносмилането;
  • разхлабващо.

ПРИЛОЖЕНИЕ:

  • бронхити;
  • кашлица;
  • мигрена;
  • проблеми с уринирането;
  • високо кръвно налягане;
  • при гнойни рани;
  • заболявания на черния дроб;
  • запек;
  • бронхиален задух;
  • други белодробни заболявания;
  • световъртеж;
  • жълтеница;
  • ревматизъм;
  • хронични възпаления на кожата;
  • екзема;
  • сърбеж;
  • стомашна язва;
  • подагра и други.

Използва се още при чревни разстройства и с цел прочистване на стомаха от слузни отлаганя. Великденчето в традиционната австрийска медицина се включва в лечението на разстройства на нервната система, дихателната система, сърдечно-съдовата система и метаболизма.

В народната медицина се употребява при: суха кашлица, трахеити, бронхити, астма, ангина, затруднено уриниране, хематурия, умствена умора, кръвохрачене, запек, дрезгав глас, треска, в началото на развитието на туберкулоза и други. Локално, под формата на настойка със зехтин в съотношение 1:10, се прилага при изгаряния, наранявания, гнойни рани, циреи. Трудно зарастващи рани могат да се третират по следния начин - първо измиване с чай от растението, после налагане на марлен компрес отново с чай и правене на загряваща преръзка. С превръзката може да се пренощува. Пресен сок се изполва външно за облекачаване на болката при подагра и при хронични кожни проблеми. С чай от билката може да се прави гаргара и да се изплаква устната кухина при съответно заболяване.

Великденчето някога е било високо ценено в Англия като здравословен, релаксиращ, билков чай и тоник. В исторически план зелените части на растението са били използвани като лекарство при кашлица, възпаление на средното ухо, както и при стомашно-чревен дистрес.

Билката се съчетава с много други лечебни растения. Влиза в състава на множество билкови лекарства, предназначени за прием през устата или за локална употреба, особено при възпаление на носа и ушите. Използва се предимно като отхрачващо средство при дихателни проблеми. Често се употребява и под формата на лосион при раздразнена или инфектирана кожа.

Великденчето намира приложение и в хранително-вкусовата промишленост. Чаят от него притежава леко горчив и стипчив вкус.

НАЧИН НА УПОТРЕБА:

  • запарка - една супена лъжица билка се прибавя към 400 мл. вода, като така престоява около час. Прецежда се и се пие три пъти дневно по 100 мл., преди ядене.
  • отвара - към пловин литър вода се добавят две супени лъжици от билката. Варят се 5 минути. След прецеждане се приема в доза по една винена чаша, 4 пъти на ден, преди хранене.
  • пресен сок от великденче - измити и още мокри съцветия се пресоват в сокоизтисквачка. Отделеният сок се съхранява в стъклено шише в хладилник. Приема се по една чаена лъжичка 2-3 пъти на ден.
  • тинктура - бутилка от 1 литър се пълни със ситно нарязани съцветия от растението, които се заливат с водка или 40-градусова ракия. Така се оставят да престоят на слънце в продължение на 14 дни. Получената течност се прецежда и се съхранява в хладилник. Дозата, в която се използва е по 30-40 капки 2-3 пъти на ден. Накои автори я препоръчват в доза по 15 капки, три пъти на ден с вода.

Още по темата:

4.3, 8 гласа

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ С РАСТЕНИЕТО

КОМЕНТАРИ КЪМ РАСТЕНИЕТО

РАСТЕНИЕТО Е СВЪРЗАН КЪМ

КатегорияБотаникаСпециалистиЗдравни съветиАлтернативна медицинаХранене при...ЛюбопитноИсторияЛеченияСпортЗдравни проблемиНовиниХрани и ястия